Галерия

1

Влошаването на финансовото състояние на Гърция и мрачните перспективи в средносрочен план накараха много предприятия в страната да потърсят по-привлекателна бизнес среда в съседни държави. Изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов говори специално пред GRReporter и представи сравнителните предимства на България и ключовите сектори, които дават възможности за развитие и печалба.

Кои са предимствата на България пред нейните съседски? Защо инвеститорите да предпочетат нашата страна пред Румъния, Сърбия или Турция?

Изборът на страна зависи главно от сектора, в който се правят инвестициите. Факторите, които определят инвестиционния интерес са свързани с разходите за труд, с разходите за ток или за земя. Например в химическата промишленост инвестициите са насочени главно към машини, оборудване и цената на електричеството играе важна рола. България има предимство в това отношение в сравнение с други европейски страни, защото цената на тока е доста по-евтина от средноевропейските нива. За индустрии свързани с производство на стъкло, цимент и друг подобен тип производства това е един много важен фактор. За индустрии, които са свързани с леката промишленост като текстил и облекло основна роля играе цената на труда. В сектори на информационните технологии най-важна роля играе подготовката и нивото на познания на персонала. България е изградила традиции в IT-сектор и по-точно в разработката на софтуер. В областта на аутсорсинг има много фирми, които разчитат на персонал с конкретни познания и ползване на много езици, без значение дали става въпрос за по-стандартните езици като английски и немски или по-екзотичните като скандинавските, холандски и други езици.

Един от факторите, който е важен за България и се разглежда не винаги на първо място, но играе сериозна роля е макроикономическата стабилност на страната. Разбира се една фирма никога не отива в конкретна държава, само защото държавата има добър кредитен рейтинг или защото има нисък държавен дълг. В избора на това къде да се инвестира се взимат предвид фактори като данъчното облагане, цената на труда и на суровините. Все пак ако в една държава дълго време има политическа или финансова нестабилност, високи дефицити или рецесия, това рано или късно дава отражение върху бизнеса.

От тази гледна точка от държавите съседни на нас, България има предимство. Макроикономическите показатели остават стабилни и на добро ниво. Разходите за правене на бизнес са ниски и качеството на произведената продукция е на добро ниво. Както разбирате, ако цената беше единствено решаваща, то нямаше да се произвежда никъде другаде освен в Индия и Китай. С други думи България предлага един много добър баланс между цена и качество на производството. Като казваме цена включваме и данъците и таксите, които например са по-добри от тези в Румъния. Те може да са горе-долу на същото ниво като в Сърбия, но пък ние сме членове на Европейския съюз. Цената на земята в България също има много конкурентни цени, без значение дали говорим за индустриални, строителни или земеделски цели. На трето място е важно да се отбележи стратегическото разположение на България. Страната дава лесен достъп както към Европейския съюз, така и към Русия и държавите от близкия изток през Турция. През България минават пет от основните транспортни коридори на Европейския съюз, което е белег за значението на страната като логистичен център. За страните извън Европа ние се опитваме да представим предимствата на България като входна точка към Европейския съюз.

Кои са стратегическите сектори, които смятате, че имат потенциал за развитие в България?

Преди две години дадохме задача на голяма компания да направи подробен анализ на възможностите на българската икономика. Резултатите показаха осемте най-перспективните сектори, които дават най-голяма възможност за развитие и ръст. Те са машиностроене и по-точно транспортното машиностроене, химическа промишленост (органична и неорганична) електроника и електротехника, хранително-вкусова промишленост, транспорт и логистика, информационни технологии (разработване на софтуер), аутсорсинг и медицински туризъм. Тези сектори бяха избрани поради някои определени географски, природни дадености, които са уникални за България, както и добра комбинация от разходи и работна ръка.

