Галерия

1

От двуместния седалков лифт покритите със сняг дървета долу приличат на захарна украса върху детска торта. Приближавайки до върха на височина 2100 метра, облаците се сгъстяват. В далечината се очертава планина Пинд. Под нас скиорите чертаят своите линии в белия сняг. Намираме се на запад от Гревена, в ски курорта Василица, който със своята природна красота се конкурира с европейските курорти. Въпреки това, от една страна не разполага с нужната инфраструктура, за да привлече спортисти и туристи от чужбина, а от друга близките села (като Самарина и Смикси) не са развити туристически, за да могат да предложат организирани екскурзии.

Подобна е ситуацията и в Каймакчалан, в област Пела. Има едно туристическо селище на 17 километра, селото с каменните къщи Агиос Атанасиос, но ски центърът му се опитва да изгради атрактивен профил. И в двата случая, обаче, районите не са използвани в достатъчна степен като туристически дестинации, така че ски курортите да поддържат развитието на местните общности и обратно.

До неотдавна, липсата на законодателна рамка за функционирането на зимните курорти в Гърция и непоследователността в управлението им бяха основните причини, поради които в страната не е развиван успешният в други страни модел за развитие на зимния туризъм, въпреки наличието на предпоставки от гледна точка на природните дадености.

Доскоро работеха без разрешителни

Едва през миналия август гръцкият парламент се зае да реши въпроса с издаването на разрешителни за ски центровете. Дотогава те работеха без специалния знак на Гръцката туристическа организация и без одобрени топографски планове – с други думи, никой не знаеше точната им площ.

Неясната законодателна рамка досега създаваше куп проблеми. Общините на районите, например, издаваха разрешителни за заведения за хранене, които не разполагаха със сертификат за пожарна безопасност, нито пък бяха минали през проверка от санитарните органи. С новите закони, обаче - 4178/2013 (чл. 16) и 4179/2013 (чл. 13), се урежда въпросът с незаконното строителство, и най-накрая се определят границите на зимните курорти. Така, след като вече имат всички необходими документи, изисквани от закона, те ще могат да бъдат включени в европейските програми.

Въпреки обаче, че законодателната рамка помага за решаването на доста проблеми,  все още редица пречки „замразяват“ развитието на ски курортите в Гърция.

Една от тях са неяснотите около собствеността. Така например, една част от ски курорта Василица е собственост на община Гревена, друга част – на община Коница, трета част – на държавата, а четвърта – на Главния секретариат по спорта, на чието подчинение всъщност е центърът. При това положение, за да тръгне инвестиционният план (masterplan) на стойност 20 000 000 евро, който сега се изготвя от община Гревена съвместно с Управителния съвет на ски центъра, трябва първо да се изясни режимът на собственост чрез програмно споразумение. Разбира се, докато стартира инвестицията няма да бъде спряно функционирането на незаконните заведения от страна на община Коница. «Когато бъде приложен планът за развитие, ще осъвременим нашето оборудване, ще се снабдим с машини за изкуствен сняг и ще удвоим ски пистите (от 17 километра те ще станат почти 30). Тогава сигурно ще се конкурираме със ски курортите в чужбина», отбелязва Янис Насикас, заместник-председател на Управителния съвет и заместник-кмет на Гревена.

Лифтът блокира от студа

Неделя, около 11.00 ч. преди обяд. На паркинга на Василица са паркирани 8 автобуса. Заради кризата повечето посетители предпочитат да идват в същия ден и да си спестят доста високите разходи за престой (в планинските села нощувката в двойна стая струва средно 60 евро). От друга страна картата за ски пистите е икономична, тъй като струва 13 евро в почивните дни и 8 евро в делнични дни. И тук важи с пълна сила правилото «за каквото си платил, това ще получиш». Долу, при началото на пистите, срещу двете хижи, пред триместния седалков лифт се е образувала дълга опашка. Чакането стига до 10 минути. «Лифтът е бавен и затова се получава струпване на хора. Също така понякога и блокира от студа. Трябва незабавно да бъде заменен с кабинков, който има двойно по-висока скорост», посочва Костас Влахос, технически ръководител на ски центъра.

Във Василица човек има чувството, че липсите в инфраструктурата се наваксват от амбицията и желанието на хората. Така например, доктор Михалис Василиу, специалист по травми, получени в планината, работи доброволно тук вече над 20 години, тъй като Главният секретариат по спорта (който отговаря за това), не се е погрижил да назначи медицински персонал, нито пък да осигури линейка. Въпреки това малката лечебница е напълно оборудвана, за да може да осигурява първа помощ. «Всички проблеми произтичат от нестабилността в управлението. Не може Управителният съвет да се сменя на всеки две години, нито неговите членове да се назначават от поредното правителство, и обикновено да нямат никаква връзка със ски туризма», коментира Герасимос Аврамидис, доскоро управител на единствената законна хижа в планината.

