Галерия

2

1

Няма икономист в света или в Гърция, който да се наеме с прогноза как точно ще завърши гръцкото финансово уравнение. От въпрос на простата аритметика то се превърна в загадка с повишена трудност поради непрекъснатата променливост на участващите в него цифрови величини.
    На 19 май гръцката държава изплати 9 милиарда евро падежи по малки емитирания, осъществени през последните десетина години, както и на специални облигации, давани вместо пари в брой на държавни организации и осигурителни каси. До края на 2010 година гръцката държава ще трябва да изплати още около 8 милиарда евро падежи на държавни ценни книжа, които не са предмет на договаряне на вторичния пазар на облигации. В тази сума не се включват 23,5 милиарда евро или близо 2 милиарда евро на месец, които страната трябва да заеме, за да покрие бюджетния си дефицит до края на 2010. В сумата не са включени и изтичащите през юли и октомври лихвени полици, които са за достатъчно големи суми, но ще бъдат предложени на търг и разсрочени в бъдеще.
    Става дума за емитираните през април 2010 тримесечни лихвени полици на стойност 2,4 милиарда евро, за емитираните през януари 2010 шестмесечни лихвени полици на стойност 1,28 милиарда евро и за емитираните през юли 2009 едногодишни лихвени полици 1,12 милиарда евро. Организацията за управление на държавния дълг вярва, че като предложи тези книжа на търг и разсрочи плащанията им от една страна ще сондира пазарната ситуация, а от друга ще докаже, че дори и в такъв тежък за гръцката икономика момент може да намира външни кредитори. Разбира се, за всичко това си има и цена. За последен път Гърция предложи полици на пазарите на 20 април 2010 и тогава зае от кредиторите 1,95 милиарда евро с лихва 3,65%, през януари лихвата по гръцките полици бе 1,67 на сто...
    На 20 април 2010 гръцкият spread-показател бе 489 базисни пункта. Днес той е 560 базисни пункта. Това означава, че краткосрочното кредитиране от международните пазари ще е с още по-висока лихва. Министерството на финансите все още не е потвърдило официално новината, съобщена от Организацията за управление на външния дълг. В този смисъл от решаващо значение за гръцкото уравнение става вторият транш от помощта на МВФ/ЕС/ЕЦБ, който ще е от порядъка на 15-18 милиарда евро, но който ще пристигне в държавната хазна, след като представителите на тройката оценят напредъка на Гърция в реформите, съгласувани между правителството на Георгиос Папандреу и представителите на трите институции.
    Мисията на МВФ, Брюксел и Франкфурт пристига в Атина в първите 10 дни на юни, за да проконтролира изпълнението на бюджета и за да провери прогреса на най-спешните реформи на осигурителната система, на органите за местно самоуправление и приватизацията на държавните железници ОСЕ. И тук аритметиката на гръцката икономика става много трудна. Според данни на Сметната палата за първите 4 месеца на 2010 година държавните предприятия и отганизации си остават най-скъпоструващото звено на гръцката икономика. До април общественият транспорт в Гърция е изхарчил 63,3 на сто от годишния си бюджет, осигурителните каси - 65 на сто от него, същото важи и за държавното здравеопазване, за което се смята, че ще изяде годишния си бюджет най-късно до края на юли.     
    Аритметиката не е розова и що се отнася до приходната част на държавния бюджет. Там приходите бележат ръст от 6 процента, а годишната цел на правителството е 10,9 на сто. При това в тези цифри не е отчетено и забавеното връщане на данъците, което в сравнение с 2009 година е намалено с 26,7 процента. Само по-малките от очакваните приходи в бюджета образуват черна дупка от 800 милиона евро в държавната хазна. Министерството на финансите вярва, че картината ще се подобри през месец май, поради второто увеличение на акцизите върху цигарите, алкохола и горивата и ще бъде още по-оптимистична през юли, когато ще влезе в действие и второто увеличение на ДДС. Тогава и разходите ще са намалени, защото ще влезе в сила 8-процентовото орязване на заплатите на държавните служители и намаляването на бонусите им за Коледа и при ползването на отпуск.
    “Все още съществуват съмнения, че гръцкото правителство ще успее да се придържа към договореностите с Международния валутен фонд и Европейската комисия. Гръцките правителства имат богата история в това отношение. Затова и пазарите ще продължат да са недоверчиви към способността на Гърция да изплати дълговете си”, заявява за вестник La Tribue Оливие Бланшар, главен икономист в Международния валутен фонд. Още през февруари експертът предупреди, че Гърция я очакват изключително болезнени икономически реформи в следващите 10-20 години. Пред вестник La Tribue Оливие Бланшар казва още, че останалите страни от еврозоната не се нуждаят от толкова строга финансова дисциплина, защото случаят на Гърция е различен и вярва, че пакетът от 1 трилион евро е достатъчна защита за общата европейска валута.
    В цялата тази математическа еуфория, в която гръцкото общество живее в последните 6 месеца особено впечатление направи съобщението на Организацията  за управление на държавния дълг на Гърция за това кои са най-големите кредитори на страната. Очакванията, че това са прословутите hedge funds, които бяха обвинени лично от премиера Георгиос Папандреу едва ли не в родителството на гръцката икономическа криза не се оправдаха. Оказа се, че толкова нападаните напоследък институции държат едва 4 на сто от гръцкия външен дълг. Най-големите кредитори на страната се оказват гръцките банки, които държат 29 на сто от облигациите, издадени в периода 2005-2010 година. Следват английските и ирландските банки, които държат 23 на сто от облигациите, френските - 11 на сто, германските, австрийските и швейцарските банки държат по 9 на сто от дълга, италианските - 6 на сто и американските и японските финансови институции - по 3 на сто.
    Ако гръцкият външен дълг се разпредели по вида кредитор, то процентите изглеждат така:
- 43 процента се намират в ръцете на банките;
- 22 процента се намират в ръцете на борсовите дилъри;
- 15 на сто се намират в ръцете на застрахователни компании и пенсионни фондове;
- 8 процента са в ръцете на капиталови фондове;
- 5 процента са в държавни банки;
- 4 процента са в толкова нахокваните hedge funds;
- и последните 4 процента са във всякакви останали видове инвеститори.