Галерия

1

Първоначалният ентусиазъм от почти единодушното „не” на кипърския парламент на предложението на еврогрупата започна да изстива, след като стана ясно, че план Б за спасението на банките и икономиката съвсем не е бил готов предварително. Москва показа, че няма намерението да закупи проблемната Cyprus Popular Bank, банките ще останат затворени поне до идващия вторник и засега никой не се наема с прогнози за развитието на този трилър.

За това как се стигна дотук, доколко са искрени кипърските политици, които заложиха на патриотичния патос за сметка на искрения тон към своите избиратели GRReporter разговаря с професора по икономика в атинския университет Пандио и заместник-председател на либералната партия Драси Антигони Лимбераки.

Г-жо Лимбераки, как оценявате позицията на Европа по отношение на Кипър?

От доста време насам Европа направи някои констатации за ситуацията в Кипър: За устойчивостта на дълга, икономиката и банките, за нуждата те да бъдат рекапитализирани, което е важна предпоставка за да се избегне финансов крах на острова.

В Кипър проблемът се намира в банките. Банковият сектор е раздут прекомерно. Преди три години беше 8,5 пъти по-висок от БВП. Сега е около седем. Трябва да спадне до три. В противен случай сме изправени пред една миниатюра на световната икономика с не контролираното развитие на финансовите институции, което доведе до кризата през 2008.

Така че кипърците знаеха много добре каква беше позицията на Европа и какво трябваше да направят. Но те си приличат с нас в много отношения: Отлагаха нещата, опитваха се да прехвърлят проблема в ръцете на следващото правителство, преструваха се, че обсъждат меморандум за финансова подкрепа, но не го подписваха. От време на време правеха малки промени в начина на управлението на държавните финанси, но това не беше достатъчно. Необходимата за рекапитализацията на банките сума е огромна.

Кипърците отидоха на заседанието на Еврогрупата миналия петък някак неподготвени от гледна точка на това, че всъщност не вярваха, че нещата са стигнали до своя предел и трябва да вземат едно крайно решение. Изглежда, че те самите са настоявали да не бъдат орязани големите депозити в противоречие в позицията на останалите европейци и всички останали. Кипърската позиция е била тежестта да бъде разбита на много повече парчета и част от нея да бъде поета от собствениците на влогове под 100 000 евро, които по правило трябва да бъдат гарантирани.

За нещастие Еврогрупата падна в този „трап”, защото кипърският президент Никос Анастасиадис и финансовият министър Михалис Сарис увериха европейските си партньори, че това е техният избор. Вероятно Еврогрупата не трябваше да приеме тази тяхна машинация.

Образно казано то беше нещо като да бяха извели пред тях едно бебе, което се намира в ръцете на един въоръжен до зъбите воин с думите: „Искате да нараните бебето”. Но въпросът не е в бебето, а във воина, който трябва да остави настрана своето въоръжение и да се превърне в човек. В европеец, след като иска да бъде европеец.

Затова на следващия ден Еврогрупата издаде второто си решение, с което заяви, че Кипър е свободен да реши по какъв ще подсигури необходимата сума за участието си в рекапитализацията на банките. Тогава маските паднаха и кипърските партии почти едногласно заявиха, че са против всякакво орязване на депозитите и ще решат проблема сами.

"Междувременно затвориха банките. Направиха го с надеждата, че така ще предизвикат паника в банките на всички слаби икономики и ще притиснат европейците със страха, че в Гърция, Испания, Ирландия, Португалия ще настъпи хаос, хората ще тичат да изтеглят депозитите си от страх и всичко ще рухне. Но нито тази машинация успя. Просто защото Кипър може да има много голям банков сектор, но е много малка част от европейската и световната икономика. Така за щастие не се случи абсолютно нищо". Междувременно затвориха банките. Направиха го с надеждата, че така ще предизвикат паника в банките на всички слаби икономики и ще притиснат европейците със страха, че в Гърция, Испания, Ирландия, Португалия ще настъпи хаос, хората ще тичат да изтеглят депозитите си от страх и всичко ще рухне. Но нито тази машинация успя. Просто защото Кипър може да има много голям банков сектор, но е много малка част от европейската и световната икономика. Така за щастие не се случи абсолютно нищо.

Но банките в Кипър останаха затворени почти седмица и това ще продължи до следващия вторник. Вчера слушах кореспонденти от Кипър, които твърдяха, че цената на Cyprus Popular Bank е 3-4 милиарда евро. В същото време правителството молеше руското да я откупи срещу едно евро. Руснаците отказаха, защото за да поемеш една потънала в задължения банка трябва да ти платят. Това е просто нереално.

С лъжи единствено постигаме да наложим един лъжлив патриотизъм и лъжлива гордост, които се основават на много неточни описания на положението. На практика напред излиза един недодялан и избухлив средиземноморски тип, който започва да крещи по улиците, а зад него се крие  един много силен и облагодетелстван олигарх, без значение от неговата националност. Говоря за всички, които имаха огромна полза от тази система през последните години.

Какво ще се случи от тук нататък?

Европейската централна банка няма да им даде 10-те милиарда евро, които са им нужни. Условието е, че кипърците трябва да намерят още 5,8 милиарда.

В тази връзка започнахме да чуваме други още по-нереални неща. Казват, че ще използват парите от осигурителните каси. Тоест ще вземат парите, които хората са плащали за пенсиите си в продължение на години, за да ги дадат на кого? За да не плати абсолютно нищо изключително богатият и възползвал се максимално от облагите на системата вложител? Това е смешно, срамно и неморално.

Или пък че Църквата щяла да предостави своето имущество на държавата. Църквата, която не плаща данъци изведнъж е много загрижена да спаси точно тези хора и после няма да има средства за да предоставя безплатни обяди, от каквито съвсем скоро ще имат нужда част от кипърците.

Просто е невъзможно да се говорят такива неща и да бъдат наричани патриотизъм.

През всичките тези години в Гърция се наложи мнението, че турските кипърци са единствената пречка за решаването на политическия проблем в Кипър. Смятате ли, че това е така?

Не. Не мисля, че това е така. Просто гръцките кипърци имаха една дългогодишна дипломатическа традиция да успяват да си запазят ролята на жертвата, без никога да отстъпят в нищо. В резултат на това всеки следващ план за решаването на Кипърския въпрос е по-лош от предишния. Времето не може да спре, понеже ти се опитваш да прекъснеш процеса.

Гръцките кипърци ритнаха последната възможност въпросът да бъде решен с отхвърлянето на плана Анан. Вероятно сега заплащат и този шок, който бяха предизвикали тогава сред международната общественост. Защото преди това бяха създали впечатлението, че са открити за окончателното решения на проблема, че ще го приемат, ако то е предложено от ООН. Изобщо почти бяха заявили, че ако бъдат приети в Европейския съюз ще решат проблема  много бързо. Вместо това те станаха членове, но не го решиха.

Куриозното е, че гръцкокипърската страна беше в по-изгодна позиция да преговаря. Турските кипърци направиха много сериозни грешки като инвазията и установяването на режим, в който демокрацията е под въпрос. Те нарушиха международното право в много отношения и беше логично една демократична държава да има по-ясен глас от една диктатура. Но от друга страна в даден момент толерантността, търпението и добрата воля пресъхват. В този случай те бяха изчерпани 100 на сто от страна на кипърските гърци.

Гръцкото правителство носи голяма отговорност за това, че не упражни никакъв натиск, за да бъде приет планът на Кофи Анан. Доктрината за „обща национална политика” беше погрешна 100 на сто от началото до нейния край.

Как виждате Кипър след 10 години? Обединен, все още разделен, в или извън Еврозоната?

Не мога да отговоря със сигурност. Зависи доколко кипърците ще проявят хладнокръвие и ще представят един план Б, който да бъде устойчив и да убеди европейците, дори ако се наложи те да си затворят очите, ако не ги убедят за цялата, то поне за по-голямата част от тези 5,8 милиарда евро. Да им отпуснат заема от 10 милиарда евро, за да може Кипър да остане в играта.

Но каквото и да се случи, кипърската икономика претърпя голяма вреда. Дори само затварянето на банките за толкова много дни предизвика много големи щети. Освен това изключвам напълно възможността страната да продължи да бъде финансовият рай, който беше в миналото. Това беше приключило така или иначе, просто след тези ходове на кипърското правителство свиването на икономиката ще бъде по-драматично. Можеше да бъде малко по-плавно и вината, че не е тежи изцяло на техните плещи.

Ако логиката се наложи и Кипър остане в Еврозоната се надявам да вземат своя урок. Не зная дали след 10 години островът ще е обединен, но вероятно двете части ще се намират по-близо до обединението.

Не е сигурно, че нещата ще се развият по този начин. Не бих искала да помисля за обратния сценарий, който е много мъчителен и ще има негативни последствия и за Гърция. В съзнанието на хората ще се създаде още едно негативно чувство от него, което ще бъде възприето като национално унижение.

Упреците към гръцкия финансов министър Янис Стурнарас за позицията му по време на заседанието на Еврогрупата вече започнаха. А тя беше много правилна, честна и приета след дискусия с кипърската страна. Смятам също, че подобно развитие ще заглуши гласовете на реформаторите и ще засили тези на политическите крайности.