Галерия

1

Главоломното развитие на вече не толкова новите медии несъмнено направи света по-малък. Но въпреки че все повече жители на планетата имат достъп до интернет, последните проучвания сочат, че той се намира в най-сериозната криза от началото на съществуването си. В допълнение, според експерти това има последствия върху демокрацията, възприятията и поведението на потребителите.

Темата за това как въздействат новите медии бе обсъдена на конференцията „Athens Forum 2014: Демокрацията под натиск”.  Според Никлас Лундблад, директор на публичните връзки и отношенията с правителствата на Google за Европа, „интернет предостави на потребителите три неща: даде глас на повече хора, с помощта му можем да се организираме около нови неща и предостави нови начини за обучение”. Той посочи, че първоначалният му възход е бил свързан с надеждите на хората, а сегашният му спад е причинен от страховете, които поражда.

„Технологиите се развиват много бързо, докато институциите реагират твърде бавно. Част от хората може и да се чувстват застрашени , но в крайна сметка от нас зависи дали ще осъществим света на надеждите или света на страховете си. Не трябва да забравяме, че технологията е продукт на начина, по който я ползваме”, посочи Лундблад и допълни, че за да бъде преодоляно чувството на страх е необходима промяна в начина на обучение за правилното използване на интернет.

Той призна, че в световен план е необходимо създаването на институции, които да регламентират развитието на технологиите. В същото време заяви, че Европа изостава по отношение на възможностите за икономически ръст в сферата на технологиите в сравнение със САЩ по две основни причини – разликите в законодателството на различните европейски страни и закъснението в приложението на иновативните технологии, което струва средства на технологичните компании и в крайна сметка те предпочитат да се установят отвъд Атлантическия океан.

Според Лундблад спадът на интернет не е непреодолим и интересът на потребителите ще се повиши отново.

От своя страна Матиас Мюлер фон Блуменкром, редактор на електронното издание на германския всекидневник Frankfurter Algemeine Zeitung заяви, че интернет се намира в най-сериозната криза от началото на съществуването си. Той акцентира върху факта, че разпространението на информация не е свободно, като посочи три примера за това. Единият е ограничаването на свободния достъп на потребителите в страни като Китай. Вторият – представеният от Едуард Сноудън начин, по който правителствата наблюдават и контролират интернет. „Третият е Марк Зъкърбърг и неговата платформа Facebook. Според най-новите проучвания тя допринася за популизма сред потребителите. Това автоматично поражда въпроса доколко Facebook е в полза на демокрацията или на предразсъдъците”.

Журналистът допълни, че процентът на недоверие в новите медии е много висок. „Много пъти не знаем кой е източникът на определена информация и в немалко случаи се оказва, че нещата не са така, както се представят. Такава е историята с една блогърка от Дамаск, която публикуваше текстове и снимки и дори водещи медии се позоваваха на тях, тъй като смятаха, че става дума за информация от извора. Впоследствие се оказа, че авторката е била живееща в САЩ шотландка от Единбург”.

Според Мюлер разпространението на лъжливи или неточни факти има огромно въздействие върху обществото. „Кризата в Украйна е много добър пример за това. В електронните медии виждаме снимки на танкове, които се движат в необитаем регион, без да е ясно къде точно се намира той. Те се описват като руски танкове, които навлизат в територията на Украйна, но никой не може да бъде сигурен дали това е истината. Всичко това създава огромно напрежение в Германия и една омраза, която изумява дори нас, като журналисти”.

Мюлер заяви, че свободният интернет се намира в опасност и подчерта нуждата от регламентиране на функцията му, за да може той да е предпазен от намеси от типа на решението на Европейския съд, по силата на което интернет компаниите могат да бъдат принуждавани да премахват всяка невалидна или накърняваща доброто име на гражданите на Европейския съюз информация.

В друг панел на същата конференция политици и дипломати обсъдиха доколко икономическата криза подкопава демокрацията. По думите на бившия гръцки премиер Костас Симитис кризата е резултат от нежеланието на Европа да отхвърли политиката на бюджетни съкращения и да създаде предпоставките за икономическо развитие, което ще подобри живота на гражданите. Той подчерта, че при съществуващите неравенства между страните от Севера и Юга то не може да бъде постигнато и предложи въвеждането на единна данъчна политика. Според Симитис, по този начин всички европейски страни ще са еднакво привлекателни за инвеститорите, които могат да помогнат за решаването на проблема с безработицата чрез създаването на нови работни места.

Той не пропусна да отбележи, че едно от най-сериозните предизвикателства за демокрацията в Гърция е популизмът и допълни, че европейските граждани са много отдалечени от центъра, където се приемат определящите хода на европейската икономика решения. Симитис заяви, че решенията на един нов европейски парламент, в който ще участват депутатите, избрани в страните – членки на еврозоната биха били приети по-добре от европейските граждани.

Бившият външен министър Дора Бакояни заяви, че вследствие на кризата всички парламентарни сили са дискредитирани в полза на екстремната десница. По думите й Златна зора, както и някои други крайнодесни партии се възползват от криво разбрания патриотизъм и вярата в конспирациите на част от гърците и печелят политически дивиденти от тях. Според нея начинът, по който Златна зора може да бъде обезвредена е депутатите, които не се намират в затвора да бъдат канени в телевизионни дискусии, където да бъдат разобличавани от представителите на другите партии. „Фактът, че медиите не ги канят ги идеализира в очите на част от обществото. В рамките на една дискусия обаче става ясно, че те нямат политическа програма. Това е начинът да представим истинското им лице пред обществото”, посочи тя. Сред причините за кризата Бакояни изброи също големия наплив от нелегални имигранти, както и ширещия се все още клиентелизъм.

Фактът, че нито тя, нито Симитис в качеството си на премиер на Гърция от 1996 до 2004 не отделиха нито едно изречение за самокритика във връзка с причините, довели страната в толкова тежко финансово състояние предизвикаха множество негативни коментари сред публиката на форума.