Галерия

1

Теодорос Скилакаис е евродепутат и член на "Групата на либералите и демократите в Европа". Той е също така съосновател на партията Демократичен Алианс, която е предвождана от Дора Бакояни. Скилакаис е възпитаник на City University в Лондон и в един от най-критичните моменти на гръцката история се отличава с трезвия си поглед върху събитията. GRReporter се обърна към него, за да коментира дълго обсъждания състав на новото коалиционно правителство и да даде своята гледна точка за събитията от последните дни.

Как оценявате личността на Лукас Пападимос за позицията на премиер във временното коалиционно правителство? Може ли да се справи с тежките задачи, които стоят пред това управление?

Смятам, че Лукас Пападимас е един добър избор за тази длъжност, но всичко зависи от начина на действие на това правителство и лицата, които ще бъдат избрани оттук нататък. Това управление не трябва да бъде с ограничени отговорности. Трябва да действа нормално в установените институционни рамки. Временното коалиционно правителство трябва да взима конкретни обективни решения за доброто на страната и да бъде независимо от паралелни партийни интереси.

Вярвате ли, че има такава опасност - партийни сили да оказват натиск, който да постави под въпрос обективността на взетите решения на новото правителство?

Разбира се, че има такава опасност. В Гърция не съществува културата на политически консенсус. Той не е лесно да се достигне, нито се приема под подразбиране, но в момента няма и възможност да се случи нещо друго.

В новото правителство се очаква да падне голям товар на гърба на финансовия министър, който остава Евангелос Венизелос от ПАСОК. Смятате ли, че той може да приложи тежките мерки за икономически икономии, които се предвиждат в договора за финансова помощ?

Направиха се сериозни грешки в икономическата политика досега във връзка с особено високото данъчно облагане. Трябва да се избере една нова икономическа политика, която да поправи грешките допуснати до момента. Това за нас е много важно. Той трябва да остави егоизма и партийните си ограничения на страна и да направи това, което се изисква от него от тук нататък.

До вчера се говореше, че това правителство ще съществува до 19 февруари 2012, когато трябва да се проведат предсрочните парламентарни избори. Какво смятате за времевите ограничения, които наложиха ПАСОК и Нова Демокрация върху живота на временното коалиционно правителство?

Личното ми мнение е, че този период не е достатъчен. Ако някой прочете решенията от 26 октомври от срещата на върха на европейките лидери, които това правителство би следвало да изпълни преди да слезе от власт, ще види, че завършването на програмата за участие на частния сектор (Private Sector Involvement-PSI+) в намаляването на външния дълг е условие, за да получим парите от помощта. Тази процедура няма как да се гарантира, че ще приключи до януари или началото на февруари, за да има избори в посоченото време. Може да продължи до март или дори април. Преговорите текат и те не могат да бъдат прекъснати, за да се проведат избори. Докато участието на частниците в решението на дълговата криза не се установи, не можем да говорим за избори.

Ще видим колко ще продължи мандатът на това правителство. Не мога да предвидя дали ще има по-дълъг или по-кратък живот.

Коя е логиката да се настоява за правителство с кратък „срок на годност”?

Обяснението е много лесно. Съществува разбирането, че по-ранните избори ще дадат по-добри резултати за опозиционните сили. Големите парии предпочитат по-ранни избори, докато по-малките партии, които имат евро ориентация поддържат коалиционното правителство напълно и искат да му се даде възможност да въведе планираните промени в пълен размах. Предсрочните избори можеше да се разтълкуват и като успокояване на политическата ситуация, но вече и това не важи, защото по-всичко изглежда, че нещата може да се усмирят и със създаването на коалиционно правителство.

Вярвате ли, че Гърция преодоля опасността да излезе от еврозоната или има още път да измине?

Далеч сме от момента, в който ще кажем, че подобна опасност вече не ни грози. Пред нас има не просто месеци, а години сериозна работа преди опасността да излезем от еврозоната да бъде отмината окончателно. Да не забравяме, че обещанието да изпълним една програма с широк консенсус не означава, че ще я осъществим напълно. Гръцката икономика иска много работа в областта на реформите. Има нужда отново да заработи и да привлече инвестиции, за да се намали безработицата и да се стимулира растежа. Всичко това са условия, които ще ни позволят да останем в еврозоната. Разбирате ли, за да останем в еврото не е достатъчно да изпълним фискалните мерки, но страната да започне отново да работи.

Можете ли да ни предадете климата в Европа от последната седмица във връзка с гръцката криза. Кажете ни какви са настроенията в Брюксел?

Гърция има проблем с държавното управление и това е оценката на европейците от тяхната гледна точка. Говорим за провал на гръцката политическа система да се справи с минималните изисквания в тази ситуация. Това се дължи и на двете големи парии, които носят и основната отговорност за настоящата ситуация. Управляващата партия носи отговорност, защото не въведе нужните политики по правилния начин, за да запази собствените си електорални бази. Опозиционната партия е отговорна, защото настоя на едно неприложимо решение, което оказа голям натиск в прилагането на оздравителната програма и не допринесе с нищо за доброто на страната. С други думи, отговорностите за провала на програмата носят големите партии както от ляво, така и от дясно.

Отстъпването на опозиционната партия и предаването на част от властта от управляващата сила бележи създаването на нова политическа рамка. Тя дава предпоставки да излезем от задънената улица, в която се намираме, но не е достатъчно да се ограничим само до тук.

Как оценявате реакциите на опозиционния лидер на Нова Демокрация Амдонис Самарас в последната седмица?

Андонис Самарас отстъпи в преговорите, защото знаеше, че не е прав. В политиката е много трудно да имаш честта да признаеш, когато бъркаш. Понякога това признание може да дойде от действията, друг път може открито да се каже. Във всеки случай отстъпването от погрешната позиция и заемането на правилната такава е стъпка в правилна посока.