Галерия

1

Рейтингът на партиите падна на 23,4% за ПАСОК, 15,6% за Нова демокрация, а 40,1% заявяват, че не знаят за кого биха гасували. Пенсионната реформа разединява гърците – според 49,4% промените са необходими, но едва 14,2% счита, че са наложителни, показват резулатите от проучване на общественото мнение на Капа Research за вестник Вима. 

Една седмица преди а бъде гласуван проектозакона за пенсионно-осигурителната реформа емоциите на гняв, разочарование и страх се личи, че продължават да са доминиращи сред гърците, а мнозинството счита, че новите разпоредби са несправедливи, въпреки че запитаните в същото време заявяват, че са необходими.

Несигурността, която е завладяла гръцкото общество се проявява повече от всякога в проучването на намеренията на разпитаните да гласуват за политическите партии като този път ПАСОК и Нова демокрация взети заедно не надвишават 39%, а разколебаните, които не знаят за кого биха гласували са 40%. Въпреки кризата на доверие, през която преминават парламентарните партии, повечето от запитаните считат, че условипта са неблагоприятни за създаването на нови партии и са доста резервирани пред новоучередената Демпкратична левица на Фотис Кувелис, както и относно партипта, за която се говори, че ще основе Дора Бакояни.

Ще се отнася до пенсионно-осигурителната реформа 49,4%  от участниците в анкетата считат, че реформите са необходими, но едва 14,2% са на мнение, че са наложителни, а 35,2% счита, че са необходими, но са несправедливи. Според 29,6% новите мерки трябва да бъдат оттеглени, а според 19% те са катастрофални. Мнозинството от запитаните заявяват, че са против освобождаването на уволненията - 82,9%, а когато описват емоциите си свързани с реформите казват, че те ги разгневват 35,5%, че са разочаровани -33,3% и че се страхуват - 21,1%. Според 49% от запитаните настоящите политически управници не могат да изкарат държавата от кризата, но 82,9% считат, че не трябва да се стига до преждевременни избори, тъй като това ще навреди още повече.

В същата анкета запитаните отговориха и на въпрос за начинът, по който реагират, когато чуват за терористичните нападения. Според 60,8% от тях казват, че все още чувстват гнеяв заради еспособността на държавата да се справи с този проблем, а 29,15% казват, че чувстват гнв срещу извършителите и искат да бъдат взети мерки. Но е невероятно, че има 4,9%, които казват че разбират извършителите на нападенията, а 2,3% дори са на мнение, че ги подкрепят. Гражданите продължават да имат доверие в министъра на защита на гражданите Михалис Хрисохоидис (голямо 18% и достатъчно голямо 32,9%), въпреки напрежението, което предизвика бомбения атентат срещу него и смъртта на неговия сътрудник.

Междувременно излезнаха примерните промени в изчислението на пенсиите, които са един от поводите за следващата голяма демонстрация на 8 юли.