Галерия

3

2

1

„Йо-хо-хо! И бутилка ром”! Не знам за вас, но когато чуя думата пирати винаги се сещам за мъже с одърпани дрехи, поизгнили от дъвченето на тютюн зъби, често с липсващ крак или ръка, с неизменната пиратска шапка и бутилка с любимия им ром в ръка, които търсят съкровището на капитан Х на някой отдалечен остров. През последните години започнахме отново да говорим за пирати, но те не приличат по нищо на героите от любимите ми детски книги.

Днешните пирати са между нас, те се вълнуват от нещата, които засягат съвременния живот и имат идеи как да ги променят. Първата пиратска партия в света бе учредена в Швеция преди шест години. От тогава до днес пиратски партии са учредени в 56 страни в света, като 21 от тях са официално признати. В Европа те вече са излъчили двама евродепутати, 15 депутати и 194 общински съветници. Преди няколко дни в гръцкото медийно пространство се появи новината, че се очаква учреждаване на пиратска партия в страната. GRReporter се свърза с Анестис Самуркасидис, собственик на компания за електронна търговия, който разясни какво е довяло пиратския флаг в топлото Средиземноморие.

Идеята за създаването на партията не е нова в Гърция. Още през 2009 една група от хора, много малка част от които са настоящи членове започнали да работят върху идеята за създаване на Пиратска партия в Гърция по модела на онази в Швеция. Но организирането на предсрочни избори през октомври 2009 и опасенията, че някой може да се опита да се възползва от нея ги накарали да замразят нейната дейност. Въпреки първоначалния ентусиазъм те изоставили инициативата си да се разтури.

Интересът се подновил след избирането на 15 пирати в местния парламент в Берлин - Абгеорднетенхаус. „Тогава най-различни хора, които открихме случайно един друг в интернет започнахме да се организираме”, разказа Анестис. След провеждането на две срещи в Атина и Солун трима от членовете участвали и в конгреса на немската пиратска партия в Офенбах. „Там се срещнахме с представители на Международната пиратска партия и пирати от Чехия, Русия, Люксембург, Швейцария, Холандия и разбира се Германия”. През април тази година гръцките пирати ще присъстват на поредния годишен конгрес на Пиратския интернационал в Прага, в който ще участват техни съидейници от поне 30 страни.

Пиратските партии се обединяват от трите основни идеи, заложени в платформата на първата политическа формация, създадена в Швеция. Те са реформирането на законите за интелектуалната собственост, запазената марка, патентите и защитата на дизайна. В рамките на подготовката за изборите за европейския парламент през 2014 от Международната пиратска партия са взели решение да съберат принците на партиите във всяка от страните. „Някои от принципите съществуват във всички страни, а други в отделни случаи. Реформирането на закона за авторските права съществува в 20 европейски страни. Защитата на частния живот, защитата на личните данни и противопоставянето на всякакъв вид преследване интересуват пиратските партии в 19 държави. Промяната на закона за патентите – в 18, прозрачността в държавния сектор – също в 18. По-директната демокрация е основен принцип за пиратските партии в десет страни, откритите данни и използването на софтуер с отворен код – в 14 страни, независимостта на интернет – в 10, противопоставянето на цензурата – в 8 страни, свободното и демократично обучение – в 7 страни, защитата на информаторите, журналистите и блогърите – в 6 страни, сред които и в Гърция. Ние се обявяваме за създаването на закон, който ще защитава тези лица, както и други, като например служител в дадена компания, който би дал сведения за незаконните действия на фирмата срещу обществото. Четири пиратски партии в Европа поставят въпроси, свързани със защитата на околната среда, други четири – за основните доходи на хората, за да стигнем до примера на пиратската партия във Финландия, която иска премахването на системата за лятното часово време”.

Гръцката пиратска партия неминуемо е добавила своя нюанс, свързан с икономическата ситуация в страната. „С когото и да разговаряхме през тези 2-3 месеца, всеки ни казваше: „Добра, всичко това е интересно, но какво ще се случи с икономиката?”. Затова подготвихме специален текст, в който обясняваме, че нашите идеи имат и икономически ефект. Според нас ако в държавата има прозрачност, тя ще можеше да осигури една четвърт от приходите, които в момента губи от укриването на данъци. Т.е. ако нямаше корупция страната можеше да събере още 15 милиарда евро годишно. Затова ние искаме държавата да е напълно прозрачна, а гражданинът – напълно непрозрачен”. Девизът на гръцките пирати е гражданинът да е напълно свободен и никой не се занимава с личните му данни и вярвания, да не е следен, да не са поставени филтри на неговия компютър, да не го наказват затова, че е написал субтитри за един филм. „Стигнахме до такива безумни действия по въпроса с авторското право. Преди около месец полицията залови един 28-годишен младеж, понеже написал субтитри за един американски филм и ги качил някъде. Това негово действие бе счетено за нарушение на авторското право на конкретната фирма”.

