Снимка: Мариос Лолос, Източник: интернет
Правителствената програма представена от премиера Андонис Самарас заедно с договореностите в Меморандума за финансова помощ се очакват да станат пътеводител за реформите в Гърция. На нея залагат не само трите управляващи партии, но и мнозинството от гръцкия народ, който се довери на политическата коалиция да спаси страната от пълен финансов крах. GRReporter потърси мнението на Марина Папанастасиу, която е преподавател Копенхагския бизнес университет, за да коментира до колко изпълнима и ефективна изглежда програмата на Самарас за изход от икономическата криза.
Правителството представи програмата си за действие през този мандат и в нея са засегнати главно приватизациите, инфраструктурните проекти и сливанията. Смятате ли, че тези мерки са достатъчни, за да изведат Гърция по пътя на икономическия ръст?
Зависи от начина на изпълнение. Това, което направи сега правителството е най-логичното – върна обратно в програмата на държавното управление неща, които бяха забравени в последните две години с двата Меморандума за финансова помощ. Основните точки на програмата на новото правителство са в правилна посока, защото не може отново преговорите да започнат само с темите за намаляване на заплатите и уволненията на държавните служители. Трябваше да сложат на масата и новите предложения, които са заложени в договорите с кредиторите (приватизирания и инфраструктурни проекти) и са основен пилон на икономическия ръст. Приватизацията сама по себе си не е достатъчна. Държавата трябва да се убеди, че продадената публична собственост ще отиде в правилните ръце. С приватизиранията трябва да се установи, че фирмата ще приложи ново ноу хау, ще се създадат специализирани работни места и ще има вторичен положителен ефект върху икономиката (spin over).
В момента правителството сложи на масата приватизациите на някои държавни предприятия по модела, по който се извършват и в останалия свят, но трябва да се разгледа и темата за оздравяване на данъчната система, която е сериозно заболяла. Данъчната система в Гърция трябва да се опрости и да се стабилизира.
Промените в данъчната система са в програмата на всяко правителство. Засега се чуват някои предложения по темата, но тристранното правителство не е изяснило още какво точно смята да прави с данъчната реформа. Кои според вас са незабавните мерки, които трябва да се предприемат, за да може данъчната система да подкрепи икономическото оздравяване на Гърция?
За да помогне на икономическия ръст, данъчната система трябва да е опростена, ясна и справедлива. Това е много лесно да се каже, но е много трудно да се постигне. И нямам предвид, че е трудно навсякъде в света, а главно в нашата страна. Иска ми се да вярвам, че се движим към постигане на тези цели. Нямаме много алтернативи. Ако данъчното законодателство не е конкретно, ясно и стабилно и се променя през ден както е напоследък се създава нестабилност на пазара. Той не съставен само от предприятията, но и от домакинствата и от потребителите като цяло. Моето впечатление е, че сега се опитваме да поставим най-сетне една стабилна база, върху която страната да стъпи. Първо трябва да убедим, че сме стъпила на пътя на макроикономическата стабилност и след това може да се говори за развитие.
Правителствената програма включва сливане и закриване на публични организации, за да намали разходите в бюджета, но се обявява категорично против уволненията на държавни служители. Смятате ли, че това е устойчив начин да се съкратят държавните разходи?
Държавният сектор е един от наболелите проблеми на гръцката икономика. Запозната съм със списъка на първите организации, които правителството предвижда да закрие и мога да ви кажа, че това са малки институции, които няма да променят нищо съществено във финансовия баланс на страната. Според мен правителството и премиерът са решили да се опитат да въведат реформите поетапно. Уволненията са много чувствителна тема. Ако премиерът започне от самото начало с уволненията, то неизбежно ще срещне голяма съпротива, както от опозиционната сила, така и от неговите сътрудници в правителството.
В някакъв момент обаче със сигурност ще трябва да се направи нещо по въпроса и без съкращения няма да има реално намаляване на разходите в държавния бюджет. Засега правителството залага на пенсионирането на служителите, но реформите в публичната администрация няма да минат без намаление на персонала. Въпреки това, държавата не може да уволнява наред, защото по този начин само ще засили вече дълбоката безработица. Трябва да се създадат условия съкратените от публичния сектор служители, между които има много добри специалисти да преминат към частния сектор, за да не се задълбочи кризата.
Тук не влизаме ли в един омагьосан кръг? От една страна държавният сектор живее на гърба на частния, който не може да възкръсне преди публичните финанси се оздравят. Излишните служители в държавния сектор засега не могат да бъдат “погълнати” от частния, защото Гърция е в петата си година на рецесия, а безработицата засяга почти една четвърт от работната сила на страната. Затова все още няма и реални уволнения от пренатоварената публична администрация. Къде е отговорът?
Тук се връщаме на началната ни тема и тя бе доколко е ефективна представената до момента правителствена програма и аз казах, че зависи от начина, по който тя ще се изпълни. В първите представени мерки не се вижда нищо за малките и средни предприятия, нито се чу нещо реално за стимулиране на предприемачеството. Винаги съществува възможността тези неща да дойдат от само себе си, ако в страната се постигне сравнителна стабилност. За съжаление в Гърция все още нямаме културата на предприемача. Тя трябва да се подкрепи и то не със субсидии, а да бъде възстановена като здравословен начин за успех. Частният сектор може да изиграе своята роля в тези промени, като създаде нови полета на действие извън традиционните досега сектори за Гърция. Там могат да се окажат полезни кадрите съкратени от държавния сектор, като основна роля в този тип развитие ще изиграят малките и средни предприятия.
Кои са предпоставките, които Гърция трябва да има, за да може в дългосрочен план да излезе от сегашната криза?
Първото и основно условие е да се достигне вътрешна стабилност с чувство на сътрудничество и доверие. Инфраструктурните проекти са важни въпреки, че ако се позовем на последния доклад на Конференцията на ООН за търговия и развитие Гърция е много добре в тази област, но може да се направят и подобрения. Ако искаме да видим в дългосрочен план страната да процъфтява, трябва да дадем допълнителни стимули на предприемачеството, екстровертността, да създадем условия за инвестиции (както големи, така и малки) и да наблегнем на качеството на образованието. Гърция има изключително висок човешки потенциал и това се доказва от факта, че много добри специалисти в различни области, които са гърци или са от гръцки произход работят във всички краища на света. Истинският двигател на промените ще са хората и затова трябва да се наблегне на нивото и качеството на образованието.
Какви са според вас шансовете Гърция да успее да предоговори условията по финансовия договор и къде има възможност за отстъпки?
Смятам, че в момента финансовото министерство е изградило една много добра стратегия и изборът на Янис Стурнарас за министър на финансите бе много правилен. Кредиторите трябва да дадат шанс на правителството да докаже, че обещанията му ще съвпаднат с действията. Предоговарянето няма да е лесно, главно защото досегашното поведение на Гърция може да породи само скептицизъм в кредиторите, но аз съм оптимистично настроена. Ще ни се даде последен шанс, за да докажем, че можем да направим нещата така както трябва. За наше собствено добро, а не защото някой друг ни казва какво да правим.