Галерия

1

Изследователите на тенденциите в общественото мнение вдигат ръце и се предават. В проучванията си те регистрират гнева на гражданите към партиите и техните ръководства, както и изобщо към високопоставените лица, независимо дали са министри и депутати или ректори на университети. В същото време прозират тенденции за всеобщо отричане в следствие на продължаващата несигурност за икономиката, заетостта и приходите. Въпреки това отговорите на различните въпроси са противоречиви и несъгласувани и представят едно нервно, некоординирано, дезорганизирано общество, което е готово да приеме и най-доброто и най-лошото.

Гражданите изглежда, че се движат между крайностите, повлияни и от консерватизъм и от „революционни” настроения. Резултатите от изследването на агенцията за проучвания Kapa Research за неделния брой на вестник То вима показват едно силно раздвоение, където консерватизъм и бунт съжителстват в едни и същи лица. През този период гърците изглеждат смутени и напълно повлияни от несигурността във всеки детайл от живота си и абсолютната несигурност за бъдещето.

Те са готови да се конфронтират с всеки вид власт, не се дразнят от публичните охулвания на депутати, но в същото време се обявяват против университетското убежище. Не са благосклонни към „вечните” студенти, ядосани са на държавните служители, искат намаляване на назначенията, дори и уволнения в държавния сектор. Дразнят се от „затворените” професии, заканват се на таксиметровите шофьори и отхвърлят всички „еснафи”.

Участниците в проучването на Kapa Research определят реакциите срещу депутати и министри като „спонтанни” действия. Повечето от тях не смятат, че охулванията са дело на радикалната лява коалиция СИРИЗА. Общо може да се каже, че гърците са завладяни от настроение „срещу системата” до такава степен, че се отказват дори от любимите си футболни отбори, като изискват понижението в класацията за замесените в скандала с уредените мачове клубове.

Почти 50 на сто от участниците в проучването реагират по отрицателен начин на гласуването на Средносрочния план за икономиката. Те се противопоставят на депутатите, които гласуваха за него, а 58,1 на сто от запитаните смятат, че техният избор е бил продиктуван най-вече от борбата за политическото си просъществуване, отколкото от каквото и да е друго. Отчитат като позитивен отказа на лидера на опозицията Андонис Самарас да подкрепи Средносрочния план, но в процент 68,4 на сто смятат, че позицията му се дължи на политически мотиви.

67,6 на сто от гражданите поощряват правителството да обяви избори, ако последните икономически мерки не дадат положителен резултат до септември, но в същото време почти 80 на сто от тях са недоволни, че протестите на площад Синтагма спряха след последните тежки сблъсъци. 61,4 на сто от участниците в проучването смятат нападенията срещу депутати за спонтанни, а 49,6 на сто са съгласни с тях. Въпреки това почти 70 на сто са съгласни с либерализирането на пазара на таксиметрови услуги, а 50 на сто с реформите в университетите. Половината от интервюираните са съгласни и с въвеждането на мениджъри във висяите учебни заведения. Най-впечатляващ е фактът, че това радикализирано общество е съгласно с премахването на университетското убежище в процент 80 на сто, а 55 на сто се обявяват за уволнението на ненужния персонал в държавния сектор.

В интервю за вестник То вима отговорникът за политически анализи в Kapa Research Герасимос Рудзунис повечето от участниците в проучването са обзети от синдрома на „омраза към реалността”, характерен за общества, които преживяват състояния на упадък. Според изследователя „динамиката на разрушителната реакция се поражда от несигурността за утрешния ден и концепцията, че никое усилие на правителството или опозицията не е в състояние да доведе до резултати”. Този нихилизъм поражда „слепите” реакции, политически некоректните мобилизации и желанието за всеобщ сблъсък със системата. При опасността от собствения си падеж множеството иска да повлече със себе си всеки вид организираност. Ако това желание надделее е ясно, че то ще бъде и най-голямата опасност за политическата система.

Резултатите на проучването за динамиката на партиите са показателни за тенденциите на отрицание, които владеят в момента гръцкото общество. На директния въпрос „за кого ще гласувате, ако следващата неделя има избори” Нова демокрация печели 17,8 на сто от гласовете, само с един процент повече от ПАСОК. Резултатите показват, че съществуващата икономическа, социална и политическа атмосфера не позволяват на никоя от двете големи партии да разчита, че ще спечели изборите сама.

35 на сто е процентът на участниците, които не са отговорили за кого ще гласуват. Той е двоен от процентите на Нова демокрация и ПАСОК, които взети заедно достигат между 25 – 27 на сто. Това означава, че след следващите избори партиите в парламента ще са девет. Изследователите предупреждават, че следващата изборна надпревара трябва да се организира по много добър начин, за да може да се справи с реакциите, които ще предизвика предвиденият в закона бонус от +50 депутатски места за първата по гласове партия.