Галерия

2

1

Мисля, че никой никога не узрява напълно. Това е един продължителен процес. Факт е обаче, че сега сме по-узрели, отколкото бяхме миналата и по-миналата година. Мнението ми е, че въпреки протестите, които са много интензивни през последните два дни хората разбират, че нещата са много трудни. Следователно те са узрели, за да приемат налагането на нови тежки мерки, но усещат и нуждата от надежда, която ще им предоставят лидерите. Големият залог е в начина, по който те ще трябва да оползотворят по политически начин цялото това недоволство. В Гърция имаме нужда от нови лидери и формации. От хора, които може сега да не са на първа линия, но ще се наложи да поемат главната роля, за да намерят творчески израз на вълнението, страха и тревогата на хората. Това е и същността на политиката: Как да превърнем творческото си вълнение в политически акт.

Аз, разбира се не мога да се ангажирам с конкретна прогноза, защото тези избори няма да приличат на никои от предишните. В условията на криза изборната надпревара няма да се развие по начина, който познаваме. Много от политиците дори няма да се осмелят да се покажат публично. Всичко в различно. И тук всички, които смятат себе си за активни граждани трябва да се намесим по най-подходящия по нашите представи начин, за да може гръцкият народ да изрази своята воля по един по-творчески начин.

Опитимист ли сте за бъдещето на Гърция?

И да, и не. Не съм оптимист за близкото бъдеще. Това десетилетие е загубено за Гърция. Ако погледнем на нещата като външни наблюдатели ще видим, че трябва да минат десет години, докато страната се изправи на крака. Следователно условията ще станат още по-тежки, преди да се подобрят.

Оптимист съм за по-далечното бъдеще, защото балонът на фалшивия свят, който бе създаден в Гърция след възстановяването на демократичния строй през 1974 вече се пукна. За съжаление гръмването му предизвика много голям шум. Кризата разбива самозаблужденията, пука балоните, принуждава ни да се концентрираме, да се замислим за фондаментални въпроси, свързани с политическия и обществения живот в страната, за които преди не се замисляхме. Например: коя е ролята на държавата, колко голям трябва да бъде държавният сектор, въпросите, свързани с честността в публичния живот, корупцията, доверието към институциите и т.н. Тези фондаментални въпроси се поставят за пръв път и мисля, че ще открият своя отговор в бъдещето.

За близкото бъдеще обаче съм песимист и смятам, че на всяка цена трябва да избегнем лошия сценарий, който е излизането на страната от Еврозоната. Това трябва да бъде нашата „червена черта”. Ако успеем да запазим това, всичко останало може да се достигне, въпреки големите трудности. Но за това е необходимо време.