Галерия

2

1

Моята приятелка Лия си стяга багажа. След няколко години работа в рекламни агенции в Атина и Солун Лия е убедена, че дрехите, които Гърция е ушила за нея са тесни... И няма да ги носи. Преди няколко дена ми съобщи, че е решила да замине за Дания. Ще учи, ще работи, ще започне нов живот. Дори вече се движи с колело. За да стига на място по-бързо, а и да свиква. Нали в Дания всички карат колело. Пътувахме за малко назад във времето и Лия ми каза:

                                ПЪРВАТА МИ РАБОТА

От първата си работа имам много добри спомени. В Rosebud работих като marketing assistant. За някои филми направих дори communication management. В един момент просто започнах да поемам отговорностите и на другите. Започнах от нулата без да имам никакъв опит и без да знам някакви конкретни неща. Интересуваше ме живо обаче и показах огромно желание да науча много различни неща в много и различни области на фирмата.  Успях да направя нещо много важно и отговорно. Успях да накарам останалите хора да ми се доверят, да ми възложат да правя повече работи и да имам повече отговорности.

Спомените ми от Rosebud са много положителни. Именно тази работа ми даде стимула да започна магистъра по международен маркетинг в University of the West of Scotland.  Ако не бях работила там можеше и да не направя този магистър. Щях да правя нещо друго. Филмите ми харесваха и от търговската им страна и от гледна точка на маркетинга.  Понеже се интересувах особено много от тази област, шефът ми даде шансове, които не се дават лесно. Не е толкова лесно да кажеш просто: „Добре, прави това, познавам те”. Истина е, че направих много неща в кратък период от време, но признателността можеше и да не бъде толкова голяма. Не е лесно за една фирма да каже: „Ето този човек е млад, може да няма опита на човек, който е работил 20 години, но виждам, че непрекъснато се старае да постигне знания в областта си, виждам, че иска да работи, виждам че иска да се информира, виждам че полага усилия...”, че с една дума дава 100 процента от възможностите си.

После работих в рекламните агенции MSPS и Bitmad като account manager,  в Care Direct като account supervisor и в Cat Advanced в отдел new business. Кандидатствах за нови места, защото търсех най-доброто за себе си. Аз откривах фирмите и аз ги зарязвах. Проблемът навсякъде е, че има хора със стаж 20, 30 години, които нямат нито едно от качествата, които имаш ти. По никакъв начин обаче не можеш да заемеш тяхната позиция. Никой няма да го приеме това. Ти ще си винаги по-долу. Независимо дали имаш качества или не. Не  съществува дори и малък шанс за вид сътрудничество между вас.  Тези хора няма никога да застанат до теб.

                                           БЕЗ ШАНС МЛАДИТЕ В ГЪРЦИЯ

Младите се затрудняват да намерят мястото си в Гърция, защото се натъкват на ужасно пренебрежение. Първо на първо тук следването не се зачита изобщо вече. Всички сме се приравнили. Независимо от това дали сме посветили 10 години от живота си за следване или не сме отделили за това дори и един час, всички сме станали едно и също нещо и се борим почти за едни и същи места. Така или иначе местата, за които се борим ние, хората с дипломи и магистратури, са заети от хора, които често нямат съответното образование. Но понеже са там от 20 години не можеш да ги помръднеш за нищо на света. В много области има хора, чиято позиция е предопределена...  За да може младите хора да заемат местата им ще трябва да ги изчакат да умрат...

Не се дават шансове на младите хора защото съществува страх.  Когато виждаш, че някой е добър и работи повече от теб се страхуваш. Какво правиш тогава? Опитваш се да го направиш като себе си. И да го научиш кое е правилно и кое не е. Научаваш го да работи и да съществува по начина, по който работиш и съществуваш ти. Така в една бъдеща перспектива ти ще станеш като него.

