Галерия

1

Мария Спасова

    Един призрак броди из Европа. Призракът на свръхрегулирането и строгото надзираване на финансовите пазари. Европа е преживяла и други призраци, ще преживее и този. И той, както и другите бяха създадени за благото на народите. До какво доведоха знаем от историята. Предстои да видим докъде ще ни докара и свръхрегулацията на пазарите на ценни книжа.
    Пазарите. Тази магическа дума, с която политици и икономисти се опитват да обяснят причината за финансовата криза. Винаги е по-лесно да се търси причината за проблемите в някакъв външен враг като световните финансови пазари с тяхната непрозрачност, токсични продукти, бърза печалба и агенции за кредитен рейтинг, отколкото да се признае простият факт, че някои страни от еврозоната имат жизнен стандарт, който рязко надхвърля възможностите им и за да го поддържат, взимат пари назаем и натрупват огромни външни дългове.
    За да се справи с пазарите, Европейският съюз подготвя нова архитектура на финансовия надзор, както съобщи социалистическият евродепутат Ани Подимата по време на дискусията за бъдещето на европейската финансова система, в която участие взеха и европейският комисар по вътрешния пазар Мишел Барние, финансовият министър Георгиос Папаконстантину и изпълнителният директор на Eurobank EFG Никос Нанопулос.
    “Как може да продаваш нещо, което не притежаваш? Как може да застраховаш чужда собственост и след това да продаваш застраховката й?”, попита риторично Ани Подимата в опит да обясни на аудиторията как действат пазарите на ценни книжа. От думите й стана ясно, че Европейският съюз иска веднъж завинаги да се справи с това безобразие като създаде три надзорни органи - един за банките, един за застрахователните компании и един за борсите. Не си мислете, че на агенциите за кредитен рейтинг ще им се размине. В никакъв случай - те направо ще бъдат заместени от една европейска обществена агенция за кредитен рейтинг. “Пазарите стигат до там, че да смятат дълга на Гърция по-опасен от този на Венецуела и Пакистан”, възмути се тя.
    “Не е нормално да имаме единна европейска валута и в същото време такъв данъчен дисбаланс. В еврозоната трябва да се въведе единна данъчна система”, подчерта още Ани Подимата, която също така препоръча емитирането на евро облигации, чрез които да се стимулира икономическият ръст в еврозоната.
    “Никой и никъде в Европейския съюз няма да може да се скрие от финансовия надзор”, потвърди и европейският комисар по вътрешния пазар Мишел Барние. В типично по френски шармантен стил той обясни, че днес светът е много по-уязвим, нестабилен и несигурен, отколкото през 1989 година, когато се разпадна съветската империя. За да сме справедливи към историята, трябва да припомним на комисаря, че една от най-важните причини за разпадането на съветската империя беше именно невъзможността на ръководената от държавата й икономика да поддържа един нищо непроизвеждащ тоталитарен строй, който не устоя на конкуренцията на свободната пазарна капиталистическа икономика и рухна.  
    “Дойде краят на тоталния либерализъм, на свободата да се извлича максимум печалба”, оповести еврокомисарят и съобщи, че ще има надзорен орган и за hedge фондовете. “Банките сами трябва да плащат за грешките си, а не данъкоплатците”, каза още той и припомни, че финансовите институции са създадени, за да обслужват реалната икономика, а не обратното. И Мишел Барние не симпатизира на производните финансови продукти, които в световен мащаб имат оборот от 600 трилиона долара и които според него са покрити с плътна мъгла.
    Своето несъгласие с неконтролируемите пазари и техните сложни финансови инструменти, които хората не могат да проследят и не могат да регулират изрази и финансовият министър Георгиос Папаконстантину. Според него производните финансови продукти, като например cds - credit default swaps трябва да се ограничат, защото не носят никаква полза на реалната иконимика. Той не скри огорчението си от агенциите за кредитен рейтинг.”Всеки три месеца ни проверяват експертите на Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия. Те оценяват напредъка на реформите, показват ни къде изоставаме, но в общи линии констатират, че вървим в крак с Меморандума. След това обаче идват агенциите за кредитен рейтинг, понижават го и пазарите слушат тях”, каза гръцкият финансов министър.
