Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Когато любовта е по-силна от кофеина

16 Април 2010 / 18:04:29  Виктория Миндова
3738 прочитания

Ако всички гърци приличаха на Йоана Вулгариду, днес Гърция щеше да е Швеция на Балканите. Йоана е момичето зад бара на малкото кафене Капучино в центъра на Атина. На пръв поглед това е просто още едно място, на което можеш да седнеш и да изпиеш едно хубаво кафе с приятел или да хапнеш един вкусен сандвич набързо. Истината е, че ако веднъж стъпиш в Капучино, със сигурност ще се върнеш там отново.  Магията, която крие това място е личността на 35-годишната Йоана. Тя е самотна  майка на две деца - смела и силна жена, която независимо от превратностите на съдбата, винаги има усмивка и добра дума за всеки, прекрачил прага на нейното царство. Тя работи от шест години в Капучино и знае името на всеки един клиент, който е дошъл повече от два пъти в заведението. Там работата никога не спира.

Докато говорим телефонът постоянно звъни. Идват поръчки. „Две фредо капучино за "Америкис" 14 на четвъртия етаж”, „Сандвич с прошуто за Василис”, „Елени, на пета маса искат да платят”, „Здравей, господин Нико! Еспресо както винаги, нали? Как са децата?”, „2,50. Благодаря, поздрави вкъщи!” Приема поръчки, издава топли и студени кафета и се шегува: „Беше по-спокойно докато не дойдоха да ме интервюират.” Знам, че не е така. Почти три години познавам Йоана и работата никога не свършва за нея.

Зад бара:

                „Обичам си работата и клиентите. След като родих първото си дете, случайно попаднах на обява във вестника и реших да се обадя за свободното място. Появих се и на следващия ден ме взеха на работа. Шест месеца по-късно шефът ме направи управител. От тогава работя тук. Всеки ден се будя в шест, правя закуска за децата и излизам. В шест и половина отварям магазина, подготвям бара и работата започва. В седем идва и първата сервитьорка. Първите клиенти са редовни и идват всеки ден. Хората си взимат кафе, казваме си по две шегички и после бързат към работните си места. Другият тип клиенти са тези, които сядат на бюрата си в девет сутринта и се обаждат, за да си поръчат кафе и закуска. Приемам поръчките и ги разпределям между двете сервитьорки. Момичета тичат, за да стигат всичките поръчки на време. Сутрин аз отговарям за всички клиенти в заведението, защото сервитьорките разнасят кафетат по офисите. Около нас е пълно с офисни сгради на различни фирми и компании. Един от любимите ми клиенти е господин Василис от шестия етаж в съседната сграда. Всяка сутрин идва за зелен чай. Обича да се закача и все ми се заканва, че ако беше 50 години по-млад… (смее се от сърце). Всъщност тук сме като едно голямо семейство. Обичам ги всичките, дори когато ме ядосват (пак се смее). Хората ти дават, каквото получават. С годините изградихме приятелства с много от „обичайните заподозрени” тук. Организираме си партита и излизаме заедно. Последното събитие, което направихме бе маскен бал по Заговезни. Темата бе Disco Fever. Беше много забавно!”

Темпото е безмилостно. Йоана ми разказва за работния си ден и се движи зад бара като сторъкия бог Шива. Непрестанно приема поръчки, прави фрапета, кафета и какво ли още не, дава оказания на сервитьорките и някак си успява да поздрави всички клиенти, които влизат и излизат. В същото време хвърля и по едно око на външните маси. Докато си разговаряме действа бързо и премерено, сякаш нищо не й прави усилие. Няма как да не я попитам как се справя с тази луда работа, след която я чакат две деца вкъщи и отговорността да бъде майка.

Животът извън Капучино:

                „Приключвам към три след обед. Качвам се на моторетката (тя наистина кара малко моторче, с което ходи на работа), след което право вкъщи. Децата ми помагат да се разтоваря от лудостта на деня. Имаме програма. Когато се прибирам, те спят следобеден сън. Майка ми помага много с тях. Тогава имам малко време да се отърся от работата. Когато се събудят, вече съм на тяхно разположение. Играем заедно и си говорим. Гледам да изкарвам колкото се може повече време с тях, когато съм си вкъщи. Големият ми син е на шест години и е в първи клас. Оказа се,че се справя чудесно в училище. Не очаквах (смее се),” тогава изважда мобилния си телефон и ми показва дигиталната снимка на тетрадката му. Виждам малки буквички, старателно изписани под линия. Следващата снимка е на малко момченце с големи маслинови очи и къдрици. Това е малкият й син.

И тогава ми идва на ум. Тайната на Йоана е, че полага същото майчино усърдие и грижа към клиентите, каквато би положила за децата си, когато пораснат. С лек хумор и много усърдие работата зад бара минава неусетно за присъстващите. Но това струва усилие. Не е нужно да си Айнщайн, за да разбереш, че енергията която полага всеки ден в работата си е причината за магията на Капучино. Нейното присъствие замества кофеина и така кафето е само причина, за да прекараш малко време в приятна компания.

Никой не ти е обещал живот по „мед и мляко”:

                „Най-трудно ми беше, когато бях бременна с второто дете. Работих до седмия месец. Работата беше много натоварена. Родих и след шест месеца бях отново на линия. Тогава дойдоха трудностите вкъщи. Мъжът ми престана да ми обръща същото внимание. Нищо вече не бе както преди. Назначиха го за управител на едно от заведенията Фло кафе в Атина и престана да има време за каквото и да е. И двама работим много, но при желание винаги може да се намери време семейството. Знам, че при всички двойки е така, но това не е достатъчно за мен. Ходихме на семейна терапия, говорехме за нас, но нищо не промени нещата. Реших, че трябва да се разделим, а той не ми повярва. Решението обаче бе взето.

Любовта не пита:

Категории: ОбществоЛичностиАктуално
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus