Галерия

1

Приходи в размер 10-13 милиона евро или 5-6 на сто от Брутния вътрешен продукт губи всяка година гръцката държава вследствие на укриването на данъци. Сивата икономика в страната е най-висока сред държавите-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие с процент 25 – 28 на сто от БВП.

Потресаващите данни за размера на укриването на данъци, което задушава държавния бюджет и органичава всяка възможност за развитие бяха представени по време на дискусия на тема „Укриване на данъци и социално правосъдие”, организирана от Гръцката фондация за европейска и външна политика, Фондацията за икономически и индустриални проучвания.  

Професор Диомидис Спинелис, който съвсем доскоро заемаше поста на главен секретар в министерството на финансите, без никой да е разбрал кои са били личните причини за подаването на оставката му представи доста интересни факти. Според него корупцията в механизма за събиране на данъци си има дори тарифа. „Тя следва системата 4-4-2. Това означава, че когато се проведе една проверка и се открие нарушаване на данъчното законодателство, 40 на сто от сумата остава за нередовния данъкоплатец, 40 на сто отива при проверяващия го данъчен служител и едва 20 на сто в държавната хазна”.

За това колко е корумпирана системата е показателен следният впечатляващ факт, който посочи Диомидис Спинелис. „Широко известно е, че когато държавата трябва да върне на данъкоплатеца особено високи данъци, 8 на сто от сумата заминава директно в джоба на данъчния служител”, каза той, за да бъде поправен веднага от настоящия директор на Оргаа за борба с икономическите престъпления Николаос Лекас, че „този процент се е повишил на 10 на сто”.

Според Диомидис Спинелис системата има още два сериозни пробелма: Неефективността и лошото управление. Той каза, че по време на работата си в министерството се е сблъскал с много случаи на ограничаване на компетентността на контролните органи. Като пример той посочи заповед, издадена за конкретна данъчна проверка, която не позволявала на органите да проведат проверка за други данъчни нарушения, освен изрично упоменатите. Диомидис Спинелис представи данни, според които някои данъчни управления в Гърция се нуждаят от цели 20 месеца, за да приключат дадена данъчна проверка. Като пример за това колко тромава е гръцката бюрокрация той представи документ, под който лежаха подписите на 32 служители.

Разрастването на явлението за укриване на данъци не е случайно. Според Диомидис Спинелис създаването на електронната система за борба с контрабандата на горива „Хефест” е било прекъсвано два пъти с политическа намеса. Въпреки че първоначалната преценка за нейната цена възлизала на един милион евро, проектът бил възложен срещу 15 милиона.

„Може би причината, поради която г-н Спинелис вече не се намира в министерството на финансите се крие именно в това, че се е противопоставил с дълбоките интереси във ведомството”, бе коментарът на депутата от Нова демокрация Кириакос Мицотакис, с който той си спечели въпроси и нападки от страна на публиката за това кой се крие зад тези интереси.

В речта си директорът на Органа за борба на икономическите престъпления Николаос Лекас се спря предимно на опитите да бъдат събрани укрити данъци от „големите риби”. „Законът за отварянето на банковите депозити бе гласуван през 1995, но бе приложен едва през 2010”, заяви той, за да обясни засилените проверки и залавяния на длъжници през последните седмици. Според резултатите от проверките градчето Краниди в Пелопонес е гръцкият Лихтенщайн, след като петимата служители в местното данъчно управление обслужват 178 офшорни фирми. Той изрази мнението, че действащата система за събиране на данъци не е нито проста, нито разбираема, приложима и резултатна.

Това стана ясно и от данните на изследването, което представи преподавателят в Икономическия университет в Атина Манос Мацанганис. Те сочат, че размерът на скритите доходи възлиза на 10 на сто от реалните. „Най-ниски са процентите при пенсионерите и служителите, защото техните данъци се определят на база издадена декларация за доходите. Богатите хора в Гърция укриват 10 на сто от доходите си, като съответният процент се покачва на 24 на сто за само 1 на сто от много богатите гърци”, посочи той.

Според асистент-професора в университета Пандио Никос Каравитис Югрешките” в системата не са никак случайни и са резултати на клиентелистките връзки между политиците и определени социални групи. „Самата система предоставя лесната възможност на някои да декларират по съвсем законен начин грешни данни и доходи, почти без да са заплашени от това да бъдат заловени. Това се случва там, където не съществува задължение за водене на счетоводни книги, които да се използват за определянето на реалните данъчни задължения. Според данните, с които разполагаме, най-много данъци плащат пенсионерите и служителите. Рентиерите печелят средно по-малко от 500 евро на месец, а над един милион от тях печелят от имотите си  по-малко от 150 евро на месец. Земеделските дейности предоставят един среден доход от 130 евро на месец. По-конкретно хората, които печелят от такива дейности и са над 60 000, според данъчните списъци са само 40 в цялата страна. Не зная как се свързва този факт с около 30-те басейни, които виждаме, че съществуват в едно типично земеделско село с три хиляди жители”. Как се случва това?

„В никакъв случай не искам да кажа, че гръцките земеделци са богати. Преувеличението в примера ми е свързано с факта, че не разбирам как 900 000 хора могат да живеят със среден годишен доход 800 евро. когато разгледах случая, първото нещо, което ме впечатли беше, че земеделците не са задължени да водят счетоводни книги. Облагането им с данъци става по презумпция посредством една заплетена процедура, базирана на десетки закони, наредби и т.н. Според мен това, че те се намират под специален данъчен режим е мит. Самите те участват в този лабиринт. Също толкова заплетена и особено бавна е процедурата за проверките, които им се правят. Въпреки това не мисля, че проблемът е в доходите на самите земеделци, а у онези, които търгуват с техните продукти.

Пример: Местният търговец на земеделски продукти, който обикновено е член на един неформален картел на търговците в региона отива при земеделеца и иска да купи произведените от него лимони. Ще ти дам 15 цента за килограм. Малко са. Понеже съм добър ще ти дам по 20 цента, но ти ще напишеш във фактурата, че си ги продал за 50 цента на килограм. Земеделецът получава малкото пари, но очаква да спечели от финансиранията, двойните тегления и връщането на ДДС, следователно има полза от тази сделка. Търговецът предава стоката на търговците на едро срещу 60 цента за килограм. Те продават лимоните на търговците на дребно срещу 80 цента, а те ги предлагат на потребителите срещу 1,20 евро. на следващия ден всички телевизионни камери са по нивите и разпитват земеделеца защо цената на лимоните е толкова висока. А той, разярен и видимо учуден им отговаря, че не няма идея, понеже ги е продал за 20 цента. Разбира се, голямата печалба е в ръцете на търговеца, който има напълно законни фактури и много висока печалба и никакво притеснение за данъците. Цялата тази система се крепи на факта че земеделците не са задължени да водят счетоводни книги”.

Всички експерти подчертаха нуждата от промяна на данъчната система, за да не е необходимо да се провеждат проверки, а укриването на данъците да е невъзможно от самото начало.