Галерия

2

1

Мария Спасова
    Една обичана от мен гръцка поговорка казва, че добрият капитан в буря се познава. Едва ли има човек на планетата, който да не е разбрал, че Гърция в момента се намира в стихията на невиждана икономическа криза. Без да са го предизвикали или заслужили гръцките банки се озоваха в окото на бурята, която е сложила “главата” на местната икономика на ешафода и всеки момент ще пусне гилотината върху нея. Отговорността върху хората, които управляват гръцката финансова система е огромна, а всяка тяхна грешка може да струва скъпо на данъкоплатците в страната. Как обаче управляват тези хора - дали внимателно обмислят последствията от всяко свое действие като опитни гросмайстори или като заклети покерджии предприемат необосновани рискове?
    На този въпрос трябваше да отговори организираната от вестник Financial Times конференция “Бъдещето на банките в Гърция”, в която взеха участие водещи банкери, инвеститори, консултанти, финансови брокери, застрахователни специалисти, икономисти и журналисти. Като че ли най-точна картина на състоянието, в което в момента се намират гръцките банки очерта изпълнителният директор на банка Пиреос Александрос Манос.
    “Банките в Гърция изпитват нормални трудности в един нормален пазар. Проблемът е какво е нормално в Гърция. Образно казано гръцките банки се намират в кутия, от която ликвидността може само да изтича, но не може да влиза”, обясни той. Магическият термин deleveraging (това е процесът, при който банката или инвеститорът намалява своите активи до размера на имуществото, което би останало на собственика след ликвидацията и удоволетвояването на всичките задължения към кредиторите), който се препоръчва от много финансови експерти като панацеята за финансовата криза според Александрос Манос всъщност намалява депозитите, но не намалява дупката при финансирането на банките, а в случая на Гърция той намалява и печалбите им..
     “За да спре изтичането на ликвидност, гръцката икономика достигне дъното и да започне да се изтласква от него и да се възстановява. В момента ние сме в състояние, когато икономиката още не е достигнала до дъното и затова няма и решение на банковия проблем. Какво трябва да се случи, за да стигнем до дъното? Трябва да се постигне бюджетен излишък, който да е в състояние да скалдира. Това трябва да е топ приоритетът на правителството. И вторият сигнал, че сме стигнали дъното е данъчната система. Ако правителството и опозицията трябва да се съгласят върху нещо, то е минималната облагаема цена на недвижимите имоти, която да се запази за много дълъг период от време, за да даде възможност на инвеститорите да инвестират. Това е дъното. След това идва възстановяването”, бе изключително точен и прецизен изпълнителният директор на банка Пиреос.
    Не по-малко категоричен в оценките си бе и управляващият директор на Eurobank EFG Никос Нанопулос: “Моделът на клиентелистката държава, в който живеехме доскоро се срина безвъзвратно и се оказахме в дълбока икономическа криза. Въпреки жертвите и усилията през последните 12 месеца, държавният сектор продължава да изразходва 10 на сто повече, отколкото произвежда и държавата като цяло консумира 10 на сто повече. отколкото произвежда. Няма изход. Изискват се понататъшни смели решения и действия”. Той припомни, че мерките в средносрочната програма ще са болезнени. Те трябва да са насочени повече върху намаляването на разходите и борбата с укриването на данъците и по-малко върху увеличаването на самите данъци.
    “Няма магически мерки и лесни решения. Трябва да убедим света, че можем да изпълним това, което обещаваме. Така ще се оформи по-добър климат за инвестиции и ще доведе до просперитет”, подчерта банкерът. Той припомни, че цените на недвижимите имоти в Гърция за последните 10 години са нараствали по-бавно, отколкото в други страни итова е предпазило банките от токсични инвестиции в ипотечни структури. Финансовите институции са се развивали по пътя на традиционните банкови практики . “Банките поддържат високи нива на капитализация и предприемаме действия за още по-висока капитализация. Ние много на време насочихме погледа си в региона, помогнахме на гръцкия бизнес в съседните страни, където направихме внимателни, последователни и верни стъпки. Така в момента контролираме  средно около 25-30 на сто от банковия сектор в страните от нова Европа”, каза още Николаос Нанопулос.
    Според него в момент, в който големи чужди банки се затрудняват да оперират в Гърция, гръцките банки успешно се конкутират с големи чужди банки в новите пазари. “Проблемът не е в капитализацията, а в ликвидността. Системното понижаване на кредитния рейтинг на банките ни затруднява изключително много”, призна управляващият директор на Eurobank EFG. Той подчерта, че развитието на банковата система е свързано с развитието на икономиката, която трябва да намери нов модел на развитие, основан на частния сектор, а не на държавните поръчки. Колкото до банката, която той самият представлява, той съобщи, че тя е намалила разходите си с 13 на сто за последните десет години, а до края на 2011 се очаква да ги намали с още 15 на сто, сравнени с периода преди началото на кризата през 2008.
    Запазването на печалбата чрез намаляването на разходите е едно от предизвикателствата пред гръцката банкова система според  Теодорос Пепанидис от гръцкия клон на консултантската фирма McKinsey&Company. Но: “За съжаление приходите на гръцките банки намаляват много по-бързо от разходите им”, констатира той. Другите предизвикателства пред финансовата система според консултанта са запазването на качеството на банковите активи в условията на дълбока рецесия, изтичането на депозити и трудното финансиране на банките, отварянето им към гръцкия държавен дълг, което за първите 3 месеца на 2011 се изчислява на 49 милиарда евро и отново deleveraging, който да осигури един по-здравословен профил на финансиране, независещ изцяло от Европайската централна банка, както е в момента. “Банките знаят, че оттук нататък ще бъде много по-трудно да се правят пари. Финансирането трябва да е конкурентно, приходите ще се увеличават с много интелигентни решения, банките осъзнаха, че са отговорни пред обществото и това е нещо, което фундаментално ще промени начина на управлението им”, заключи Теодорос Пепанидис.

