Галерия

2

1

Нека го кажа и по друг начин. Не съществува никаква възможност да не пострадаме. Това е практически невъзможно. Какъвто и избор да направим: дали ще излезем от еврото или ще орежем сами дълга си или ще направим доброволно орязване, всяка от тези възможности е по-негативна от другата. Всички те имат една болезнена цена, следователно няма как да избегнем болката. Но, за да можем да я понесем ни е нужна надежда. И това е нещо, което днес не се предоставя на гърка. Това, според мен е големият неуспех на политическото управление.

През последните дни бе направен неуспешен опит за постигане на национално съгласие. Какъв е вашият коментар за това?

Не бях никак изненадан. Поведението на политиците ни е напълно предвидимо. Нека вземем Георгиос Папандреу и Андонис Самарас. За Левицата не ми се говори, те живеят на друга планета. От момента, в който тези двама души са формирали политическото си поведение върху едно безмерно съперничество, те не са в състояние да убедят никого, нито пък могат да отстъпят от нещата, за които вече са се обвързали. Политическата система в Гърция никога не се научи да създава съгласия, тази дума просто не е част от речника на нашите политици. Следователно призивът за съгласие сега е просто реторичен, пропаганден и комуникационен. Той няма ответност.

Затова казах, че това за мен бе предвидимо и за съжаление показва упадъка и малшанса на страната да бъде управлявана от две партии, всяка от които е по-лоша от другата. В нито един момент от политическия си път тези две партии не поставиха националния обществен интерес срещу партийните си интереси. Днешната им позиция показва именно това, което направиха през последните 30 – 40 години.

От известно време усещането, че извънредните избори наближават завладя публичното пространство в страната. Каква е вашата преценка?

Смятам, че е съвсем сигурно, че ще има предсрочни избори. Когато една демократична държава не може да бъде управлявана, както са нещата днес в случая на Гърция, какво друго остава? Нужно е правителство, което да е снабдено с пресен израз на народната воля. Няма друга възможност в условията на демокрация. Не можеш да налагаш политика, която хората отричат. Нужно е да имаш един минимум на съгласие от страна на избирателите.

Според резултатите от последните социологически проучвания като най-вероятен победител се очертава Нова демокрация. Но това, което коментират всички е какво ще се случи след изборите и какво очаква страната след това.

Това е нещо, което не можем да знаем. Наистина, най-вероятно Нова демокрация ще събере най-голям брой от гласовете. Аз дълбоко се съмнявам и дори смятам за е невъзможно тя да успее да състави самостоятелно правителство. Бих казал, за щастие. Не би следвало да може да състави собствен кабинет, за да се принудят партиите да си сътрудничат. В същото време обаче смятам, че не можем просто да прехвърлим днешните условия в бъдещето. Смятам, че кризата действа като катализатор за съзнанието на хората и, евентуално ще се появят нови политически формации.

Разбирам, че изборите са фактор на несигурност, това е факт. Но това е една несигурност, която не можем да избегнем. То е като да искаш да извадиш зъб, без да усетиш никаква болка. Това е невъзможно. Самата политика предизвиква несигурност, особено в условия на криза. Но залогът е именно тук: да се справим с несигурността по творчески начин. Затова казвам, че очаквам да видя нови политически формации, партиите да се обвързват, че ако не успеят да съставят коалиционно правителство, ще си сътрудничат. Ако тези въпроси бъдат поставени на гръцкия народ, каквото и да бъде правителството, което ще се сформира след това, то ще има много по-различна легитимна основа в сравнение с днешното правителство.

Смятате ли, че гръцкият народ е узрял  за такива промени?