Галерия

2

1

Според последните социологически проучвания организацията „Златна зора” ще успее да влезе в гръцкия парламент за пръв път. Името й е свързано с крайнодесни националистически лозунги, както и с нападения срещу имигранти. Само преди седмица бе отложено за пореден път разглеждането на делото за нападението на трима гърци срещу имигранти от Афганистан. Смята се, че те са членове на организацията, както и че това е само едно от десетките подобни нападения в центъра на Атина.

Зад лозунгите „Гърция принадлежи на гърците” и „Вън чужденците от страната”, които използва „Златна зора” в опита си да привлече безработните и обезнадеждени гърци се крие една неонацистка организацияр пише гръцкият всекидневник Етнос. Тя презира демокрацията, възхищава се на Хитлер и бленува за установяването на Четвърти райх в Европа.

Членовете на организацията се стремят да „гримират” истинското лице на „Златна зора” в опита си да й подсигурят място в гръцкия парламент. Но действията и публикуваните във времето текстове показват, че тя е една неонацистка и расистка група, която се намира в контакт с подобни организации в целия свят. Нейните последователи наричат касапина Рудолф Хес „герой” и определят християнството като „20-вековно мракобесие”.

Главният секретар на „Златна зора”, Никос Михалолиакос е една от ръководните фигури на крайната Десница още от 70-те години. той е заявявал, че „националсоциализмът” е „мироглед”, който се базира на превъзходството на „арийската раса”. Според него по време на Втората световна война и Окупацията германците са провеждали в Гърция екзекуции като „отмъщение” срещу действията на Съпротивата.

Въпреки опита му да скрие възхищението на „Златна зора” към лидера на нацистка Германия статията му в брой на списанието на организацията от 1987 със заглавие „Хитлер за 1 000 години” е крайно показателна. Той пише: „На 30 април 1945 се затваря една светла страница на съвременната история. Големият Мъж на 20-ти век, вдъхновителят и апостолът на Революцията на Свастиката е мъртъв. Хиляда деветстотин четиридесет и пета. Всички, които повярваха във великите идеали на Националсоциалистическата революция се чувстват замръзнали, гледат с колебание към бъдещето. Към едно бъдеще без Неговото присъствие и напътствие”.

Никос Михалолиакос описва Адолф Хитлер като „Голям Визионер на Нова Европа” и „Голям Водач”. Към някогашния ръководител на отрядите за унищожение SS, Рудолф Хес, на почитна възраст по онова време той се отнася като към мъдър старец и определя като последния „Велик представител” на националсоциализма. „Съществуваме”, заявява Михалолиакос в един изблик на нацистка „гордост”. „Обаянието на Свастиката, величието на Червено-черния флаг са живи и днес. 42 години по-късно продължаваме Борбата за крайната победа на нашата Раса”. Текстът завършва с написания на немски поздрав „HEIL HITLER”.

Превъзходството на белите хора, расистки проповеди за малоценността на другите раси, конспиративните сценарии за ционизма и евреите, които се намират зад глобализацията и икономическата криза, както и оползотворяването на нацистки емблеми изразяват идеологическата позиция на „Златна зора”.

През 2005 в деня на победата на Съюзниците срещу нацистите в списание „Златна зора” се помества статия със заглавие „Ние не празнуваме за нищо”. В увода се посочва, че нещата не са се променили особено след „съдбовната пролет на 1945, когато силите на световния ционизъм победиха Националсоциалистическа Германия и идеалите, които тя представляваше”.

Възхищението към нацистите не спира дори, когато става дума за кланетата в Гърция по време на окупацията. Премиерът от онова време и сътрудник на германците Георгиос Цолакоглу се определя като генералът, който „се опита да постигне едно справедливо мирно споразумение”. Цивилните полицаи и членовете на батальоните Х, които нацистите са пуснали в борбата срещу гръцките опозиционери пък са наречени „славни бойци”.

Дори за кланетата на мирните жители в Дистомо и Калаврита на Пелопонес, Никос Михалолиакос през юни 1991 пише, както сам казва, без да оправдава действията на нацистите: „Германците бяха окупатори. Бяхме във война. беше естествено всичко това да се случи”. Отговорността за „ответните действия” на германците се натоварват на Гръцката народна освободителна армия. Нейните членове „убивали от време на време по някой немски войник с обективната цел да принудят окупационните сили да прибегнат до ответни действия и по този начин да привлекат народа на своя страна”.

„Кръвта и расата, които са биологичната подпора на Народа” за „Златна зора” са „нишката”, а „Родината е станът и Нацията е тъкачът на цивилизацията”. Това се описва в идеологическите писания на неонацистката организация, които се поместват в списанието. Фашистките и расистките проповеди се „преосмислят” в някои от 14-те принципи на Арийската етика: „Бъди хитър като лисица към врагове и непознати, защото тяхната цел е да те унищожат. Подсигури, защити и обичай Родината си, както се изисква от ествественото жизнено пространство. Живей в хармония с Природата и Народа и не отстъпвай пред злото, защото оцеляването на расата е твоята вечна борба”.

С цел да подсигури оцеляването на „расата” от „Златна зора” поставят срещу себе си имигранти, „болшевици”, либерали, както и самата парламентарна система. „Демокрацията също е една от най-големите измами на системата. Ние, Националистите не сме насочени към някакво „подобрение” на така или иначе прогнилите и нестабилни структури на съществуващата система. Напротив, борим се за нейното сриване, което е основната предпоставка за Спасението и Възраждането на Народа ни”, пишат в списанието си членовете на оганизацията.

Гръцките неонацисти от „Златна зора” действат неотклонно от идеологическите позиции и религиозните вярвания, които налага нацизмът. В тази връзка християнството, като религия на обичта и прощението не би могло да има връзка с техните фашистки и нацистки лозунги.

„Мракобесие, продължило 20 века”, „юдейско християнство” и „християнски упадък” са само някои от определенията, които се използват в списанията „Златна зора” и „Контраатака” през 80-те години. Те обаче са добре прикрити, понеже биха развалили имиджа на „гръцката православна” организация, ако бъдат изведени на преден план. Зад модела на „върховния патриот” и крайнодесен грък, който заявява, че е националист и „тачи гръцката традиция и култура” се крият последователи на Луцифер, езичници, обожатели на древността и дори почитатели на „магьосниците” от Средновековието.

Дори името на организацията „Златна зора” е свързано със „Зората”, в която Луцифер ще се появи и ще донесе със себе си „Блестящата тъмнина”, както пише в книгата си със заглавие „Блестящата тъмнина на Луцифер – Национална религия на гърците” поетът-почитател на нацизма Одисеас Патеракис. Характерни са строфите от стихотворението „Златна зора”: „Наведи ръцете си, протегни ги и вземи душата ми. На теб принадлежи, о Сатана, и сега, и занапред и завинаги”. В стихосбирката, чийто предговор е написан от лидера на организацията има стихотворения със заглавията „Химн на Луцифер” и „Изповедта на един езичник”.

Самият Никос Михалолиакос е написал стихове, в които се говори за човешки жертвоприношения в почит на Луцифер, но под формата на древния бог Пан: „В центъра на огромното кърваво петно, Сатанински превъзходен този вечен владетел, Великият Пан възхвалява жертвоприношението на благородните инстинкти и насилието”.