                            А АЗ ОТ МАЛКА ТЪРСЯ НЕЩО ПОВЕЧЕ

Като бях малка не исках учителите да се придържат само към това, което трябваше да се научи. Към това, което трябваше да се прави и към това, на което трябваше задължително да наблегнеш за да бъдеш приет в университета. Като цяло исках да имам учители, с които да имаме горе-долу сходни  възгледи, характер, начин на живот. И да можем чрез контакт и взаимодействие контактът ни да мине и на други нива. А не просто урокът ни днес е този, научаваме го на изуст, пишем едно браво и всичко е наред.  С учителите, които съм избирала често имахме нещо повече от един урок. Водехме дискусии за психология, социология. От тези дискусии винаги излизаше нещо. Те не бяха загуба на време в никакъв случай. Майка ми веднъж дори много се беше ядосала на един учител. Несправедливо обаче. Винаги съм имала проблем със заучаването на неща наизуст. Беше моя отговорността, че не четох и не заучавах наизуст нещата. А майка ми се ядоса на учителя и реши, че не ме мотивира да чета. Виждахме нещата различно. Тя не можеше да разбере, че който и учител да беше дошъл не можеше да ме задължи да наизустявам, просто защото аз не исках това. С нещата, които ме интересуват се занимавам много повече и сама. Мотивацията я намирах в себе си, но и в човека, когото бях избрала.

                          ИСКАХ ДА СЛЕДВАМ

От малка исках да следвам немска филология, защото много ми харесваше немския език. Като език и като вид комуникация. Не ме интересуваше толкова да изучавам историята или литературата на Германия в университета обаче. Това можех да го направя в някакъв момент от чисто енциклопедична гледна точка и то само ако пожелаех.  Първата година като кандидатствах бях написала само едно желание – немска филология. Немската филология беше един компромисен избор, защото знаех, че ако завърша пътя, който щях да поема  беше работа в държавния сектор. Можех да бъда назначена за учителка в някое училище или да давам частни уроци по немски  на деца. Посещавах лекции  една година и видях, че това не ми пасва особено много. Хората, с които се запознах в университета мислеха в насока ще завършим и ще ни назначат на работа веднага. Решихме проблема си. Видях, че избраната специалност няма особено голяма връзка с комуникацията. Не се занимавахме особено много с това да говорим на немски език. 

                                                        НОВО НАЧАЛО 

Явих се отново на изпити и ме приеха в Атина в университета  Пандио специалност Мас медии и комуникация... Пандио съвсем не беше лош университет. Не съжалявам изобщо за избора, който направих тогава. Може да не излизаш оттам с някаква конкретна диплома, конкретна специалност или  професия. Въпреки това обаче понеже научихме много и различни неща се появи и мотивът да се занимавам допънително с нещата, които ме  интересуват. Това даде като резултат създаването на едни много стабилни основи. Основите  бяха много, не само за едно нещо. По-късно  дойдоха и изборите. Дойде и зрелостта, човек нямаше вече съзнанието на 19-годишен младеж. Можех да мисля какво искам да правя и в коя област искам да се развивам. Затова избрах да се знимавам с култура, но в съчетание с комуникация и маркетинг. Не, че дипломата която взехме имаше връзка с това. Дадоха ми обаче стимули за развитие и от изкуството, и от киното, и от културата и всичко това ми помогна много. И продължава да ми помага.

                                                           КОМУНИКАЦИЯТА

Вярвам много в комуникацията. В личен план комуникацията е едно от най-важните неща, които човек има. С течение на времето хората се променят. Увеличават се изискванията, които имаме и от себе си, и от хората около нас. Виждаме, че броят на хората, с които можем да контактуваме съществено се намалява. Това е факт. Не можеш да не отдадеш значение на комуникацията, защото тя е много съществено нещо. Тя  е основата на връзките, които имаш и  които избираш да запазиш с течение на времето. Голям брой хора се ограничават само до формалните и нужните неща, които просто ти помагат да имаш една всекидневна връзка, прост  контакт.

Много голяма криза има във взаимоотношенията между хората. Развалят се приятелства, развалят се връзки. Няма комуникация... Защото хората не контактуват вече с дълбочина и смислено.

                              ДА СИ УМЕН И РАЗЛИЧЕН В ГЪРЦИЯ

Няма какво да говорим за това, че да си умен и да имаш своите идеи тук е чисто проклятие. Ако кажеш своето мнение ставаш лош. Или комплексиран. Или сноб. Във всеки случай няма да чуеш добър коментар.  Защото болшинството се е научило да се държи и да мисли по един конкретен начин. Не можеш да му нарушиш  това спокойствие.

