Галерия

1

Хората, които търсят помощ на четирицифрения телефон са на различни възрасти, от тийнейджъри до старци на преклонна възраст. „Досега не сме имали обаждания от деца под 12-годишна възраст, но за сметка на това са много тийнейджърите, които търсят помощ. При тях проблемите са свързани с отношенията им с околните - в семейството и в училищната среда. Много често те са жертви на тормоз от страна на свои съученици или им се упражнява домашно насилие. Деца, за които родителите не се интересуват и други, които си поставят високи цели, без да могат да ги изпълнят. Такъв е примерът с изпитите за влизане във висшите учебни заведения. Това са деца с лабилна психика, които се „пречупват” под тежестта на един неуспех. Тази лабилност пък е резултат на различни фактори, които са свързани с техния начин на живот до този момент, доколко семейната им среда ги подкрепя, как са се оформили като личности. В други случаи децата казват, че имат хомосексуални наклонности, които най-общо казано затрудняват комуникацията им с техните връстници, приема на този факт от семейството и техните съученици”.

Дали кризата действително е основната причина за покачването в броя на самоубийствата и на опитите за самоубийство през последните години?

„Не можем да кажем, че единствено и само кризата увеличава самоубийствата. Това би бил много краен извод. То е явление, което се дължи на много фактори, сред които основният е психическото здраве на хората и много други, свързани със средата, в която живеем, с финансовите и обществените натиски, на които сме подложени. Следователно не можем да изолираме кризата като фактор и да кажем, че причината е само в нея.

Телефонна ни линия функционира от 2007. От тогава до днес обажданията се увеличиха петкратно. През 2011 бяха двойно повече в сравнение с 2010. Това се обяснява с увеличението на проблемите в гръцкото общество. Много от хората, които ни се обаждат изживяват една много дълбока социална криза. Другата причина е, че все повече хора научават за съществуването на линията и, че могат да потърсят помощ от нас.

Гръцката статистическа служба, с която си сътрудничим има данни за самоубийствата до 2009. До момента нямаме официална информация за следващите две години. Нашата преценка, която е базирана на броя на обажданията на горещата линия е, че има увеличение. За съжаление обаче нямаме точни данни”.

Накрая помолих Елени да изпрати своето послание от позицията на специалист.

„Това, което искам да кажа е, че самоубийството може да бъде предотвратено. То не е неизбежно, нито фатално. Разбира се, всички хора не сме еднакво издържливи. Някои могат да се справят с повече, а други с по-малко трудности в живота си. Напълно човешко е някой да стигне до самоубийството. Това не е нито лошо, нито срамно, нито израз на слабост. Но онова, което в крайна сметка създава проблема е трудността, която изпитваме да потърсим помощ, независимо дали тя се дължи на срам, на собствената ни самокритика, че не можем да се справим с даден проблем, на факта, че семейството ни не знае как или не е в състояние да чуе, че един от членовете му се намира в такова състояние. Това, което убива е стигматизацията, а не проблемите сами по себе си. Ние сме тук, за да помагаме на хора, които са на ръба. Знаем, че те имат своите причини, заради които се намират там. Но в много случаи сме виждали хора да обръщат страница в своя живот и да продължават. Това е посланието, което искам да изпратя”.