Галерия

1

Те са много и за жалост в повечето случаи са пагубни. В по-голямата част на филма описваме именно тях. Колкото от жените не умират от кръвоизлив по време на ритуала имат дисфункция при половия акт, усложнения по време на първото раждане, а процентът на смъртност е много висок както при майките, така и при бебетата.

В трейлъра на филма виждаме кадри от училище, където учителката обяснява на момичетата, че могат да изберат дали да се подложат на обрязване или не. Съществува ли тази възможност на практика?

Да, те могат да изберат. Някои в по-голяма, други – в по-малка степен, но могат. Момичетата, които решават да отидат на училище имат много големи шансове да откажат да бъдат обрязани, защото там им описват последствията от обрязването за тяхното здраве, сигурност и правото на избор. Освен това някои момичета бягат от дома си, за да го избегнат.

По време на снимките в училището в село Чуро (Churo) вратата се отвори и влязоха две момичета, на 12 и 13 години, които току-що бяха избягали от домовете си. Те бяха разбрали, че семействата им се готвят да ги омъжат, които означава, че преди това ще бъдат подложени на обрязване и затова решили да избягат. Те бяха изминали пеш 15 километра в саваната сами, с риск да бъдат нападнати от диви животни, например лъвове. Когато пристигнаха в училището заявиха, че искат да бъдат приети в пансиона. Колко кураж трябва да има едно 12-годишно момиче, за да направи всичко това?!

На основата на този опит, как смятате, че може да бъде прекъсната окончателно тази практика?

С обучение в училищата, с образование…и със социални кампании от страна на правителствата на държавите, където се практикува.

Като се отворят умовете на хората, като се прекъснат вярванията, които пречат на тяхното развитие. Имам предвид и на жените, и на мъжете. Защото, за да могат да живеят в хармония е нужно да  прекъснат всички вярвания, да разберат всички какви са последствията на тази традиция в едно семейство. В противен случай ще правим една крачка напред и две назад и няма да можем да говорим за напредък.

От здравословните проблеми на Чемойо (Chemoyo) страдат всички. На първо място тя и нейните братя и сестри, съпругът и децата й…

Защо заснехте този филм? Каква беше целта ви?

Да информирам обществото за женското обрязване, да го ангажирам и алармирам за някои вярвания на хората, откъде произтичат, каква е ролята им в нашия живот, как и дали ги филтрираме, кои от тях запазваме, кои пречат на развитието ни и следователно би било добре да отхвърлим, където и да живеем на планетата Земя, в каквато и култура да сме израснали.

Всички имаме вярвания. Хиляди, милиони религиозни, социални, семейни, лични вярвания…

Ние не направихме филма, за да осъдим вярванията и обичаите на един народ или едно общество, а за да разберем кои са условията, които поддържат този толкова „краен” обичай и да покажем какви са неговите последици върху живота на хората. И чрез него да разберем как някои наши вярвания са много остарели и действат разрушително или затрудняват много живота на всеки от нас, дори и когато не изглеждат толкова крайни като женското обрязване.

Какви са следващите ви планове? Върху документални филми на социална тематика ли работите или ви интересуват и други теми?

Всяка тема или предложение, което привлича моето внимание и интерес, независимо от начина на израз – документален филм, реклама, фикция, предаване, сериал или видео клип може да бъде някоя от следващите ми работи. Стига да съдържа това „нещо”, което кара сърцето ми да желае неистово да го разкаже.