Галерия

1

Октомври 2012 беше повратен месец в историята на гръцкото банково дело. Това, което с години се бавеше се случи в рамките на 30 дни. Алфа Банк закупи от Сосиете Женерал банка Емборики. Националната банка на Гърция и Eurobank обявиха сливането си. А Пиреос, която вече бе закупила Земеделската банка на Гърция обяви, че придобива дела на Кредит Агрикол в банка Геники. Така се оформи новият, консолидиран вид на гръцкия банков сектор, чиеот създаване не се осъществи в продължение на много години. Катализаторите на сделките - главоломното спадане на депозитите в гръцките банки и паническото оттегляне на чуждестранните финансови институции от страната.
    Консолодацията определи и размерът на трите оттук нататък банки-пилони. Според изпълнителният директор в Алфа Банк Артемис Теодоридис конгломератът между Националната банка на Гърция и Eurobank ще контролира 36 на сто от пазара, Алфа Банк ще притежава 29 на сто, а пазарният дял на Пиреос ще е малко над 15 на сто. “Техният пазарен дял ще е достатъчно голям, за да са жизненоспособни, а в същото време няма да се нарушат законите на конкуренцията. Консолидацията обаче няма да реши основния проблем на банките - капитализацията им и връщането на депозитите”, каза още Артемис Теодоридис. Той говори пред конференцията “Бъдещето на банковия сектор в Гърция”, организирана от Financial Times.
    “Гръцките банки загубиха 30 милиарда евро от PSI и 100 милиарда евро от изтичането на депозитите“, припомни изпълнителният директор на Гръцкият фонд за финансова стабилност Панайотис Томопулос. Той съобщи, че е приключило доброволното разследване на гръцките банки по метода due diligence, който е показал, че в тях почти няма случаи на свръх кредитиране, те са управлявани добре, но могат да се направят и някой подобрения например по управлението на риска. “И ние, и Тройката искаме работеща банкова система в Гърция. Тя трябва да се управлява от професионалисти”, подчерта Панайотис Томопулос.
    Европейският фонд за финансова стабилност ще осигури 50 милиарда за рекапитализацията на гръцките банки. Останалите капитали трябва да се намерят от другаде. Като критично условие банките да станат независими от кредитирането от Европейската централна банка той определи връщането на депозитите и участието на частните инвеститори в рекапитализацията на банките. “Засъжаление в Гърция имаме бюрокрация и тя бави реформите. А докато те не се приложат на практика нито инвеститори ще дойдат, нито депозитите ще се върнат. Не очаквам това да стане по-рано от 2015”, заключи изпълнителният директор на гръцкия фонд за финансова стабилност.
    Артемис Теодоридис от Алфа банк е оптимистичен, че депозитите ще започнат да се връщат още през 2013 и акцентира върху отрицателната публичност, която те получават в момента. “35 милиарда загубиха банките от PSI, толкова спечели правителството от орязването на дълга. Днес банките се нуждаят от 40 милиарда за рекапитализацията. Европейските политици разбраха грешката в този модел и за испанските банки парите за рекапитализация не бяха приспаднати  към държавния дълг. Този факт се пренебрегва и се подчертава само, че банките се рекапитализират от джоба на данъкоплатеца. Банкерите се демонизират. Малко хора си спомнят, че гръцките банки не притежават токсични продукти. Малко хора си спомнят, че гръцките банки успешно се разшириха в съседните страни. Но вниманието на обществото е съсредоточено само върху това колко обществени пари отиват за рекапитализацията”, е впчатлението на Артемис Теодоридис.
    Той находчиво формулира, че целта на банките вече е да преминат от преструктуриране към възкресение и едно от условията за това е на бъдат независими от политическата система. “И в момента в борда на директорите на всяка банка има по двама членове, назначени от държавата. Засега те не се бъркат във всекидневната ни работа и в решенията на кой да даваме кредити. Това трябва да продължава и занапред”, подчерта представителят на Алфа Банк. Според него преструктуриранията на дълга трябва да се успокоят. “Между PSI1 и PSI2 имаше три месеца разлика, а 10 месеца по-късно последва и обратното закупуване на дълга. Това подлудява пазарите”, смята той.

    “Без устойчиви реформи в Гърция няма бъдеще за банковия сектор. Той  не е причина, а жертва на кризата, която е предизвикана от държавния сектор и доведе до цялостното макроикономическо дестабилизиране на страната.Преди време президентът на Eurogroup Жан-Клод Юнкер каза: “Не се страхувам за Ирландия, защото нейната икономика е много гъвкава. Страхувам се за Гърция”. За съжаление той е прав - до 2 години Ирландия ще излезе от Меморандума, докато ние няма да можем. Нашият модел на развитие беше основан на ръст от консумация и потребление, а сега трябва да преминем към ирландския модел на развитие - ръст от инвестиции и производство. Математически кризата се очакваше, защото ние консумирахме много повече, отколкото произвеждахме”. Това заяви пред форума Георгиос Заниас, президент на Националната банка на Гърция и на Гръцката банкова асоциация.
    Той подчерта успехите на Гърция през тези три години на финансова стабилизация: “Намалихме дефицита, като намалението за тази година е 11 процента, а от следващата ще имаме бюджетен излишък. Само тазигодина намалихме цената на труда с 15 на сто, а през 2013 ще достигнем и крайната цел. Извършихме пенсионната реформа - без нея през 2050 трябваше да плащаме за пенсии 25 на сто от БВП, а сега ще плащаме под 12,5 на сто. С въвеждането на единната щатна таблица заплатите в държавния сектор се намалиха с между 30 и 50 на сто”.

    Георгиос Заниас обаче не спести и неуспехите на страната в реформите и най-големият провал е данъчната реформа, коятозакъснява вече 36 месеца. “Ако данъчната реформа беше ефективна, можехме да намалим и данъчните ставки. Веднага обаче можем да намалим осигурителните вноски и това ще рефлектира върху конкурентността на фирмите и пребалансирането на гръцката икономика”, твърди президентът на Националната банка на Гърция. Според него приватизацията би могла да привлече вниманието на инвеститорите, но преди това трябва да се подобри бизнесклиматът в Гърция. “В момента гръцката икономика е свръх регулирана, най-регулираната икономика в Европейския съюз. Ако това се промени, ще паднат и цените на стоките и услугите”, заключи Георгиос Заниас.

    За европейската рамка на икономическата криза говори главният икономист на Eurobank Гикас Хардувелис. “В продължение на много години ние икономистите казвахме, че за да имаш единна валута, не е достатъчно само да имаш отворени граници. Днес вече и европейските лидери разбират необходимостта от общи правила за всички страни. За съжаление пазарите виждат 5, 10 години напред, докато политиците гледат три месеца напред. Кризата е и кохезионна - трябва да изравни, да синхронизира икономики, които са много различни. Така както американската икономика е изцяло основана на пазара”, смята той.