Електрониката и промишлеността започнаха да се разрастват сериозно в последната година. Ако в периода преди кризата за периода 2001-2009 инвестициите бяха основно насочени към финансите, недвижимите имоти и търговията. Съчетанието между тези три сектора заемаше между 60%-90% от потока на чуждестранните инвестиции в зависимост от годината, в която се отчитат. След 2009 интереса към тези три сектора почти изчезна. За сметка на това в производствените сектори като машиностроене и електротехника имаше доста голям интерес. След разгара на кризата много европейски фирми започнаха да преосмислят въпроси като това от къде доставят, къде преработват, къде е най-изгодно да позиционират заводите си и как точно работят те, в резултат на което се преориентираха към източна и югоизточна Европа. С други думи клиентската им база остава в западна Европа, но производството им се измества на изток, защото транспортирането е доста по-бързо от колкото ако производствената база се измести в Китай, а качеството е на сравнително по-добро ниво. Това може би е причината много от фирмите от областите на машиностроене, електроника и електротехника да се препозиционират тук. Качеството е по-високо, цената не е много по-различна, а времето за доставка е много по-малко.

Друг важен сектор, който се развива бързо в България е изнасянето на вътрешни за една фирма услуги и дейности или така наречения аутсорсинг. Този сектор в монета има над 15 хиляди заети и тенденцията е да се увеличава. Добър пример за аутсорсинг е Кока-Кола Хеленик, която е изнесла една голяма част от вътрешната си дейност в България. Ако не се лъжа Кока-Кола Хеленик обслужва над 20 държави и една основна част от дейността на фирмата се изпълнява от София. В България има много фирми, които извършват услуги в областта на счетоводство, финанси и контрол за международни корпорации. В момента няколко големи международни корпорации са се свързали с нас, за да създадат център за извършване на вътрешни дейности в България, подобно на модела на Кока-Кола. 

Според председателят на Атинската търговско-индустриална камара Константинос Михалос моделът на България не е много успешен. Той казва, че твърде ниското ниво на заплатите в страната ограничава покупателната способност на вътрешния пазар и това спира големи инвеститори да се установят на българския пазар. (Михалос твърди, че когато един инвеститор се установява на конкретен пазар иска около 70% от производството да се разпространява на вътрешния пазар, а само 30% се насочва за износ). Съгласен ли сте с това твърдение?

Не мога да се съглася напълно с това твърдение. Това определение за 70% вътрешно потребление и 30% износ е много условно. Фирми като Хюлет Пакърд например имат пет хиляди персонал в София, но всичките им клиенти са на външните пазари, например. Или Фолцваген не смятам, че отива в Словакия, защото страната има голям пазар.

От друга страна не мога да не се съглася с факта, че България остава една от най-бедните държави в Европейския съюз. Това може да представлява проблем за привличането на инвеститори, които се интересуват от вътрешния пазар. Този тип фирми биха предпочели една богата или една голяма държава, пред България, за да инвестират. Например една държава като Русия, в която може богатството на глава от населението да не е голямо, но пазарът е огромен и представлява интерес. Или страна като Швейцария, която е малка като обем, но населението е богато и тя може да бъде предпочетена. Този тип инвеститори действат главно в сферата на услугите, като банки, търговски вериги и други компании от този тип. България все още остава конкурентна среда за привличането на производствени компании. Не смятам, че българският пазар е голям проблем. Пример затова е, че най-големите фирми, които присъстват в страната не се интересуват от българския пазар. Ние сме част от Европейския съюз и ако нещо не се продаде на местния пазар, то лесно може да се лансира например в Германия.

Съгласен ли сте с твърдението на председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова, че данъкът върху печалбата от лихви ще стимулира инвестициите?

