Галерия

1

Според последни проучвания икономическата криза донесе със себе си повишение на диагностицираните състояния на депресия и появата на психотични симптоми. Да не забравяме, че в едно западно технократски устроено общество икономическият натиск е може би най-силният тип натиск, защото той съдържа в себе си различни компоненти.  Доходът на един човек определя до голяма степен начина и качеството на живот на него и неговото семейство. По тази логика колкото по-големи са били очакванията на определен човек, толкова по-голям “дълг” е натрупал след разгар на икономическата рецесия.

Ние се вслушваме в по-старите хора казват: “Не ни е страх ... изработили сме си нашите пенсии, трудили сме се за тях” или “Преминали сме през окупация, гражданска война, смяна на режима, диктатура. Горко на хора, които не знаят какво означава лишения”. В крайна сметка едно от най-големите заплахи за съвременния човек е потискането на спомена за недостига и липсите. С други думи можем да кажем, че “липсата на недостиг” е опасна. Лишенията сами по себе си са болезнени, но иначе когато за дълго време не ни липсва нищо и загубим нещо важно, тази загуба/липса може да ни парализира.

За по-малко от две години безработицата в Гърция се утрои. Каква е връзката между загубата на работата към качеството на живот и промените, които тя носи в характера на потърпевшия?

Загубите в днешно време придобиват плът и кръв, защото не става въпрос вече само за икономически натиск и неустойчиви съкращения, а за загуба на работни места или кошмарът на нашето време: безработицата.

Изследвания от Гърция и в чужбина показват, че безработицата може да се окаже основен фактор в изявяването на телесни и психични заболявания. Освен това, изследванията от 70-години на миналия век сочат, че има пряка връзка между безработицата и смъртността. Сърдечно-съдовите заболявания, злоупотреба с алкохол и наркотици, опити за самоубийство са само най-известните и често срещани ефекти на липсата на постоянна заетост или загубата на професионална реализация. Икономическият упадък предизвикан от безработица често води до загуба на дома и прекратяването на социалните отношения, раздробяване на психиката на индивида до степен, в която може той да стане опасен за себе си и другите. Нека не забравяме, че нарастващата безработица води до увеличение на престъпното поведение.

Безработицата дестабилизира и дискредитира личността, води до социална и културна изолация и в крайна сметка създава страх, гняв, агресия, чувство на неадекватност и чувство на унижение.

Това, което трябва да се направи е държавните и обществени грижи да се обърнат в голяма степен към безработните. Този феномен не засяга просто социалната структура като цяло, но всеки един от нас по отделно. Затова трябва да насърчим осъзнаването на заобикалящата ни реалност и да разберем, че загубата на работно място може да бъде един от най-трудните моменти от живота на човешкото същество. Тогава се изисква възможно най-голяма подкрепа и представлява освен лична отговорност и доказателство за човечност.

Има ли разлика в начина, по който жените и мъжете възприемат икономическата криза?

Изглежда, че мъжете биват засегнати от икономическата криза в по-голяма степен. Това може да се обясни и с един исторически преглед. От момента, в който човек е социални взаимотношения и създава семейство, мъжът винаги е осигурявал сигурността и храната в дома. Тази основна генетична даденост все още не е изчезнала.

Нека да разгледаме сега ситуацията на гръцкия мъж, който в условията на икономически срив в много случаи не може да осигури основни средства, за да издържа семейството си. Често се питаме, защото в този случай ударът е по-тежък за мъжа, при положение, че живеем в модерно общество, където професионалната реализация не е само мъжка привилегия и при почти всички двойки мъжа и жената работат по равно? Защото икономическата криза нанася по-тежък удър върху нарцисизма на мъжа (неговата самооценка).

В тази връзка проучването на професорите McGill и Stony Βrook показва, че има пряка връзка между заетостта при мъжете и смъртността. С повишаване на безработицата се наблюдава по-висока смъртност при мъжете, отколкото при жените, съответно 78% и 37%. Процентът на смърността е особенно висок при безработните мъже под 50 години.

Според същото проучване липсата на работа е източник на изключително висок стрес за мъжете. И в наше време, когато един мъж си изгуби работата, той го асоциира с обедняване на семейството и преминаване през различни неволи и то понякога напълно оправдано. Това от своя страна има огромно въздействие върху здравето на човека и най-често води до вредни навици и увеличаване на консумираните количества алкохол или преяждане, или загуба на апетит. Споменатите по-горе състояния са изключително вредни за физическо и психическо здраве на човека и много от тях срещаме все по-често в нашето общество. Повишените нива на безработицата може да е катализатор на здравословните проблеми, които от само себе си са тежки, но много често се утежняват допълнително поради оскъдно здравеопазване.

Проучвания извършени в Англия, Италия, Дания и Финландия показват, че връзката безработица и смъртност не отминава и жените. Тя се наблюдава в по-голама степен при съпругите на безработни мъже.