Галерия

1

Правна офанзива срещу извънредните данъци, които налага със светкавична  бързина гръцкото правителство предприеха адвокати и данъчни съветници. Дни преди гласуването на поредния харач – извънредния данък върху недвижимото имущество във Върховния административен съд бяха подадени искове за анулиране на министерските решения, които налагат непосилните такси.

Пръв подаде иск известният криминолог Ангелос Цигрис, който поиска от висшите магистрати да анулират решението на финансовия министър за налагане на извънреден данък върху доходите на физическите лица, които надвишават сумата от 12 хиляди евро, както и на годишна такса на всички, работещи на свободна практика. Според адвоката министерското решение се намира в разрез с основни конституционни принципи и правила. „С иска си към Висшия съд поставям под съмнение законността на министерското решение, което нарушава принципите за равенство, законност на данъците, възможност за плащане на данъци и забрана за обратно действие на данъчните закони, които са заложени в Конституцията, в Европейската конвенция за правата на човека за справедлив съдебен процес и в Допълнителия протокол за защита на собствеността”. Той допълва, че „прекорменото увеличение на данъчната тежест върху гражданите, съчетано с намаляването на техните доходи води до една реална невъзможност за плащане на нови данъци, засяга по суров начин тяхното финансово състояние, води до изземване на собствеността им и нарушава пряко Конституцията и основните принципи на правовата държава”.

Искът на Ангелос Цигрис бе последван от иска на Адвокатската колегия в Атина. Юристите се обърнаха към Върховния съд с искане да анулира решението за налагане на годишна такса на всички, работещи на свободна практика. Атинските адвокати публикуваха текста на иска на електронната страница на колегията с цел той да подейства като пример за техните колеги.

„Магическите” бележки, които всяват ужас и паника у повечето гърци започнаха да се разпращат преди две седмици. Същевременно правителството успя да увеличи данък добавена стойност върху ресторантьорските услуги на 23 на сто.

Общогръцкият съюз на данъчните съветници подаде иск до Върховния съд с искане да бъде отменено министерското решение, което започна да важи от началото на септември. GRReporter се свърза с Панайотис Мандзанас – член на съюза и дългогодишен инспектор в министерството на финансите, който обясни кои са мотивите за правния иск.

„Наложеният върху ресторантьорските услуги ДДС в размер 23 на сто е най-високият в Европа, където стойностите са от 2 до 6 на сто. И ние се намирахме там до момента на увеличението, което бе абсолютно без причинно. Според закона даден данък може да се увеличи при форсмажорни обстоятелства, но намаляването на държавните приходи не е форсмажор, нито пък може да има по-голяма сила от заложените в Конституцията правила и принципи и да засяга по толкова жесток начин хората с по-ниски доходи. Тук имаме директно нарушение на принципа за равенство и принципа за равностойност, според който гражданите плащат данъци според своите финансови възможности. Правителството наложи този данък, който засяга дейността на хиляди фирми в ресторантьорския бизнес в Гърция, поради неспособността си да създаде една ефективна система за налагане и събиране на данъци”.

Той обвини гръцкия кабинет, че прилага противоречива политика, която поставя Гърция в неконкурентноспособна позиция в областта на туризма. „Това предизвиква закриване на фирми и повишаване на безработицата, при все че Конституцията задължава политическото управление да защитава работните места, а не да създава безработица със своите действия. Повишението противоречи също на европейските директиви и във всеки случай в периоди на рецесия не следва да се налагат допълнителни и тежки данъци, защото те я задълбочават”.

Според Панайотис Мандзанас финановото министерство е увеличило данъка, без да проведе необходимия обществен и парламентарен диалог и без да вземе под внимание изпратените от професионални и синдикални организации мнения по въпроса. Искът на Общогръцкия съюз на данъчните съветници предоставя възможността на заетите в ресторантьорския бизнес фирми също да се обърнат към Върховния съд с искане за анулиране на министерското решение.