Галерия

1

Полина Спартянова
    Днес България отбелязва 25 години от рухването на тоталитарния комунистически режим. На 10-ти ноември 1989 се провежда пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, по време на когото се освобождава генералният секретар на партията Тодор Живков, след като той е управлявал еднолично в продължение на 33 години. Така се поставя началото на политическите промени в България и преходът на страната към парламентарна демокрация и пазарна икономика. По този повод се срещаме с Йордан Караиванов, който след 10-ти ноември започва да колекционира социалистически предмети с историческа стойност. Той има средно техническо образование в сферата на двигателите с вътрешно горене и в момента работи като техник-механик в софийското предприятие „Геопланпроект”.
    Какво Ви донесе демокрацията през последните 25 години?
    Всички се радвахме, когато дойде демокрацията, но не знаехме какво ни чака и затова си мислехме, че ще ни е по-добре. Демокрацията също като социализма си има плюсове и минуси, но двете са несравними. По онова време например градският транспорт, токът и парното бяха много по-евтини отколкото са сега, но пък имаше ограничения да пътуваш в чужбина или пък, за да си купиш кола трябваше да чакаш 15 години. Сега няма подобни ограничения и има всичко налично, но повечето хора не могат да си го позволят.
    Изпитвате ли носталгия по социализма и защо?
    Мисля, че изпитвам. Сега съм много по-добре финансово, но не мисля, че животът ми е много по-добър от тогава. Спокойствието, което за мен е най-важното нещо, го няма.  В момента няма някаква сигурност за живота ти, че утре ще си на работа там, където си бил днес. Постоянно се срещат бедни и безработни хора. И едно време ровеха в кофите за боклук, но както каза треньорката на “златните ни момичета” по художествена гимнастика Нешка Робева „Сега се редят на опашка, за да ровят в кофата.”. Такава беднотия никога не е имало, при социализма имаше работа за всички и даже имаше и недостиг на работна ръка.  
    Кое е нещото от социализма, което най-много липсва на днешната демокрация?
    Заетостта на населението е най-важното нещо, защото от липсата й идват всички злини. Ако всеки работи и е зает по някакъв начин, няма да ги има тези простотии, които ги има в момента. Постоянно се краде,  според Вас има ли къща на село, която да е останала необрана?! Има ли апартамент в града, който да не е обран?! Кога е имало такова нещо по време на социализма ... Ще Ви дам само един пример: това, което построи Тодор Живков, сега те не могат да го боядисат дори.
    Имате внушителна колекция с предмети от времето на Народна Република България. Кога започнахте да ги колекционирате и какво Ви подтикна към това хоби?
    След 10-ти ноември започнах своята колекция. Принципно аз съм колекционер и много обичам да събирам стари неща, но тогава видях как някои по-умни от мен хора започват да събират комунистическите символи и то в някакъв момент се превърна в мода. Аз събирам и купувам неща за моята колекция от 25 години и това си ми е най-голямата слабост – реликвите от социализма. По времето на социализма, например, пък събирахме неща от времето на цар Борис III...
    В какво се състои съдържанието на колекцията ти?
    Имам много табелки от улици със значими събития и имена от комунизма, като „23-ти септември”, улица „Партизанска” и „Партизански бой” – това са неща, които няма да се видят повече. Събирам и ценни вестници издадени след 9-ти септември, списания, биографиите и книгите на Тодор Живков, грамофонни плочи с идеологически песни. Наскоро купих един стенен календар от 1958 с лика на Георги Димитров, издаден от Българската комунистическа партия. Също така и медали – може би няма комунистически медал, който да не притежавам в колекцията си, с  изключение на „Герой на България”.
    Кой е предметът в колекцията Ви, който цените най-много? Защо го намирате за толкова ценен?
    Един килим, който е изтъкан в Сливен, с лика на Георги Димитров, който е боядисан само с кафеви цветове, а като го гледаш на стената е все едно, че ще ти проговори. Изработката е много качествена просто.
    Как попълвате колекцията си в наши дни? Изникват ли все още непознати за Вас предмети?
    Много трудно. Ходя по битаци, понякога и в провинцията, намирам неща чрез приятели и познати. Вече ги няма тези символики на социализма, те изчезват всекидневно, остават само паметниците в по-малките населени места. Няма къде да се видят вече улици „9-ти септември” или „Партизански бой”, затова ги търся и ги купувам, без да коментирам цената, защото е много скъп този пазар.
    Познавате ли много други запалени като Вас колекционери в тази сфера?
    Да, наскоро се запознах с един по-запален и от мен във Варна, който колекционира и коли от социализма даже. Видях го по телевизията и му се обадих, а той каза, че може да направим някаква размяна, тъй като на мен ми се дублират доста неща. В София пък има една пицария, която е изцяло в социалистически арт.
    Били ли сте в Музея за социалистическо изкуство в София? Какво Ви е мнението за него?
Да, но за мен това си е просто времето, в което съм живял. Не разбирам защо българите проявяват желание да съборят Паметника на съветската армия в София например, при положение че в цяла Европа има такива паметници, които са добре поддържани. За мен е пълна глупост в момента всичко да се отрича и да се събаря. Вие, младите хора, какво ще разберете от близкото си минало, та това е история, която не може да се затрие просто така. Младото поколение трябва да види социализма както от добрата, така и от лошата му страна. Аз обичам историята и затова пазя и събирам тези неща.
    По Ваше мнение какво трябва да се промени в държавното управление на Република България през следващите 25 години?
    Първото най-важно нещо е да се намери работа за този народ. Според мен България е държава на изключително богато малцинство и изключително бедно мнозинство. За съжаление вече нищо не може да се направи, духът излезе от бутилката и няма връщане назад.