    Георгиос Папаконстантину бе напълно откровен за състоянието на гръцката икономика. “И в най-черните си кошмари не сме си представяли колко наистина тежко е състоянието на гръцката икономика. Гърция мислеше, че ще може да продължава да съществува на автопилот в една Европа, която ставаше непрекъснато по-конкурентна. Така стигнахме до невиждан срив на гръцката конкурентност. Има огромен контраст между стойността на нашето производство и стойността на производството на нашите конкуренти. Гръцкият народ не искаше да види реалността в очите”, призна той, за да обясни защо правителството бе принудено да намалява заплати и пенсии и да увеличава данъци и акцизи.
    “Гръцките семейства и предприятия преживяват труден период. Въпреки най-голямата финансова консолидация, провеждана някога в Европа, дългът на Гърция ще продължи да расте. Ще надмине 150 на сто от БВП преди да започне да пада. няма магически решения за гръцките проблеми”, заключи министърът. Той се спря и на пенсионната реформа и на либерализирането на пазара на труда, които характеризира като революционни. “Не е никак социалистическо да оставиш страната си да фалира. Социалистическо е да я реформираш в името на интереса на обикновените хора”, каза Георгиос Папаконстантину очевидно в отговор на критиките на съпартийците му, че не провежда лява политика.
     Най-синтетична картина на причините за финансовата криза даде изпълнителният директор на Eurobank EFG Никос Нанопулос, който говори за международен дисбаланс на икономиката, непрозрачни финансови инструменти, липса на надзор и регулация, бонуси и нарушена връзка на финансовата система с реалната икономика.Той определи сегашната икономическа криза като най-тежката в следвоенната история на Европа.  “Колкото по-зле се развиват нещата, толкова по-строг надзор се упражнява. Колкото по-добре се развива ситуацията, толкова по-слаб е надзорът. Това беше философията досега и тя трябва да се промени”, каза банкерът като се обяви за по-амбициозна надзорна рамка в Европейския съюз, която да обхваща всички SIFIs (Systematically Important Financial Institutions), а не само банките.
    Разбира се, Никос Нанопулос е вицепрезидент на Асоциацията на гръцките банкери и анализира проблемите от тяхната гледна точка. Той се обяви против прекалено високите критерии за капитализация на банките, защото прекалено голямата капитализация води до по-голяма цена на парите и намалява търсенето на кредити, а това от своя страна дестабилизира финансовата система. “По-голямата капитализация нямаше да спаси Lehman Brothers”, подчерта изпълнителният директор на Eurobank EFG. Той също няма основания да е доволен от агенциите за кредитен рейтинг, защото веднага след понижаването на кредитния рейтинг на Гърция, падат и кредитните рейтинги на гръцките банки. “Философията на агенциите за кредитен рейтинг е основана на cds - ако те растат, кредитният рейтинг намалява. Защо тогава са ни необходими агенциите? Можем директно да гледаме cds-ите”, обяви Никос Нанопулос.
    Той обясни, че гръцките банки са много прости образувания в сравнение с големите световни инвестиционни банки. Те следват консервативна инвестиционна политика и са допринесли много за развитието на Югоизточна Европа. В момента страдат от една криза, която не са предизвикали и нямат отваряне към токсични продукти. Обяви се за хармонизиране на счетоводните правила, регламентирани от директивите Базел1 и Базел2, за прозрачност на swap-овете, повишено внимание към maturity transformation (т.е. практиката да се взимат краткосрочни заеми, които да се инвестират в дългосрочни проекти) и открит диалог между банките, пазарите и надзорните органи.
    Може би откритият диалог между всички играчи на сцената на европейските финансови пазари и техните надзорници е единствената защита срещу свръхрегулирането, свръхконтрола и свръхнамесата. Иначе не след дълго и в Европа, като в романите на Айн Ранд ще започнем да се питаме кой е Джон Голт.