Гърция няма план за мен

16 Май 2010 / 18:05:52 Емануела Карастоянова

3718 прочитания

Моята приятелка Лия си стяга багажа. След няколко години работа в рекламни агенции в Атина и Солун Лия е убедена, че дрехите, които Гърция е ушила за нея са тесни... И няма да ги носи. Преди няколко дена ми съобщи, че е решила да замине за Дания. Ще учи, ще работи, ще започне нов живот. Дори вече се движи с колело. За да стига на място по-бързо, а и да свиква. Нали в Дания всички карат колело. Пътувахме за малко назад във времето и Лия ми каза:

ПЪРВАТА МИ РАБОТА

От първата си работа имам много добри спомени. В Rosebud работих като marketing assistant. За някои филми направих дори communication management. В един момент просто започнах да поемам отговорностите и на другите. Започнах от нулата без да имам никакъв опит и без да знам някакви конкретни неща. Интересуваше ме живо обаче и показах огромно желание да науча много различни неща в много и различни области на фирмата. Успях да направя нещо много важно и отговорно. Успях да накарам останалите хора да ми се доверят, да ми възложат да правя повече работи и да имам повече отговорности.

Спомените ми от Rosebud са много положителни. Именно тази работа ми даде стимула да започна магистъра по международен маркетинг в University of the West of Scotland. Ако не бях работила там можеше и да не направя този магистър. Щях да правя нещо друго. Филмите ми харесваха и от търговската им страна и от гледна точка на маркетинга. Понеже се интересувах особено много от тази област, шефът ми даде шансове, които не се дават лесно. Не е толкова лесно да кажеш просто: „Добре, прави това, познавам те”. Истина е, че направих много неща в кратък период от време, но признателността можеше и да не бъде толкова голяма. Не е лесно за една фирма да каже: „Ето този човек е млад, може да няма опита на човек, който е работил 20 години, но виждам, че непрекъснато се старае да постигне знания в областта си, виждам, че иска да работи, виждам че иска да се информира, виждам че полага усилия...”, че с една дума дава 100 процента от възможностите си.

После работих в рекламните агенции MSPS и Bitmad като account manager, в Care Direct като account supervisor и в Cat Advanced в отдел new business. Кандидатствах за нови места, защото търсех най-доброто за себе си. Аз откривах фирмите и аз ги зарязвах. Проблемът навсякъде е, че има хора със стаж 20, 30 години, които нямат нито едно от качествата, които имаш ти. По никакъв начин обаче не можеш да заемеш тяхната позиция. Никой няма да го приеме това. Ти ще си винаги по-долу. Независимо дали имаш качества или не. Не съществува дори и малък шанс за вид сътрудничество между вас. Тези хора няма никога да застанат до теб.

БЕЗ ШАНС МЛАДИТЕ В ГЪРЦИЯ

Младите се затрудняват да намерят мястото си в Гърция, защото се натъкват на ужасно пренебрежение. Първо на първо тук следването не се зачита изобщо вече. Всички сме се приравнили. Независимо от това дали сме посветили 10 години от живота си за следване или не сме отделили за това дори и един час, всички сме станали едно и също нещо и се борим почти за едни и същи места. Така или иначе местата, за които се борим ние, хората с дипломи и магистратури, са заети от хора, които често нямат съответното образование. Но понеже са там от 20 години не можеш да ги помръднеш за нищо на света. В много области има хора, чиято позиция е предопределена... За да може младите хора да заемат местата им ще трябва да ги изчакат да умрат...

Не се дават шансове на младите хора защото съществува страх. Когато виждаш, че някой е добър и работи повече от теб се страхуваш. Какво правиш тогава? Опитваш се да го направиш като себе си. И да го научиш кое е правилно и кое не е. Научаваш го да работи и да съществува по начина, по който работиш и съществуваш ти. Така в една бъдеща перспектива ти ще станеш като него.

А АЗ ОТ МАЛКА ТЪРСЯ НЕЩО ПОВЕЧЕ