Галерия

1

Състоянието на "не-война" между Гърция и Турция е поставено под въпрос от новата криза в Кипър след решението на Анкара да изпрати изследователски кораб „Barbaros” в кипърската изключителна икономическа зона за провеждане на сеизмични проучвания.

 Кризата в кипърската изключителна икономическа зона идва в момент, когато гръцката страна изглежда погълната от вътрешните си политически проблеми, от дебата относно възможността за предсрочни избори и усилията за излизане от икономическата криза.

Досега реакциите на Атина и Никозия не успяха да спрат турските действия, а вместо това  накараха  турския премиер Ахмет Давутоглу да обяви директно, че Анкара няма да спре проучването за въглеводороди, защото действа от името и след разрешението на кипърските турци.

Давутоглу дори изпрати ултиматум до Никозия и Атина, че ако не са съгласни природният газ в Кипър да се подели между кипърските гърци и кипърските турци, разделението на острова ще бъде окончателно и в Кипър ще се образуват две държави.

www.protothema.gr

Гръцката страна чрез външния министър Евангелос Венизелос обвини Турция, че с мисията на изследователски кораб в района на кипърската изключителна икономическа зона и континенталния шелф брутално нарушава международното морско право, тъй като в този район „няма никакво съмнение относно определянето на границите на континенталния шелф и изключителната икономическа зона на Република  Кипър” и призова Анкара  промени не само курса на кораба, но и на външната си политика, и да се движи в рамките на международното право.

Гърция и Кипър предупредиха Турция, че ще блокират продължаването на преговорите между Турция и ЕС в опит да окажат натиск на правителството на Давутоглу. Кипърското правителство обяви списък от осем контра мерки, които ще донесат политически и дипломатически санкции на турската страна, включително замразяване на отварянето на нови преговорни глави с ЕС, както проучване на възможността за обжалване пред Съвета за сигурност на ООН.

За  Атина и Никозия военната конфронтация не е опция. „Гръцкото правителство не разглежда възможността за военен отговор на турската агресия”, казва за вестник Прото тема държавен служител.

Неограничената ескалация на кризата може да създаде непреодолими проблеми за Гърция, която инвестира в стабилността, за да може да се възстанови гръцката икономика. Една възможна заплаха за сигурността може да тласне обратно страната надолу.

„Дори и да можехме да подкрепим военния отговор, това би било огромна грешка” казва за protothema.gr висш офицер от Пентагона..

Големият въпрос пред гръцката страна е как  ще отговори, ако Анкара реши да пристъпи към действия, които ще ескалират кризата- например ако „Barbaros” започне сеизмичните проучвания или ако турският президент Реджеп Тайип Ердоган даде разрешение за проучвателни сондажи в изключителната икономическа зона на Кипър.

„Взети са всички необходими мерки за защита на „Barbaros”, никой да не се опитва да предизвика криза”, предупреди турският премиер Ахмет Давутоглу.

Три турски военни кораба се движат много близо до изследователския кораб в международни води, но в рамките на кипърската изключителна икономическа зона. В морската зона на турската част на острова е открита и турска подводница.

Ракетоносачът  Кавалудис, намиращ се в източната част на Средиземно море, където участва в многонационалната военна операция  Unifil за наблюдение на морските граници на Ливан, е единственото гръцко военноморско присъствие в региона.

Според protothema.gr, в случай, че турската страна продължи да нагнетява положението в Кипър,  гръцкото правителство е решило да изпрати в района една фрегата. Очаква се премиерът Андонис Самарас да направи изявление по въпроса, след координиране с Лефкозия относно подходящия момент. Това може да се случи по време на посещението на Самарас в Кипър на 7 ноември. Участието на гръцки военен кораб в Unifil дава законова база на Атина да увеличи военното си присъствие в региона на Кипър.

Основният въпрос е как ще реагира гръцката страна, ако Анкара продължи тактиката на увеличаване на напрежението и на заплаха за употреба на сила, за да наложи в дневния ред  темата за разделяне на кипърските въглеводороди. В момента Гърция и Кипър се ангажират да намерят дипломатически начин за излизане от кризата.

Както призна публично външният министър Евангелос Венизелос „Турция създава огнище на криза, когато вниманието на международната общност е насочено към Кобани, към Ислямска държава, към  борбата срещу международния тероризъм и към  кризите в южната част на Европа”.

Американската страна просто изпраща послание към всички замесени страни, че „е важно да се избягват действия, които биха могли да увеличат напрежението в региона”.  И докато Вашингтон публично призна миналия четвъртък правото на Кипър да използва енергийните си ресурси в рамките на своята изключителна икономическа зона, говорителят на Държавния департамент добави, че „всички енергийни ресурси на острова трябва да бъдат разпределени по равно между гръцката и турската кипърска общност в рамките на обща договореност”.

На практика САЩ избягват да оказват натиск върху Турция, нещо, което със сигурност има връзка с основната криза между Вашингтон и Анкара за борбата срещу джихадистите. И с невъоръжено око се вижда, че администрацията на Обама не иска да се създаде друг източник на напрежение с Реджеп Тайип Ердоган- факт, от който Турция се възползва.

Междувременно, на срещата на върха в Брюксел в петък Самарас е имал конфронтация с британския министър-председател Дейвид Камерън както съобщава Атинската новинарска агенция. Това се случило, когато Самарас е представил общата гръцка и кипърска позиция в рамките на срещата на високо равнище. Не са известни обаче детайли какво са си казали двамата политици. Смята се, че Камерън е настоявал за по-умерен текст на становището на Европейския съвет.

www.iefimerida.gr

Според дипломатически информации и германският канцлер Ангела Меркел е подкрепила Кипърската  република, чиято позиция беше изразена от Андонис Самарас, отбелязвайки към британската страна, че както всички страни имат изключителна икономическа зона, ​​така  и Кипър има такава. В крайна сметка, Съветът призова Турция да покаже сдържаност и да зачита суверенитета на Кипър в неговите териториални води и суверенните му права в изключителната му икономическа зона.

В допълнение, 28-те напомнят, че всяка страна, която иска да се присъедини към ЕС, е задължена да признава изцяло всички държави-членки.

Андонис Самарас заяви, че е „изключително доволен” от окончателния текст на решението. „Решението е много важно, особено в този момент, защото то укрепва националната стратегия на Гърция и Кипър и подчертава връзката между двете страни и ЕС”, каза той на пресконференция веднага след това. Задоволството си за строгото послание на Европа към Турция изрази в интервю за Гръцката национална телевизия НЕРИТ и правителственият представител на Кипър Никос Христодулидис.

Становището на Европейския съюз показва, че европейците не са склонни да толерират турската агресия, но от друга страна могат да налагат само политически и дипломатически санкции на Анкара, които ще засилят международна й изолация.

Русия  открито заема позиция в полза на Кипър. Още един момент, който засилва изолацията на Турция е създаването на ос Атина-Никозия Кайро с цел определянето на границите на морските зони между трите страни.