Галерия

1

Намалението на номиналната стойност на гръцките облигации с поне 50% донесе сериозен разрив в отношенията на гръцките банкери с местното правителство, като част от решението на дъговата криза в страната. Според финансовите кръгове в Гърция, правителството на Георгиос Папандреу иска да увеличи отговорностите на банковата система в управлението на кризата, за да прикрие собствените си провали, както и явната неадекватност на надзорната тройка от Международния валутен съюз, Европейската централна банка и Европейската комисия. Банкерите не могат да простят на гръцките управници неспазването на обещанието, че до окастряне на дълга няма да се стигне в момента, когато социалистите в управление вече са преговаряли зад затворени врати, как да се увеличи участието на частните собственици на гръцки държавни облигации в спасителния план, между които са  инвестиционни фондове, банки, застрахователни дружества и други финансови институции.

През пролетта на 2011, заместник-министърът на финансите Филипос Сахианидис публично тръбеше, че намалението на дълга ще се окаже фатално за Гърция и ще изолира страната от капиталовите пазари за много дълъг период от време. Шест месеца по-късно твърденията бяха забравени и гръцките банки са изправени пред национализация, защото това ще се окаже единственият начин да бъдат предпазен от пълен банкрут след 50-процентовото орязване.

Фондът за финансова стабилност в Гърция, който засега има запас от 30 милиарда евро може да предостави нужната ликвидност на банките, за да се задържат „живи”. Уловката е, че банките ще станат държавни и финансирането на реалния бизнес ще стане почти невъзможно. Междувременно, премиерът Георгиос Папандреу популистки призоваваше финансовата система да започне да дава по-сериозно финансиране на предприятията, в период, когато банковите запаси вече започнаха да се стопяват. Това остави впечатление в широката общественост, че проблемите с ликвидността идват от финансовата система, а не от макроикономическото положение на страната.

Според банкерите, правителствената политика досега към финансовия сектор е целяла да превърне повечето гръцки банки в национални и да представи процеса като успех, вместо да го предотврати, като проведе нужните реформи и съкращения в тежкия държавен сектор и раздутите бюджетни разходи.

Друг проблем, който виси като Дамоклев меч над Гърция е какво ще реши  Международната организация за суапове и деривати (ISDA), от която зависи дали огромното окастряне на гръцките задължения ще се определи, като кредитно събитие и ще активира застраховките по гръцките държавни облигации CDS. Засега Организацията заяви, че такова не може да се обяви, при положение, че процесът е доброволен, но никой здрав ум не може да приеме, че финансовите институции доброволно ще си отрежат дясната ръка и ще отпишат съществен процент от своето портфолио в името на гръцкото спасение. Ултиматумът към тях остава „или се разделяте с половината от обещаното от Гърция, или тя фалира и губите всичко”, което определя и терминът „доброволно”, като по-малкото от двете злини.

Въпреки това, юридическите съветници на не една финансова институция, които притежават CDS влязоха в задкулисна война с юристите на Международната организация за суапове и деривати, за да докажат, че гръцката сделка е достатъчна причина за фалит и застраховките по гръцките държавни облигации, трябва да бъдат изплатени.

От офиса си в лондонското Сити, главен съветник за Европа на ISDA Дейвид Джин обяснява, че процедурата е ясна. "Когато има официално изявление, че всеки, който има нещо общо с пазара на CDS се считат ощетен, ще отидете на нашия сайт и ще направи запитване до специалния комитет. Един от неговите членове трябва да приеме официално искане и след това свиква от Комисията да определи дали предложените размяна на дълг представлява кредитно събитие. Комисията се състои 15 члена и ако 12 от тях сметнат, че искането има основание, ще се обяви кредитно събитие. След това резултатите от гласовете ще се обявят в интернет и пазара на CDS е се активира”.

Джин твърди, че 50-процентовото окастряне няма да се хареса на много инвеститори, те няма да се включат в програмата. Той подчертава, че ако Гърция не плати заплати на учители и полицаи, това би било лошо за конкретните служители, но няма да предизвика финансово събитие. Ако пазарът на CDS обаче се активира, това би предизвикало сериозни последствия не само за Гърция, но за финансовата система на Европа и дори на света. Нещата около с намаляването на половина на номиналната стойност на гръцките държавни облигации изискват особена тънкост и затова с техническа помощ по процеса се е нагърбил Международния съюз на банките (IIF), за разлика от решенията от срещата на върха през юли, когато доброволното участие на банките бе определено на не повече от 21%. Тогава помощници в процеса бяха Deutsche Bank, BNP Paribas и HSBC.

Заместник-изпълнителният директор на Международната организация за суапове и деривати (ISDA), Джордж Хаджиниколау заявява, че процесите по окастряне на дългове в рамките на 50%-60% е позната процедура, но за първи път ще се приложи за цяла страна. „Старшата комисия ISDA разглежда договорите на заинтересованите страни, защото CDS-книжата са договори, подчинени на британската нормативна база и тълкува събитията като част от договореностите”. Решението на Международната организация за суапове и деривати нямат никаква връзка с оценките на кредитните агенции. Кредитно събитие, казва Джордж Хаджиниколау е чисто технически тълкуване и не е непременно фалит, подчертава финансиста.

Важно е да отбележим, че каквото и да определението за активирането на пазара на CDS, последствията за Гърция и за европейската финансова система няма да са добри.