Откритата преди две седмици самоделна бомба в атинското метро, която не избухна по чиста случайност върна на преден план темата за тероризма в Гърция. Поставянето й не беше толкова голяма изненада за полицията и анализаторите на явлението в страната, които очакваха появата на терористична организация след дългия период на „мълчание”.
За жителите на гръцката столица, които използват метрото всеки ден случаят е тема номер 1. Не може да се каже същото обаче за политическото ръководство на компетентното министерство за защита на гражданите. Преди седмица и минути преди новопоявилата се организация „Партизанска борба в града” да поеме отговорността за поставянето на бомбата, министърът Христос Папуцис подаде своята оставка. Не за неуспеха на полицията да предотврати осуетения от шанса атентат, а за да удовлетвори политическата си амбиция да се кандидатира за лидер на ПАСОК.
Ведомството остава без ръководство вече две седмици. Очаква се името на новия министър да бъде обявено днес, като не е изключено той да е старият му обитател Михалис Хрисохоидис. Той успя да свърже името си с разбиването на най-дълголетната терористична организация в страната – „17-и ноември” и много политици и коментатори смятат, че е най-подходящият да заеме този пост. Според източници най-вероятно поста ще заеме сегашният директор на гръцката полиция Левтерис Иконому.
В същото време високопоставени полицейски източници предупреждават, че новото поколение терористи е вече сформирано и готово да предприеме действия.
„Говорим за пето поколение терористи. „Партизанската” дейност в градски условия брои 40-годишно присъствие в страната. Това е без прецедент в други европейски страни и то в период на мир. Бомбата в метрото изглежда, че е началото на създаването на нови въоръжени групи. Това беше техният първи опит. Може би сме в началото на един нов кръг от много по-опасни нападения”.
Изявленията на високопоставени представители на ведомството дни след откриването на самоделния взривен механизъм в атинското метро са показателни за притеснението, което създава „революционното насилие, което никога не приключва никога в Гърция”. Според полицията зад бомбата се крие нова въоръжена група, която се е сформирала през 13-те месеца на затишие. Офицерите смятат, че това е една нова организация, която ще се появи като наследничка на „Конспирацията на огнените ядра”, ще има почти същата структура, ще изразява непрекъснато подкрепата си към арестуваните членове на терористичната група и ще се опита да засили дейността си през следващия период.
Въпреки това от полицията изразяват съмнения за „оперативните възможности” на групата. В рамките на разследването на опита за бомбен атентат в криминалните лаборатории изследват записите от 800-те камери, които се намират в цялата мрежа на метрото през последните две седмици. Те анализират видеоматериалите с продължителност 268 880 часа, за да открият „проучвателните” действия на организаторите най-вече в станцията в Егалео.
Под лупата на полицията се намира опитът за палеж във вагон на атинската електричка в крайната станция в Кифисия, който бе извършен на 4 март 2009. Отговорността за нападението бе поета от организацията „Бандите на съзнанието/ Екстремисти от Перама”, която по-късно се свърза с „Конспирацията на огнените ядра”. Още тогава бяха открили, че участниците в нападението носеха карнавални маски, за да се скрият от камерите, които са инсталирани в станциите, точно както се случи и при поставянето на бомбата в метрото.
През последните месеци бяха проведени 30 палежи от различен мащаб срещу офиси на фирми, общински сгради, търговски обекти, банкомати и полицейски отряди. Повечето от тях бяха организирани от малки групи на „Международния революционен фронт-Девиантно поведение за разпространението на тероризма”. В един от текстовете, които издадоха те посочват, че „приветстваме всички призиви на партизанските групи, които зоват за действие. Ние също зовем към нов кръг от безмилостни действия”.
От полицията смятат, че поставянето на бомбата в метрото „от гледна точка на избора на мястото и вида на взривния механизъм не е случайно. Това е нещо съвсем ново, то е първият удар на организация, която е готова за много неща”.
Специалисти, които се занимават с анализа на дейността на „партизанските” действия в градски условия смятат, че разбиването и отслабването на някои групи през последните няколко години е довело до приемането на нови членове, създаването на нови формации и засилването на дейността на по-малките групи. Този процес е повторение на случилото се през 1974, 1983, периода между 2002-2003 и 2007, когато бяха разбити големи терористични групи. Според полицията същото се случва и сега, няколко месеца след разбиването на организациите „Революционна борба” и „Конспирация на огнените ядра”. „В разгара на икономическата криза се формира петото поколение от „въоръжени бойци”, и то с много бързи темпове”.
Според представители на Службата за борба с тероризма организацията „Революционна борба” е разбита напълно. Същото важи и за „Конспирацията на огнените ядра”, но в документите по делото се посочва участието в нея на още 5-6 души. Полицията разполага с данните на двама от тях. Те са младежи, анархисти и са били заловени за участие в размирици. Формално активни остават организациите „Секта на революционерите”, „Народна воля” и „6-и декември”, които не са се проявявали от много месеци. Все пак до момента не е ясно кой се крие зад кървавото нападение срещу полицейския участък в Агия Параскеви през октомври 2009.
Интересен е фактът, че след нападението срещу вагона на електричката, отговорникът за охраната на метрото Димостенис Янисопулос изпратил през март 2009 писмо, с което предупреждавал за опасенията си от бомбен атентат. Той поискал да бъдат подновени патрулите на около 24 служители на метрото, облечени в цивилни дрехи, които в периода 2004 – 2008 имаха за задача да следят за действия, като оставянето на съмнителни предмети. От управата на метрото обаче нямало никаква реакция, а отговорникът, изпратил писмото бил уволнен през юни 2009.
В иска, който завел срещу заповедта за уволнение той посочил: „Бях подложен на натиск да приема на работа отговорен за охраната персонал, без да се спазват никакви формални условия. Поставяха произволни критерии и настояваха да изпълня техните интереси”. През февруари 2010 пък Одиторите на държавната администрация издадоха доклад, според който в метрото са били назначени неквалифицирани служители, на много от които били възложиени охранителни функции.
Според статия в гръцкия ежедневник То вима Службата за разузнаване и Службата за борба с тероризма следят всекидневно 3 000 души с помощта на свръхсъвременната си апаратура. Сложните системи за наблюдение дават възможността да се създадат „алармени зони”. Когато дадено лице „навлезе” в тях чрез мобилния си телефон, разузнавателните и тайните служби веднага получават сигнал. Посредством моблините комуникации службите са в състояние да открият точното местоположение на всяко от лицата, които следят.
Авторът на статията се позовава на секретни документи на техническите служби, които са отговорни за функционирането на две големи системи за законно регистриране на телефонни разговори в сградата на Полицейското управление на област Атика и в министерството за защита на гражданите.
Според документите всяка от системите има потенциала да следи и регистрира едновременно 500 стационарни и 200 мобилни телефони, както и 100 интернет връзки. Следените в едно и също време обекти са 800 и могат да достигнат до 1 500. Средното време за комуникациите на всяко от следените лица е около два часа.
Системите могат да се свързват с всички видове комуникационни мрежи. Могат да „маркират” своите „мишени”, да преобразуват филтрите за информация и да съставят „черни” списъци на следени лица. Те могат да свързват местонахождението на притежателите на следените мобилни телефони и да запаметяват голям обем информация. Връзката им с картите в географската система GEO дава възможността на полицейските служби да се информират веднага, когато някое от наблюдаваните лица се придвижва към своето скривалище или към място, за което съществуват съмнения, че може да стане обект на терористично нападение.