                                           ПОКОЛЕНИЕ НА ГРАНИЦАТА

За предишното поколение много от нещата бяха даденост. Това е поколението, което в по-голямата си част в момента работи в държавния сектор. Моето поколение не е поколение на държавната работа. То е поколение на границата. Натъква се на трудности, тъй като докато в началото нещата бяха даденост и сигурни, малко по малко то започна да ги губи. Влезе в нова реалност. Миналото поколение никога не загуби неща. Точно обратното, то ни даде и на нас. Истина е, че поколението ни е сърдито, но не знам доколко тази агресия и ярост може да даде някакъв резултат. Не смятам, че може да се промени нещо. Хората, които са сърдити не са болшинство. Познавам много хора на моите години, които не се занимават с това, което се случва наоколо.  Те са от моето поколение, хора на  28 години, с които  имаме подобни преживявания и опит в живота. Със сигурност се сблъскваме със същите ситуации и със същите трудности.  Не са всички сърдити, просто не се интересуват.  

                                                              ИМАМЕ ЛИ МЕЧТИ?

Не знам дали имаме мечти. Смятам, че мечтите са вид лукс, ако човек остане в Гърция. Мечта може да е да имаш някаква работа и просто да преживяваш. Защото както се развиват нещата това минава вече в областта на мечтата. Не е нещо, което е сигурно, даденост. Аз лично нямам мечти във връзка с тази държава. Не си представям живота за в бъдеще тук. Не смятам, че нещо ще се промени към по-добро. Мисля, че нещата ще отидат към още по-лошо.

Смятам, че Гърция е свършена. Не може да даде повече възможности на хора на моята възраст. Първо е изключително трудно да намеря работа. Не говорим вече за работа по специалността ми, а за каквато и да е работа, която би могла да ми даде някакви пари.  Оттам насетне всички тези неща с новите мерки и т.н. пренебрежението ми се увеличава все повече. Ако досега малдите хора имаха проблем на работното място, сега проблемът ще стане още по-голям. Няма да може да се работи изобщо. Процентът на безработицата ще достигне 20% и тези безработни ще сме ние.  Не смятам следователно, че имам да какво да правя тук.  Тук няма някакъв план за мен. 

                                              ЩАСТЛИВА В ЛИЧЕН ПЛАН 

Щастлива съм, защото знам много добре коя съм, какво мога да правя, имам ясни цели в главата си и искам да ги постигна. Тези неща са пределно ясни за мен и се чувствам щастлива с тях. Във връзка с Гърция обаче чувствам разочарование.

                                           В МОЯ НАРОД БИХ ПРОМЕНИЛА

Признавам и уважавам факта, че гърците са умен и способен народ. Когато се занимават с нещо, което ги интересува наистина могат да се справят много добре. Това е сигурно. Негативните неща обаче са много повече от позитивните. Първо на първо много бързо забравят какво се е случило в миналото. Повтарят едни и същи грешки и никога не си взимат поука от миналото. Стават все повече индивидуалисти. Не се интересуват какво се случва  с човека до тях. Интересува ги да се добре те и семейството им. Нямат никакво чувство за колективност. Затова е и тази лудост с държавната работа. Всички искаме да се устроим, да имаме сигурни пари и да работим малко. Не разбираме, че е абсурдно за една толкова малка държава като нашата да има толкова голям брой държавни служители. Смятам, че нямаме политическо съзнание, защото ако имахме нямаше да гласуваме толкова много години за две семейства политици. Щяхме да потърсим нещо различно. Бихме могли да издигнем някой водач. Смятам освен това, че сме станали много пасивни. Хората сядат на дивана, гледат телевизия...в интернет не се стремят да се информират и да подобрят малко знанията си за това какво се случва по света. Гледат главно да се забавляват, да прекарат добре. Не смятам, че се интересуват от сериозните неща, които се случват наоколо. Тези неща бих ги променила. Бих задържала слънцето и морето. Бих ги предлагала по-организирано обаче.

                                                                   ПОЖЕЛАВАМ

На себе си пожелавам да направя всичко, което е по силите ми и да успея да постигна целта, която съм си поставила. Смятам, че така ще се почувстват удовлетворени и близките ми хора, които се притесняват много от тази несигурност.  На другите хора пожелавам да не се плашат от нищо, за да могат да преследват целите си. Пожелавам им също да се събудят и да се опитат да променят някои неща първо в себе си и в собствения си живот, за да може да се промени и гръцкото общество. В противен случай нещата ще са много трудни.