Галерия

1

Гърция готви поредния пакет бюджетни съкращения преди идването на надзорната тройка от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия. За следващите две години ще се въведе ново намаление на пенсиите с поне 20%, 40 хиляди служители от държавния сектор ще влезнат в трудовия резерв, а военни и полицаи ще получават 12% по-ниски заплати. Идва окончателния край на 13-то и 14-то възнаграждение за служителите в публичната администрация и хората в третата възраст, а заетите в държавните предприятия ще получават с 35% по-ниски заплати. Еднократното обезщетение при пенсиониране ще намалее с 40%.

Това са само част от мерките, които финансовото министерство ще представи на европейските кредитори, за да се опита да ги убеди, че Гърция е готова да положи усилия и да остане равноправен член на еврозоната. В същия момент страната остава на ръба на пропастта. Тази година рецесията се очаква да надскочи 7% и въпреки преструктурирането на външния дълг в началото на 2012, Гърция изпитва сериозни затруднения в покриването на задълженията си към кредиторите. Финансовата помощ не стига, дългът расте, а бъдещето е неясно.

GRReporter се обърна към Дионисис Хионис, който е професор по икономика в Тракийския университет “Демокрит”, за да даде своята гледна точка за развитията на гръцката икономика.

Предвиждате ли второ орязване на гръцкия външен дълг?

Да, категорично смятам, че ще има намаление на дълга държан от официалния сектор - OSI (Official Sector Involvment). Смятам, че ще има окастряне на гръцките облигации, които се държат от централните банки и главно от Европейската централна банка. Този дълг трябва да се намали, за да може задълженията на Гърция да станат изпълними. Според мен номиналната стойност на облигациите държани от официалния сектор може да бъде намалена с 30%-35%. Това ще намали дълговата тежест на Гърция с още 50-70 милиарда евро.

Процесът не е труден. Ще ви дам пример. Европейската централна банка е закупила гръцките държавни облигации от вторичния финансов пазар, като е платила 60%-65% от номиналната стойност на облигациите. В момента банката отчита счетоводно 100% от тяхната стойност. Тези дни идва падежът на една подобна облигация, която има номинал от 3,2 милиарда евро, а ЕЦБ е платила за нея само 60% от първоначалната й цена.  Значи това, което трябва да стане е да се приравнят счетоводните стойности на гръцките облигации държани от официалния сектор към реалните им пазарни стойности.  

Гръцкото правителство подготвя тежка програма за съкращения в бюджета на стойност почти 14 милиарда евро, за да може да продължи да получава помощ от европейските страни и Международния валутен фонд. Смятате ли, че тази програма е изпълнима?

На първо място трябва да кажем, че е задължително Гърция да изравни бюджета си. Страната има сериозни трудности да финансира бюджетния си дефицит от международните пазари, затова трябва да се изравнят приходите към разходите. Усилията на Гърция могат да бъдат улеснени до голяма степен, ако й се отпусне още време, за да изпълни своята програма. Агресивното прилагане на строги мерки за кратък времеви период ще имат големи социални и обществено-политически последствия.

В страна, в която 60% от БВП е резултат от дейността на публичния сектор е много трудно да се съкрати държавната администрация и да се намалят драстично държавните служители. От една страна е задължително, но от друга страна е трудно за изпълнение. Ситуацията допълнително се утежнява от факта, че никой не отпуска кредити на Гърция, които да компенсират липсите в процеса на промяна.

Оздравителната програма, която включва фискална консолидация и структурни реформи в държавата е част от договореността за финансова помощ. Надявам се, че кредиторите ще отпуснат допълнително време на Гърция, за да достигане на фискалните цели, така че прилагането на тези мерки да има по-лек ефект върху реалната икономика и домакинствата. Ефектът ще е върху заетостта, социалната политика, качеството на живот, здравеопазването, дейността на държавната администрация и други сектори.

В последните две години и половина проблемът с Гърция е, че много често даваше обещания, за да спечели време или средства, които по-късно не изпълняваше. Смятате ли, че правителството на Андонис Самарас ще действа различно този път?

Гърция няма вече възможност да не изпълни договореното. Сигналите, които правителство е дало до момента са положителни, както в областта на приватизацията, така и в реформите и w преструктурирането на държавната система. Мерки за подобряване на тези сектори ще засилят доверието към Гърция.

Както сама отбелязахте, в последните две години най-големият проблем на страната се оказа липсата на доверие. Гръцкото управлeние даде големи обещания, които не успя да изпълни на практика. Като вземем предвид европейската и световната ситуация, не смятам, че Гърция има голяма възможност за пропуски оттук нататък.

Ако приемем, че Гърция си е научила урока, какви смятате, че ще са заключенията на надзорната тройка в следващия й доклад, който се очаква тази есен?

Докладът, който в момента тройката подготвя ще даде оценка на един период, който бе мъртъв за гръцката икономика – от февруари до юли 2012. В този период страната премина два парламентарни избори, в които държавната администрация бе буквално парализирана. Логично е да не са достигнати бюджетните цели. Докладът, който очакваме през септември ще опише резултатите от този неплодотворен период. Това не означава, че следващият доклад ще има същите характеристики, защото той ще се концентрира върху сегашната дейност на правителството, което в момента вече работи активно по предначертаната програма.

Питам ви за септемврийския доклад на кредиторите, защото от него зависи дали Гърция ще получи следващия транш от помощта на стойност 31 милиарда евро?

