Галерия

1

В последните години Гърция, както и много други държави от европейската периферия навлязоха в нов етап от съществуването си, за който обикновените граждани не бяха готови. Гърция изгуби една четвърт от националното си производство, стандартът на гърците падна с 30%, а перспективите за възстановяване изглеждат недостижими като хоризонта – колкото повече се движиш напред, толкова повече се отдалечава.

В Кипър банковата криза също промени ситуацията. Поредицата от репортажи, интервюта и анализи, излъчвани в продължение на дни се фокусираха върху състоянието на кипърските банки, обществените настроения и евентуалните сценарии за развитие на новата криза в еврозоната. След 12-дневно замразяване на дейността си, банките отново отвориха врати за гражданите.

В Никозия се стекоха десетки телевизионни екипи от всяка точка на света, за да отразят гнева, възмущението и ексцесиите, които се очакваха да избухнат с възстановяването на банковите услуги. Гръцките, испанските и португалските протести вече не трогват сериозно международната общност, но кипърците можеха да дадат нов привкус на вълненията в южна Европа. Очакваше се хора да излизат с торби пари от банковите клонове, готови да ги сложат под дюшека за съхранение. Очакваше се да има бой и разправии на опашките пред банките. Грабежи по улиците, размирици и протести срещу централната власт. Нищо от това не се случи.

Първа новина на BBC в четвъртък 28 март бе Кипър, но не като островът на отчаянието и размириците, както се очакваше. Вниманието прикова един кипърец, който вместо да тегли пари, се беше наредил на опашка да внесе сума, за да покрие текущи задължения. И така, новата криза в еврозоната разгоряла се в Кипър не даде очакваната и дори желана зрелищност на световните медии.

Въпреки това проблемите, които настъпиха в южна Европа с проточилата се финансова криза, ще имат дълготраен ефект върху гражданите. Преструктурирането на външния дълг на Гърция например, разтовари 100 милиарда евро от задълженията към частни инвеститори, но помете житейските спестявания на 15 хиляди гърци и продължава да изсмуква текущите приходи на 11 милиона граждани.

Физическите лица, които преди падането на Лиман Брадърс бяха подлъгани да сложат спестяванията си в държавни облигации, защото са по-сигурни от банковите депозити, загубиха безвъзвратно заделяното цял живот. На един от десетките протести GRReporter се срещна възрастен човек, който е между хилядите станал жертва на държавната пропаганда. “Работих над 20 години в Германия. Главно по ресторанти. След като живота стана по-лек, реших, че може да се върна в Гърция. Молеха ме да си донеса спестяванията от германските банки в гръцките”, казва той и ми показва бележките от направените депозити.

“В момента съм на 72 години. Когато дойде падежът за изплащане на парите по новите облигации, които са със 60 на сто по-ниска стойност от това, което внесох в началото, ще съм умрял пет пъти”, каза старецът с ирония. В допълнение той припомни, че ако важат същите закони както в момента, неговите наследници, които най-вероятно ще са внуците му, ще бъдат обложени с 35% данък върху наследството. “Подиграха ни се, използваха ни и сега сме в безизходица”, казва тъжно възрастния човек.

Най-голямото огорчение, което хората изпитват е, че държавата и банковите служители през 2008 са ги уверявали, че инвестицията в държавните облигации е най-сигурният начин да не загубят парите си. Увещавали са ги да си изтеглят парите от банковите депозити и да купят облигации в период, когато вече финансовите кръгове са знаели, че Гърция има сериозен проблем. В момента възрастният човек има проблем да си купува изписаните му лекарства – пенсията му е намалена, социалните помощи съкратени и разходите за здравеопазване са окастрени. “Ако с нашите спестявания, събирани цял живот ще се оправи държавата, сме готови да ги дадем. Да си дадем и дрехите, ако трябва! Но нито страната оправиха, нито някой от отговорните не дойде да даде обяснение, защо ни излъгаха”. 

Частните лица инвестирали в гръцки държавни облигации са представителна извадка за финансовия геноцид, който управниците на страната и Европа направиха, за да поправят стари грешки. Най-отявлените противници на помощта за Гърция твърдят, че след като толкова дълги години гърците са ползвали европейски пари, сега е време да сами да се оправят. Някой отиват и по-далеч и с откровено задоволство казват “Нека им е!”. Всички обаче забравят нещо съвсем просто, което баща ми повтаря от време на време – не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава.

“Окастрянето на спестяванията на частните лица инвестирани в облигации в Гърция е една от най-големите кражби, познати в европейската история”, каза специално за GRReporter председателят на Съюза на физическите лица-инвеститори в държавни облигации Йоанис Маринопулос. “В Кипър народните представители и гражданите не позволиха това да се случи. Запазиха вложенията на обикновените хора. В Гърция не само, че приеха орязването, но и унищожиха 85% от спестяванията ни. Анулираха живота ни и обезсмислиха усилията, положени през годините и сега не можем да осигурим нито старините си, нито бъдещето на децата си”.

Въпреки че в Кипър не се видяха остри ексцесии около финансовата криза, а в Гърция протестите стават все по-вяли, хората се промениха завинаги. Някои все още не могат да повярват как с едно официално съобщение животът им се преобърна напълно. Други вече правят планове да емигрират, както се случи в източна Европа през 90-те години. Трети просто приемат и продължават с надеждата, че лично на тях съдбата ще им се усмихне.