Галерия

1

Емануела Карастоянова

Всеки град има своята най-висока точка- вид „стълба към небето”. Място където местните жители идват, за да се издигнат нависоко. По-високо от покрива на своя дом, по-високо от самия град, по-високо самите себе си. Да се покатерят на „покрива на града”.  В Атина това място е хълмът Ликавитос. Със своите 227 метра височина той е безпристрастен свидетел на живота на хората, а заедно със заобикалящия го квартал има славата на едно от най-романтичните кътчета в града. Легендата гласи, че хълмът е образуван от камък, който богинята Атина носела в ръцете си, но го изтървала на земята, когато гарван й донесъл лоша вест. Оттогава и гарваните били черни…
Днес Ликавитос е чудесно място за разходка не само за атиняни, но и за гости на столицата. Панорамата, която се открива от него е забележителна. От тук подробно могат да се видят улиците на града,  Акропола, пристанището в Пирея, а с достъпния за туристи телескоп дори и остров Егина.
    На самия връх ни посреща малък бял храм - църквата св. Георги от 19в.
До нея гордо се издига камбанария и маслинено дърво- символ на Гърция. Струва си човек да измине този символичен път нагоре за един разговор с Бога. Кой знае, може би молбите прошепнати от толкова високо се чуват по- добре…?
Няколко метра под самия хълм се намира и кафе- ресторантът на Ликавитос. Добре е човек да седне в него ако не за друго, то поне на чаша топъл шоколад, защото гледката която се откроява от него е също неповторима.
    До Ликавитос можем да стигнем с лифт  (т.нар. teleferik , за който билетът е 6 евро и в двете посоки) или пеша през парка  в компанията на огромни  столетници, от чиито листа гордо ни гледат изписаните имена на туристи от цял свят. „Тук беше Мария от Сърбия” или просто „Хосе-Барселона”- стар навик на човечеството да улавя моменти и да показва присъствие.
    Ликавитос – една среща отвисоко с града и с времето в него. Времето, което погледнато отгоре е тъй маловажно и относително. А какво е то долу? Понякога приятелски бавно и на ужким заспало, друг път динамично, нервно или направо невротично, успява да се изплъзне от ритъма на деня и да поеме по свои собствени релси.  Обидено. То си знае защо…
    Ликавитос или „хълма на влюбените” е най- накрая и среща с любовта. Няма истински влюбена двойка, която да не е пожелала да се качи на „покрива  на града” и да погледне поне веднъж света от високо. А влюбени в Атина съвсем не липсват… И едва ли има атинянин, който да не е помилвал с поглед града си отгоре. Градът,  който никога не заспива. Човек идва тук за нови надежди, мечти и пожелания. Защото да си пожелаеш нещо на Ликавитос е като да хвърлиш паричка в шадраван– за късмет и да се завърнеш пак.