Галерия

1

Гърция е в състояние на скептичен шок - кредиторите се страхуват да инвестират, потребителите се страхуват да консумират. Кризата вече престава да удря само секторите, от които държавата оттегли протекционизма си, а навлиза и в отрасли, които досега се развиваха стабилно. Около това мнение се обединиха участниците в конференцията, посветена на управлението на риска и организирана от списание Economist.
    “80 процента от компаниите с капитализация под 30 милиона евро отчитат загуби, 37 процента от средноголемите компании имат загуби. А големите компании като Кока-Кола и Фаге бягат от гръцкия пазар”, това припомни преподавателят от London School of Economics Михалис Яковидис. Според него в Гърция кредитирането се дава на всекиму според потребностите и от всекиму според възможностите. Това е антипазарен принцип, от който банките трябва да се откажат. “Банките в момента просто удължават агонията на вече умрели предприятия като продължават да ги кредитират. Става дума за компании- зомби, които се поддържат изкуствено. Това не е здравословно. Те трябва или да загинат или да сменят собственика си с някой, който знае какво да направи. Трябва да се справим с проблемните компании и с проблемните банки”, бе категоричен професорът.
    Икономистът твърди, че прословутата липса на ликвидност е породена от факта, че  от началото на кризата гръцкият БВП намаля с 18%, депозитите - с 30 на сто, а даването на кредити - само със 6 на сто. Т.е. кредитирането намалява много по-бавно. В същото време се сгромолясва и търсенето на кредити, като например в строителния сектор то се е свило със 70 на сто. “Не е проблемът, че банките не дават кредити, а че няма логичен риск, който да си струва да бъде кредитиран”, е мнението на Михалис Яковидис.
    Той твърди, че доверието в Гърция няма да се върне докато не се намери решение как дългът на страната да стане устойчив. За това е необходима правилна правителствена политика, която според професора в момента се води от правителството на Андонис Самарас и държавна администрация, която да я прилага. “И тук е най-големият проблем. Министърът на държавната администрация Манитакис прави живота на финансовия министър Стурнарас направо мизерен. Гърция е на 96-та по конкурентрност и на 111-та по ефективност на институциите. Ако държавната администрация не се реформира, няма да се реформира и самата Гърция”, заключи Михалис Яковидис.
    “Защо банките поддържат компаниите зомби? Защото ако им позволят да загинат, това ще навреди на техния собствен баланс. Black Rock направи инвентеризация на тези случаи и всички знаем, че те са много”, риторично попита вицепрезидентът на Съюза на гръцките индустриалци Аристотелис Айвалиотис. Според него компаниите зомби се поддържат като се взимат парите на здравите фирми, на които се дават невъзможни условия за кредитиране.” Боя се, че след конслидацията на банковия сектор тази практика още повече ще се засили. Нито едно гръцко предприятие не може да е конкурентно навън, ако лихвите по кредитите са два пъти по-високи, отколкото средните за еврозоната. Банките искат между 8 и 10 процента лихва. Това е твърде много”, смята бизнесменът.
    Аристотелис Айвалиотис твърди още, че в момента банките са сложили ръка върху предприятията и ги използват. “Доставчиците от чужбина искат гаранции за стоките си, между предприятията кредитите се спрени. Държавата облага компаниите с непосилни данъци. Единственото спасение за предприемачите са банките. Те знаят това и ги изтискват колкото могат”, каза в заключение вицепрезидентът на Съюза на гръцките индустриалци.

