Галерия

1

Погубването на човешкия ресурс е един от най-големите проблеми в наше време, казва маркетинговият специалист Сам Кониф (Sam Conniff) от Великобритания. Той говори на тазгодишния форум TEDx Athens, който бе посветен на хората, които не ги е страх да действат, вместо само да планират. Сам Кониф  представи своя бизнес, който съчетава в себе си предприемчивостта със социалната дейност. Той е обединил познанията си в областта на корпоративния маркетинг с желанието си да допринесе нещо за общото благо в един успешен проект за обществено регенериране на младежи излежали присъди. Усилията му са насочени към тези млади хора, които не са имали равностоен шанс в обществото, попаднали са в системата, но искат да започнат нов живот и дори собствен бизнес.

Кониф се позова на статистически данни, които сочат, че 90% от младите хора попаднали в затвора никога повече не могат да се реабилитират в обществото. Вероятността да нарушат закона година след освобождаването е изключително висока. Това означава, че в 90% от случаите, когато сме се опитвали да поправим нещо, то се е проваляло, пояснява маркетологът и допълва: “Представете си 90% iPad-ите, които използваме или от iPhone-ите да са дефектни. Това би бил пълен провал за фирмата и тя нямаше да може да просъществува. Защо да оставяме 90% от младежите с неравностоен старт да се провалят завинаги?”, попита риторично маркетологът. Той смята, че на всеки трябва да се даде втори шанс.

Според данните представени от Кониф в САЩ е изчислено, че целият жизнен цикъл на младежи с проблемно поведение струва на правителството около 4,7 трилиона долара. В тях се включва изхранване, здравно осигуряване, съдебни разходи и други средства необходими за издържането на криминално проявените. В Европа криминално проявените младежи са над 14 милиона. Естественият подход на обществото към тях е да бъдат изолирани още в началото на техния жизнен път.

Основният проблем, върху който се съсредоточава Кониф е как социалният разход около младежите в неравностойно положение да се превърне в социален капитал. Отговорът е като им се даде шанс да научат нови неща, да развият скритите си таланти и да ги впрегнат в дейност, която ще е успешна за тях и за обществото.

Затова преди 15 години Сам Кониф оставя корпоративния маркетинг и създава Livity - организация с идеална цел. Тя обучава проблемни младежи в практически бизнес умения, които могат да им послужат да развият на практика свой бизнес идеи. Учи ги на работа с компютър, управление на проекти, дава им базови познания в областта на фирменото управление. Мотото на компания е: “Да спасим света чрез маркетинг”.

Целта е да се намери индивидуалния талант на всеки желаещ да промени живота си, за да стане полезен за себе си и обществото. Кониф е категоричен, че ако някой наистина повярва и даде шанс на младежите, които са имали проблем със закона, те могат да станат съзидателни и да загърбят саморазрушителните практики.

“Статус, който имат всички млади хора днес е, че те принадлежат на цифровото поколение (digital natives). Когато говорим с работодателите и бизнесмените, те най-често искат техните служители да имат дигитални умения". Затова организацията поддържа програма, която е насочена към младите хора в най-неравностойно социално положение. “Тази програма затвърдява и развива допълнително дигиталните умения и работодателите се редят на опашка за тези служители. Празнините са ясни, ние само трябва да смалим разстоянието между младежите и бизнеса. Трябва да създаваме нови възможности, вместо да ги блокираме", казва бизнесменът.

Създателят на Livity призовава всеки един от нас да намери начин и да подкрепи организации, които се занимават с младежи в неравностойно положение, без значение дали ще станем ментори или като специалисти, които може да допринесат със знанията си в тяхното развитие и професионално обучение. Сам Кониф гарантира, че тази дейност ще е полезна, толкова за хората, вложили времето си в процеса на интеграция на проблемните младежи, колкото и за самите млади хора, които искат да изградят бъдещето си на чисто.