 Сега не е моментът да забавите реформите, бе посланието на постоянния представител на Международния валутен фонд в Гърция Боб Траа, който също говори пред форума. “За всички е ясно, че Гърция е на критичен кръстопът дали да  продължи смелите реформи или да намали скоростта. Според нас второто ще бъде голяма грешка. Структурните реформи се бавят. Ако те не се направят, гръцката икономика ще се балансира на по-ниски доходи и по-нисък стандарт. Това обаче не е нашата цел”, подчерта той. Според него целта на надзорната тройка е да постигне баланс на по-високи доходи и по-висок стандарт за населението.
    Как ще се постигне това? “Правителството не просто трябва да представи, а да приложи мерките, да консолидира публичните предприятия, да преструктурира държавния сектор, да приватизира смело. Трябва да се промени бизнес средата и трудово-правните отношения - категорично да се преустанови практиката на колективните трудови договори, да се опростят инвестиционните процедури, да се освободят до край затворените професии. Гръцката политическа система трябва да говори с един глас, за да не оставя съмнения в партньорите си”, заяви Боб Траа. Той призова и гръцката банкова система да изиграе своята роля. “Ясно е, че кризата притисна банките. Депозитите изтичат поради рецесията и поради слуховете за преструктуриране на дълга. Банките трябва да намалят разходите си и да предложат свежи пари на пазара. Държавните гаранции за банките са ефективни по наше мнение.  Има несигурност за това как рецесията и финансовото консолидиране ще им повлияят затова е изискването за по-голяма капитализация. Общественият сектор трябва да излезе от банковата система, всички държавни банки трябва да се приватизират, трябва да има сливане на банки”, бяха думите на постоянния представител на МВФ в Гърция.
    Запитан кога точно петият транш ще бъде изплатен на закъсалата средиземноморска страна, Боб Траа отговори внимателно: “Мисията на надзорната тройкаприключи с едно съгласие и на двете страни (на правителството и на тройката) за частите от програмата, по които Гърция трябва да продължи да работи докато се изплати траншът. Колкотоза самото плащане, аз не бих могъл да кажа нищо. На 20 юни има решаващо заседание на Европейския съюз, там ще се дискутира този въпрос”.

    На форума трябваше да говорят и финансовият министър Георгиос Папаконстантину и министърът на развитието Михалис Хрисохоидис, които в последния момент отказаха участие поради продължаващите обсъждания в Министерския съвет на средносрочната програма за икономическо развитие на Гърция. Колкото до фундаменталния въпрос дали банките са в ръцете на опитни гросмайстори или на авантюристични покерджии, отговорът ще покаже само времето.