    За реформите и Гърция говори и главният икономист на Eurobank Гикас Хардувелис. Той направи сравнение на структурата на БВП на Гърция и на страните от еврозоната, от което се вижда, че в Гърция потреблението създава 74,6 на сто от БВП на страната, а този процент в еврозоната е 57,4. Данните са за 2011. От него бщественото потребление създава 17,4%, а в еврозоната е 20%. Експортът в Гърция създава 25% от БВП, а в еврозоната - 44%. Структурата на гръцкия БВП трябва да се промени и да стане подобна на тази в еврозоната.
    “От 2009 банките имат голям проблем с ликвидността, защото са откъснати от междубанковия пазар и от пазара на държавни ценни книжа. Причината - понижаването на кредитния рейтинг и на страната, и на банките. Третият пазар - на депозитите се срина с 20 милиарда евро. Един допълнителен източник за осигуряване на ликвидни средства е възможността да се осребрят книжата, с които разполагат банките. Но и това не е решение, защото те са много обезценени”, това е мнението на Христос Горцос, главен секретар на Гръцката банкова асоциация. Според него най-големият удар е нанесен на финансовите институции през февруари 2012, когато се осъществи PSI.
    “Сега има голяма дискусия къде ще отидат парите от рекапитализацията на банките. Обществото отказва да разбере, че банките не раздават кредити от акционерния си капитал. Банките взимат пари назаем, за да дават заеми. Акционерният капитал е за закупуването на книжа, така че да се гарантира състоятелността на банките”, поясни още Христос Горцос.
    Според Андреас Атанасопулос Гърция е страна на малките предприятия, те са над 900 000 и като размер са по-малки от европейските стандарти за малки предприятия. Той смята, че трябва да се смени профилът на предприемачеството в страната и да се премине от едноличните фирми към по-големи, които да имат необходимата счетоводна отчетност.
    Соломон Бехарас от банка Пиреос припомни, че след проверката на Black Rock и след провеждането на PSI вече всички са наясно, че състоянието на гръцката банкова система е много лошо. “След 30 години работа в банковия сектор съм оптимист, че ще се поучим от грешките си и ще се подготвим за следващата криза, която няма начин да не дойде”, каза той. Според него новия банков модел на Гърция ще е с по-нисък ръст, печалбите ще бъдат по-малки, няма да има свръх амбициозна стратегия, но ще бъде много по-устойчив и по-отговорн към акционерите, вложителите, клиентите, служителите. “След рекапитализацията трябва да останат само здрави банки, жизнеспособни, конкурентни и способни да произвеждат печалба. Трябва да се направи огромна реформа на системата за оценяване на риска”, заключи Соломон Бехарас.
    “Основното от което страда Гърция е липсата на доверие. За да си го възвърне, тя първо трябва да въведе програмата за финансова стабилизация и то да става по плана, одобрен с кредиторите. Но дори и това няма да е достатъчно. Трябва кредиторите да променят посланията си до световните медии. Две трети от финансовата консолидация е извършена. Само една трета ни остава. Това трябва официално да се признае от кредиторите. Иначе няма да има промяна на икономическия климат”, това пък е мнението на Георгиос Заниас, президент на Гръцката банкова асоциация и на Националната банка на Гърция. А според Панайотис Томопулос, президент на Гръцкия фонд за финансова стабилност ако икономическите реформи се осъществят, подемът ще започне още от 2014.  
    Димитрис Цигос, изпълнителен директор на Start Tech Ventures говори за рисковия капитал като възможност за постигане на икономически ръст. Този капитал отсъства изцяло от гръцката икономика, а в Европа е много по-млко, отколкото в Съединените щати. “Европейският съюз през 2009 е вложил като цяло 4 милиарда долара в рисков капитал, а Съединените щати са вложили 18 милиарда”, заяви той. Според него за да се промени това, в Европа трябва да се създаде културата на неуспеха и това трябва да стане и чрез образованието, и чрез законодателството. “В Европа законите за фалита са много остарели. Тук ако фалираш, това е катастрофа за цял живот. В САЩ не е така - там фалираш бързо, за да можеш след това да се изправиш на крака”. Той припомни откъде идват парите за рискови начинания - от 4 източници. От държавата, от банките - и двете категории в Гърция са фалирали. Остават другите две - частните инвеститори и корпорациите, но за тях трябва стимули и правителството трябва да ги създаде.