“Вземете една трудност, която ви се налага да преминете и я споделете с младият човек срещу вас. Той ще ви даде нов, свеж поглед върху нещата. По този начин ще можете да намерите решение на своя проблем. По същия начин ще можете да помогнете на младежа да намери решение на неговите затруднения”.

За да пребори скептицизма маркетологът разказа, че в Livity вече са провели подобен експеримент, който се е оказал изключително успешен. Събрали са 12 от най-влиятелните изпълнителни мениджъри на енергийни компании с 12 от младите хора, които търсят социална реабилитация с помощта на организацията. Били са разделени на групи по двама и за кратко време са били оставени насаме, за да може всеки да изложи своя проблеми и да го обсъди с отсрещната страна.

“За 15 минути скептицизмът от лицата им беше изчезнал”. Всяка една от двойките достигнала или до решение на обсъдените проблеми, или до поставянето му в абсолютно различна светлина, което променя подхода към решаването му.

Резултатът от експеримента показал, че ерудираните и успешни мениджъри е имало какво да научат от срещата си с младите хора. Младежите от своя страна са имали възможност да споделят и дори да намерят решение на своите грижи и неспокойства, защото за първи път някой на висока позиция е отдал време да им обърне внимание.

Кониф вижда позитивност в колективната загуба на доверие в хората, които трябва да ни управляват. Той смята, че по този начин ние прехвърляме отговорността върху самите нас и поемаме развитието си в собствените ръце. “Взаимопомощта е обикновен акт, който има дълбок ефект върху душата на един млад човек. Това е действие, което няма да ви струва нищо, ако го направите, но може да ни коства всичко, ако го пренебрегнем”.

Проблемните деца и младежи не липсват и в Гърция, което беше потвърдено от специалист в областта на психиатрията и детската психология Матеос Йосафат. Според него кризата, която днес страната изживява не е само финансова, но социална и психологическа. Новото поколение е изгубено в процеса на промяна на стойностите и младежта на Гърция плаща цената на изгубения път.

Характерна черта на нацията в последните десетилетия е станала липсата на отговорност за извършените действията. Това явление според него се проявява на различни нива – “Не съм виновен аз, другият носи отговорност за моето състояние”, “не моята партия, а опозиционната е виновна за състоянието на страната”, “не съм отговорен за ситуацията, в която се намирам, чужденците са виновни”.

В Гърция имаме навика да рефлектираме проблемите си върху другите, казва психологът. Рядко в обществото се откроява желанието на единицата да допринесе за общото благо. Егото преобладава в стимулите за взимане на решение.

“Не знаем как да се държим помежду си. В обществото съществува незаконността и свръхпотреблението, което за много години ни учеха, че е цел на живота. Така загубихме моралните си стойности. Не съществува отборен дух, а (както знаем от психоанализа) човек е щастлив само когато съществува и се развива в една мрежа от връзки и отдаване. Става въпрос за най-общия смисъл на любовта и възможността да съжителстваме с хората около нас в житейския ни път”.

Йосафат подчерта, че въпросът не е етичен, а чисто психологически. Един човек, който не предлага нищо на обществото, не може да се чувства нито удовлетворен, нито щастлив. Оттук идват и проблемите с младите хора, които се чувстват неудовлетворени и в тях се събуждат разрушителни сили. “Една голяма част от гръцката младеж търси удовлетворение в по-голямото консуматорство, в наркотиците, в секса”, казва психологът.

Йосафат е бил директор на центъра за детска и семейна терапия Финчли в Лондон дълги години. След десетилетия работа в чужбина, той решава да се прибере в Гърция, където се смята за един от основателите на груповата семейна терапия в страната. До момента той е обучил над 400 специалисти, които работят в областта на груповата семейна терапия. Те работят в болници, специализирани клиники и на частна практика. Това е областта, която учи хората с проблемно поведение да съжителстват с околните, да могат да бъдат пълноценни граждани и да допринасят за личното си и общото развитие.