Изоставени от две години

Контролът върху ръководствата на ски центровете наистина е ключов момент за тяхното развитие. Дори в случая с Каймакчалан, чиято собственост винаги е била ясна (принадлежи на Компанията за държавни недвижими имоти), периодът 2011-2013 е катастрофален. Компанията-изпълнител «Йоргос Парасхос и Сие» ООД (на която било възложено управлението на ски курорта с двегодишен договор) се оказва съвсем неподходяща. Неподдържани лифтове, документи за инспекции без актуализация, унищожени хидравлични съоръжения и «замръзнали» отоплителни системи. Тази картина се е разкрила пред очите на служителите на Компанията за държавни недвижими имоти, които миналата година на 26 юли поеха ски центъра, от който липсвали и всички необходими разрешителни.

Безопасното и легално функциониране на зимния курорт, който миналия февруари бе затворил поради спиране на електроподаването (заради неплатени сметки в размер на 45 000 евро), е първата грижа на Компанията за държавни недвижими имоти. Нужни са били 468 000 евро, за да бъдат поправени щетите, и през декември ски центърът да заработи отново. Щом са приключени ремонтните работи и проверката на машините, започнало ходенето по мъките за снабдяването с всички необходими разрешителни. Показателен е фактът, че 7-те стаи на хижата, намиращи се над основния ресторант, не са отворени, поради липсата на сертификат за противопожарна безопасност.

Следващата задача е ежедневното функциониране и рекламирането на Каймакчалан, за да се възстанови постепенно неговата слава. И накрая, Компанията се свързва с училища в областта, за да организира екскурзии на символична цена, с цел учениците да опознаят планината.

Според официалните данни на Компанията за държавни недвижими имоти, която ще стопанисва ски центъра за срок от две години, към 2 февруари броят на продадените билети е достигнал 12 654, а приходите – 148 324 евро. При това в тях не са включени посетителите, които не карат ски, а само посещават курорта и се разхождат с лифтовете.

Междувременно, по време на двегодишния период, в който ски курортът не е работил на пълни обороти, посредническата и туристическа дейност в Агиос Атанасиос (разполагащ с 2 000 легла) отбелязват рязък спад.

Според местния брокер Тасос Психойос, в традиционните таверни на селото човек среща вече продавачка и хазяйка, а цените на недвижимите имоти са спаднали с 40%.

През 2012 легловата база не е запълнена дори на 50%. И обратното, тази година, когато ски курортът вдъхва доверие и работи на пълна мощност, резервациите не само отбелязват ръст от 100%, но има и малка вълна туристи от Македония. Без съмнение ски центърът и Агиос Атанасиос се като скачени съдове», посочва заместник-кметът по туризма на Едеса Христос Верикукис.

Както става ясно от разговорите с финансовите мениджъри и на двата ски курорта, приходите им се покриват на 65% до 70% от собствения им бюджет. За да станат още по-атрактивни и да привличат туристи, допринасяйки за развитието на региона, трябва да се отърват от импровизираните хижи с непрозрачните търговски договори, и да изградят собствени бази, които ще имат стабилно управление.

Рецептата на съседите

От 2003 използвайки за основа образцовия ски курорт Банско българите превърнаха едно неизвестно планинско градче в туристически център за всеки джоб. Така например един тридневен пакет от Солун, намиращ се само на 210 километра, струва 120 евро с полупансион в четиризвезден хотел. «Банско е един добре организиран туристически зимен курорт, със зимна пързалка, СПА, нощен живот, който има възможност да поема петдневни ваканционни пакети. Ски центърът увеличава значително туристическия поток, тъй като там се организират световни състезания, канят се популярни спортисти и непрекъснато се провеждат различни събития, като например играта с търсенето на изгубеното съкровище на тазгодишното откриване на сезона. Ако бъде построено и летището в Гоце Делчев (на 40 километра от ски центъра), много трудно ще можем да се конкурираме с тях», обяснява Аргирис Влахопулос, собственик на Discovery Travel в град Кавала, който поддържа офис и в София.

„Ако съседите са успели да осъществят един толкова добре организиран модел за туристическо развитие, ние защо не можем?“, питат се гръцките журналисти.