Оттук нататък помощта към Гърция, но и управлението на дълговата криза в както в цяла Европа става в по-голяма степен политически процес, а не решение базирано на технократски принцип. Това означава, че отпускането или прекратяването на помощта към Гърция ще е базирана на политически решения.

Означава ли това, че германският министър на икономиката Филип Рьослер залага на популистки трикове, като настоява да се прекрати помощта към Гърция, ако тя не изпълни абсолютно до край задълженията си според Меморандума?

Не знам дали може да се нарече популизъм, но подобна позиция изразява в по-голяма степен вътрешно-политически настроения в Германия, отколкото реалната ситуация. Темата с гръцката криза е много по-сериозна отколкото много хора смятат. И не защото става въпрос за самата Гърция, а защото се отнася до начин, по който Европа смята да подходи към европейската дългова криза.

До момента позицията на Европейския съюз бе да стои отстрани, да наблюдава и да оценява. Доскоро нямаше пряка намеса, с която да създаде механизъм за управлението на дълговата криза. Нямаше изграден щит за защита на италианските, испански и дори германските държавни облигации. Колкото този процес закъснява, толкова проблемът в Европа се задълбочава.

Какви според вас са мерките, които Брюксел трябва да предприеме, за да защити интересите на Европа?

Реална намеса на Европейската централна банка на вторичния пазар на облигации можеше да реши проблема.

Това до една степан се случи в последните години, главно с гръцките държавни облигации след въвеждането на Меморандума за финансова помощ.

Намесата бе незначителна. Финансовите пазари така и не получиха уверение, че някой специализиран орган без значение дали това ще Европейския фонд за финансова помощ (EFSF) или Европейската централна банка ще може да вземе мерки и да защити португалските, испанските или италианските облигации. Пазарите видяха една доста хладна позиция на Европейския съюз срещу спекулативните нападки над облигационния пазар.

Лидерите направиха първа стъпка като предлагат обединение на финансовата политика в страните от еврозоната. Те предложиха Европейската централна банка да поеме надзора върху финансовите системи на страните от валутния съюз. Как оценявате това развитие?

Единната икономическа общност, която искаме да създадем в Европа предполага обединение на финансовата политика. Затова трябва да се създаде и единен надзор над банките. Както видяхме досега отдаването на финансова помощ с решение на лидерите при срещите на върха, предполага и въвеждане на единен икономически контрол. Този процес обаче иска известно време, за да се приложи на практика. Системата не може да се промени за една нощ. С други думи, решения от този тип са важни, но не може да очакваме незабавни резултати.

Да се върнем на гръцкия въпрос. Кои смятате, че са незабавните мерки, които трябва да се предприемат, за да може страната да влезе в правилния път?

 Гърция има нужда от план за създаване на икономически ръст. Това е големият ни проблем в момента. Освен това трябва да се намери правилната формула за привличане на чуждестранни инвестиции. Съчетанието от тези две условия ще ни помогне да спрем рецесията и да обърнем нещата в наша полза.

Другият голям проблем, който трябва да се реши е темата с банките. Докато липсват ликвидни средства и няма банково финансиране за реалния бизнес, рецесията ще се увеличава.

Бюджетният дефицит на Гърция остава доста голям. Преди да говорим за план за стимулиране на икономическия ръст, не трябва ли да се направи нещо по въпроса за намаляване на разходите?

Дефицитът е пряко зависим от рецесията, защото тя намалява ефекта на бюджетните съкращения и влияе отрицателно върху брутния вътрешен продукт. Рецесията прави още по-мъчителни усилията на правителството за оздравяване на държавните финанси. 

Говорите за привличане на инвестиции и икономически ръст, но Гърция е позната с тромавата си и неефективна данъчна система. Какво трябва да се направи, за да се промени тя?

Това, което повтаряме от години. Данъчната система трябва да се опрости. Същото трябва да се направи и с административните процедури, които се отнасят до реалния бизнес.

Увеличението на данъчната тежест върху частния сектор в Гърция е факт. Предишното правителство направи една основна грешка. Увеличи драстично данъците, но не намали пропорционално разходите в държавния сектор. Трябваше да се даде по-голяма тежест на съкращението на разходната част на бюджета, за да може да частната инициатива да започне да функционира по-ефективно.

Смятате ли, че тристранната коалиция с премиер Андонис Самарас е готова да съкрати подобаващо държавните разходи?

Ако иска да успее, трябва да го направи. В противен случай възможностите за успех на това правителство са много малки.

Как оценявате сделката за продажба на Земеделската банка (ATEbank)? Това бе първата сериозна приватизация на днешното управление.

За да можеше Земеделската банка да продължи да съществува, държавата трябваше да намери за рекапитализация 4,5 милиарда евро. В този момент това бе невъзможно. Всяка мярка, която е свързана със заздравяването на местната банкова система, подобряване на функциите й и финансовото състояние на банките е стъпка в положителна посока.

Беше правилен ход да се продаде Земеделската банка. За останалите играчи на финансовия пазар ще имаме възможност да видим как ще се развият нещата, когато се разясни начинът, по който ще се изпълни рекапитализацията на банките от Гръцкия фонд за финансова помощ. До средата на септември този въпрос ще се изясни. Трябва да се обяви официално дали рекапитализацията ще бъде съчетана с отдаване на привилигировани акции с право на глас или само с обикновении акции без право на глас. Ако част от контрола на баките попадне в държавни ръце за ограничен период на време, няма да е фатално. Важното е да се оздравят финансовите институции.