Галерия

1

През последните дни споровете „на високо ниво” не липсват от заседанията на гръцкото правителство. Този път министрите се сдърпаха за учредяването на поста на финансов прокурор, въпреки че бяха обсъждали въпроса на по-старо заседание, както и в разговори помежду си.

„Нужен ми е, за да върша работата си” заяви финансовият министър Георгиос Папаконстантину и си навлече нападките на своите колеги. Министърът за защита на гражданите Христос Папуцис и колегата му от военното ведомство Евангелос Венизелос се възпротивиха на създаването на новата институция. Първият, за да не е отговорен за финансовата полиция, а вторият в качеството си на професор по конституционно право.

Христос Папуцис заяви, че не е възможно в проектозакона да бъде запазен параграфът „финансовият прокурор ще насочва и координира финансовата полиция”. „Предоставяте свръхвласт на Службата за преследване на финансови престъпления. Ако тази институция съществуваше по време на мандата на миналото правителство парасъдебната мрежа нямаше да бъде разкрита, защото службата щеше да е парадържавна” отбеляза министърът за защита на гражданите. С мнението му се съгласи неговият предшественик Михалис Хрисохоидис, който добави, че полицията провежда акции под пълна секретност и се запита как може един прокурор да има познания, свързани с финансовата престъпност.

Веднага след тях думата взе министърът на отбраната Евангелос Венизелос, който отбеляза, че предложението на финансовия министър икономическият прокурор да бъде назначаван от прокурора на Върховния съд и да има на разположение свои служители е противоконституционно.

„Създавате една неконтролируема и непрозрачна свръхвласт” подчерта министърът-правист, който не спести определението „институция Франкенщайн” за икономическия прокурор. С мнението му се съгласиха държавният министър Харис Памбукис и министърът на правосъдието Харис Кастанидис, но в далеч по-умерен тон. „Борбата срещу данъчните измами не може да надхвърля границите на конституцията и гаранциите на правовата държава” каза още военният министър.

Финансовият министър Георгиос Папаконстантину прие забележките, на които обаче отговори със също толкова твърд тон. „Не е възможно да има толкова случаи, които стоят недокоснати с години и да не съществува един прокурор, за да се заеме с тях”. Министърът се съгласи с препоръката на Евангелос Венизелос и заяви, че прокурорът може да има за сътрудници държавни служители.

Според някои публикации в гръцката преса финансовият министър е имал неблагоразумието не само да предложи създаването на институцията, но и лицето, което да заеме конкретния пост.

В статиите се твърди, че преди около година Георгиос Папаконстантину е имал среща с един високопоставен юрист. По време на разговора им се е зародила идеята за създаване на служба за преследване на финансови престъпления чрез обединяването на всички съществуващи институции под единно ръководство, с цел те да работят бързо и резултатно. За модел и прототип за институцията са щели да послужат съществуващите такива служби в Италия и САЩ.

След разговора юристът написал уводен доклад, а преди около два месеца подготвил и проектозакона.

Финансовият министър е бил решен да осъществи идеята си, убеден, че една такава институция не трябва да бъде оглавена от политическо лице. Затова и избрал да постави начело прокурор, чиято професия показва нейните цели, а именно разследването и преследването на престъпления.

Ясно е, че финансовият министър се е „препънал” в два основни проблема, коментират гръцките медии. Единият е свързан с категоричния отказ на някои участници в политическия живот относно създаването на служби с резултатна дейност срещу корупцията. Вторият проблем е свързан с прокурора-избраник, който знае много неща за много лица.

Повечето гръцки медии определят заседанието на министерския съвет като битка, в която заместник-министъра на отбраната Панос Беглитис е поел ролята на умиротворител.

Въпросът бе обсъден в сянката на публикации както в германския, така и в гръцкия печат, според които военен министър от предишни правителства на ПАСОК е получавал подкупи от немски фирми за закупуването на подводници и военно оборудване.