Галерия

1

Преди две седмици Административният апелативен съд в Атина блокира екстрадирането на кенийка, поради риска тя да бъде подложена на женско обрязване при завръщането си в страната. Този юридически прецедент бе приет с позитивни коментари от гръцкото и европейското общество и предизвика много дискусии около жестоката традиция, която осакатява милиони жени всяка година.

Съдебното решение съвпадна с обявяването на част от програмата на 20-то юбилейно издание на международния кинофестивал в Атина „Премиерни нощи” през септември, на който се очаква да бъдат представени два документални филма на гръцки творци, посветени на женското обрязване.

Единият от филмите е „Обрязване” на младата режисьорка Вики Велопулу. В него тя представя жестокия ритуал, тежките му последствия върху телата и душите на момичетата и жените и дълбоките му корени в културата на кенийците.

Филмът е заснет през зимата на 2013 и е продукция на компанията за филмови продукции Indigo View Productions и на хуманитарната организация ActionAid Hellas.  С режисьорката Вики Велопулу разговаря Анастасия Балездрова.

Как се роди идеята за този филм? Какво привлече вашия интерес?

Идеята дойде от група доброволци от хуманитарната организация ActionAid, които бяха ходили до Кения преди време и в контакта си с местното общество установили, че сред някои племена съществува обичая за женско обрязване. Когато се върнаха в Гърция те бяха видимо шокирани и така започнаха първите ни разговори с ActionAid за това какво можем да направим. Спомням си, че когато чух за това за пръв път реагирах мигновено и казаха на продуцента Димитрис Ксенакис: „Тръгваме веднага!”. Разбира се това не беше възможно. Трябваше да се направи добра подготовка на всички нива, както и много изследване и четене…

Когато научаваме за този обичай първият въпрос, който изскача автоматично в главата ни е: „Но защо?” и веднага след това: „Какви последствия ще има този избор в живота им?”.

По какъв начин осъществихте контакт с племената, които прилагат женското обрязване? Колко трудно или лесно беше да накарате момичетата и жените да говорят с вас за него?

Начин на контакт? Озовахме се сред племето Покот. То е едно от най-„дивите”, поради географската му откъснатост от останалите. Нищо общо с племената Масаи и Кикуру, които са имат контакти с туризма и все по-голям достъп до образованието…За сметка на това членовете на племето Покот са много директни и преми в контактите си, без дори и следа от преструване. Именно понеже живеят изолирано на едно плато и повечето нямат електричество, следователно никакъв достъп до медии, телевизия и т.н., те нямат никакво усещане за картината под всичките й форми (техният образ, публичното представяне на една снимка, разпространението на техните думи, начина, по който изглеждат и прочие). Затова и всички кодове на филмирането действат по съвсем различен начин, бих казала „без тежест”. Включвахме камерите да записват, а те веднага игнорираха присъствието им в помещението. За тях беше все едно дали пред тях стои камера или масичка. Говореха ни така, както говорят помежду си, както говорят с една своя приятелка. И дори когато виждаха някоя своя снимка на екрана на фотоапарата, те не можеха да си представят какво ще последва – докъде ще стигне, кои и колко хора ще я видят и т.н.

Момичетата говореха за обрязването със същото удобство и гордост, с които едно момиче от Запада говори за своята сватба и кръщенето на децата си. За тях обрязването е признак на голяма гордост, затова и сами изискват това от бащите си. Разбира се, има и изключения и това са предимно момичета, които ходят на училище и избират да не се подложат на обрязване.

Като жена, как се почувствахте, когато ви описаха процедурата и най-вече, когато я заснехте за филма?

Това стана постепенно, защото проведох проучването още в Атина, доста преди да заминем за Кения. Помня, че всяка допълнителна информация ми причиняваше все по-силен шок: 140 000 000 жени в целия свят са били обрязани, 6 000 биват ампутирани всеки ден.

Когато видяхме как точно се прави това, се разболяхме всички. И жените, и мъжете. Не мога да го опиша с думи, защото то разтърси всички нива на съществуването ми – психиката, емоциите, съзнанието и тялото (с гадене, повръщане, напрежение във всички мускули…). Отне ми много време да се съвзема. В конкретния момент просто стискаш зъбите си, защото не можеш нито да прекъснеш процедурата, нито да си тръгнеш. След това просто оставяш целия си организъм да рухне.

Как гледат жените в Африка на тази жестока традиция?

Те се гордеят много с нея. Обрязването е едно изпитание, през което трябва да преминат, за да бъдат възприети от обществото като пораснали и отговорни жени. То е една болка, която трябва да изпитат, за да бъдат приети от обществото и да се считат за достатъчно силни от неговите членове.

Кои са последствията от обрязването за техния живот?