За да бъде обществото по-ефективно и да функционира здравословно в по-широк план, Матеос Йосафат предлага в училищната програма да се създаде специален урок по “Живот” от най-малка възраст. Този урок ще има за цел да научи децата как да изграждат здравословни човешки взаимоотношения, да различават доброто от лошото и да правят избори базирани на позитивния пример. Неговата теория е, че когато страната преминава криза, семейството като най-малката обществена единица има възможност да се реформира. “Кризата може да ни преобърне в положителна посока. Да разберем, че сме част от едно цяло, а не просто отделни хора”. Затова сега е моментът да се въведе подобна практика, която ще създаде условия за изграждането на ново по-устойчиво бъдещо поколение.

“Колкото повече работиш, толкова по-късметлия ще станеш”, казва Виктор Коен, който е графичен дизайнер и работи за списания като Time, Newsweek, Forbes и New York Times. Той говори за начина, по който можеш да си успешен без значение дали живееш в криза. Коен заяви, че е последвал съвета на човек, който е срещнал в началото на своята кариера“За да си успешен трябва да знаеш за едно нещо всичко и за всичко по нещо”.

Дизайнерът е категоричен, че човек трябва да вложи десетки хиляди часове от живота си, за да стане наистина добър в това, което прави. Това изисква време, упорит труд и висока организация.

“Няма значение кой ще попитате. Дали ще е виртуозен китарист и преуспял бизнесмен. Всички ще ви отговорят, че успех се постига след поредица от провали и хиляди часове работа. Няма друг начин”. Затова е добре в момента, в който откриете сферата, в която искате да се развивате, трябва да й се отдадете на сто процента в името на своето развитие. Ако някой не е открил точното нещо, което не му е по сърце, то не трябва да се отказва да търси. Според него талантът е търпението, което имаш, за да станеш специалист и той се придобива с времето.

Пример, че някой може да стане успешен без да преследва агресивна корпоративна кариера е историята на Крег Уалзлер, който почти на шега преди 10 години решава да отвори книжарница на остров Санторини. Като студенти в последната година от следването си Крег и един негов приятел отиват на почивка на острова с най-хубавия залез на северното полукълбо. По средата на ваканцията двамата младежи прочитат книгите, които са взели със себе си и остават без четиво. Решават да си купят нови книги, за да минава времето на плажа, но се оказва, че на Санторини няма нито една книжарница, нито библиотека. “Обиколихме целият остров. След като се върнахме в хотела, сипахме си вино и решихме, че ще трябва ние да отворим книжарница, за да не се налага на никой друг да премине през нашите мъки”, разказа шеговито Крег. Годината е 2002.

На връщане към Щатите, двамата младежи се отбиват до американското посолство в Атина, за да проверят какви са условията за чужденци да отворят бизнес в Гърция. Това се оказва повратна точка в техния живот. Отговорникът за търговските отношения им казва, че всичко е лесно.

“Това ни даде крила”, поясни Крег. Година по-късно ще разбере, че това е била “бяла” лъжа от страна на търговското аташе, която им е спестила истината за работата на гръцката държавна администрация. “Ако някой ни беше казал през какво ще преминем, сигурно щеше да се откажем”, казва за премеждията си с местната бюрокрация и добавя: “Добре, че не знаехме”.

Сега Атлантис е определена за най-добрата книжарница в света според списание Гардиан и се радва на хиляди посетители всяка година. Крег казва, че за него и приятелите му всяка зима остава предизвикателство, поради замирането на туристическия поток, но се надява, че ще може един ден да предаде грижата за Атлантис на неговите деца.

Есенцията на форума TEDx Athens бе да покаже добрите примери за успех независимо, в коя среда се развиват. Без значение дали положителните практики са създадени, за да решат социално-обществени проблеми или са плод на вътрешна потребност за себедоказване, те са се превърнали в успешен бизнес модел, който създава перспективи за развитие в личен план и допринася за подобряването на средата като цяло. Лични истории на истински хора, които са посмели да вложат всичките си усилия в една идея, за да направят света и себе си малко по-добри.