На въпроса ми какво става в този случай с електронните престъпления, Анестис Самуркасидис отговори с пример. „Преди известно време в страната бе извършено жестоко убийство с помощта на отверка. Никой обаче не се обяви за контрол върху продажбите на отверки, за поставяне на чипове върху тях, за забрана на купуването им от лица, които нямат куп удостоверения и не поиска всяка отверка да се придружава от камера. С това искам да кажа, че ние защитаваме инструмента, който е компютърът. Лошото му използване е другата страна на въпроса и ние естествено сме против. Но въпросът е, че в момента законът осъжда „отверката”, докато действието е това, което трябва да бъде наказано”.

Възможно ли е обаче практическо отделяне на компютъра от неговото използване? Анестис Самуркасидис посочи, че „в последния от нашите принципи се посочва, че партията подкрепя приемането на решенията от цялото общество, от всеки гражданин по отделно и се бори, за да могат всички да имат достъп до информацията. Целта е да се приемат решения на базата на тази информация, за да се създадат цифрови платформи, които ще позволят на хората да изразяват мнението си по всеки въпрос. Този принцип дава решение на много въпроси. За разлика от много политически партии ние нямаме готови решения за всичко. Ние предлагаме този начин на действие, който ще ни позволи да открием решенията”. 

Въпреки предпочитанието към електронното гласуване в устава на гръцките пирати се предвижда също гласуване по традиционния начин с бюлетини и урни, „в случаите, когато трябва да бъдат защитени гражданинът и неговата анонимност”.

Пиратите смятат, че както в останалите европейски страни и в Гърция те ще бъдат подкрепени от хора на възраст 18-45 години, „т.е. хората, които бяха първите докоснали се до компютър преди 25 години и днешните младежи, чийто живот е свързан с компютрите”.

Характерното за пиратските партии е, че тяхната поява е успяла да накара голяма част от хората, които дотогава са били пасивни да отидат да гласуват на изборите. „Ние установихме това в съобщенията, които получихме в рамките на два дни. От 3 януари до днес страницата ни е била посетена от 20 265 души. Много от тях пишат в коментарите си, че не са имали намерение да гласуват, но след като са прочели устава и манифеста са решили да се явят пред урните”.

„Ние започваме дискусията за промяна в оперативната система на обществото. Ако си го представим под формата на компютър, то ние предоставяме приложенията за него. Именно върху тях всички заедно ще инсталираме програмите, за да направим корекциите. Питали са ни какво ще направим за пенсиите. Какво бихме могли да направим ние като нова партия за един дългогодишен проблем? Отговорът ни е, че ние предоставяме начина, по който всички заедно ще решим какво да направим по конкретния въпрос”.

Гръцките пирати се готвят за участие в изборите за членовете на европейския парламент, но ако националните избори се проведат скоро, не е изключено да се включат и в тях. „Членовете са тези, които ще решат дали ще участваме или не”. Пиратите дискутират и приемат своите решения по интернет. Само преди няколко дни членовете на партията са били 50. „След тази лавина от посетители на страницата още 500 – 600 души изявиха желание да участват. Когато след няколко седмици отидем във Върховния съд, за да подадем молба за регистрация ще бъдем най-малко 250 души. Искаме да станем поне 10 – 20 хиляди, за да приемаме по-добри решения”.

Пиратската партия е съвсем различна от познатите ни политически формирувания и по още една характерна черта. Тя няма председател и се ръководи от седемчленен съвет. В устава им се предвижда, че един от тях поема ръководството на всеки четири месеца на ротационен принцип. „Но неговите пълномощия са много малко. Той просто поставя подписа си, ако това е нужно някъде и свиква заседание на ръководния съвет веднъж месечно”. Всички заседания се провеждат по интернет, а единственото изключение е годишния конгрес и някои сбирки на местно ниво. Пиратите имат свой сървър, наречен mumble с отворен код, който обаче е шифрован. Така те са сигурни, че по този начин никой не може да чуе техните разговори.

Членовете на партията са на възраст между 22-42 години и около три четвърти от тях са студенти и заети в областта на информатиката и комуникационните технологии.