Теоретично намаляването на спестяванията ще доведе или до увеличаване на инвестициите, или на потреблението. Реално е малко трудно да коментирам, защото тук сравняват лихвите на депозитите на гражданите с инвестиции, които се правят от фирми. Това, че някакви хора държат пари в банката, за да получават лихва, не означава, че ще ги вложат в инвестиции като ги обложим с данъци. Истината е, че спестяванията в България в последните години са на рекордно високи нива и е нормално в период на криза спестяванията в банките да се увеличават. Когато хората не са сигурни какво може да се случи след няколко месеца, те предпочитат да пазят парите си, а де не ги харчат. По-добре е парите да се вкарват в производство или потребление, защото това движи една икономика, но все пак бих се въздържал от оценка по конкретната тема.

Как се отрази европейската дългова криза на инвестициите в България? Намаляха ли гръцките инвестиции?

Инвестициите в България намаляха значително от 2009 насам, но това е следствие от промяната на техния характер, както отбелязахме по-горе в нашия разговор. Парите, които преди се вливаха във финанси, търговия и недвижими имоти, статистиката ги отчиташе като инвестиции, въпреки че обикновенният човек като му се каже думата инвестиции си представя заводи и машини. Тези средства, които се наливаха в строежите на молове, финансиране на банки от централите и развиването на търговски обекти вече ги няма, но инвестициите в сферата на производството се запазиха и при тях дълговата криза нямаше сериозен ефект. Засегнати останаха може би по-мащабните проекти, които засягат над няколко стотин милиона евро.

В Гърция предстои масово прегрупиране на финансовия сектор. Вече започна сливане на банки, които имат стратегическа позиция на българския пазар. Как ще се отрази това на нашия пазар?

Доколкото българският пазар зависи от гръцките банки мога да кажа, че ако в предишните години клоновете в страната са получавали средства от фирмите-майки, сега ситуацията води до намаляване на общите инвестиции във финансовия сектор като цяло. Ако преди кризата инвестициите в банковия сектор са били между милиард, милиард и половина годишно, което до голяма степен се дължи на гръцките банки, то в последно време тези суми са паднали на 200-300 милиона гдишно. Това означава, че инвестициите като цяло намаляват.

Какви са основните стъпки, които трябва да се направят, за да се привлече един бизнесмен да инвестира на конкретен пазар според българския опит?

Едно от първите неща, които трябва да се направят и то много често се подценява е добрият маркетинг и познаването на държавата. България винаги е страдала от това, че е много малка и относително неизвестна. Дори не толкова, че може би има лош имидж, отколкото че няма имидж изобщо. Най-големите фирми имат консултанти и цели отдели, които преценяват условията в различните държави, но в повечето случаи средният бизнес няма как да знае за сравнителните предимства на България, защото няма достатъчно информация. При нас повече действа ефектът на лавината. Бизнес, който се е установил в България, привлича други малки и средни предприятия, които са се доверили на оценката на вече присъстващите на пазара. При нас трябваше да мине доста време. В началото на деветдесетте години в страната нямаше почти никакви външни фирми. След това тези, които се установиха на пазара привлякоха някои свои партньори и инвестициите започнаха да се увеличават. Имаме нужда не само от добрата дума на фирмите, които вече действат в България, но и от по-целенасочена политика на държавно ниво, която да търси активни инвеститори.

От друга страна много често се подценяват стимулите, които могат да се дадат, за да се привлекат инвеститори. Всяка държава има някакъв набор от правила и стимули, които се дават на потенциални инвеститори. Много големи корпорации избират първоначално 10-15 държави, в които биха могли да инвестират. След това отсяват до две-три. На този етап трябва спрямо конкурентните държави да се дадат някои различни стимули, за да могат да се отличат между останалите. Без значение дали тези стимули са свързани с данъците, земята или цената на труда. Затова страната трябва да изготви един такъв пакет, който хем да е добър за инвеститора, хем да не ощетява държавата. С други думи няма смисъл една страна да даде десет милиона, за да привлече пет, но обратното би имало смисъл.

На трето място остава и цялостния бизнес климат, който включва макроикономическата и политическа стабилност, данъчната политика, съдебната система, ефективната публична администрация, липсата на корупция и прозрачност. В България има все още какво да се желае от работата на съдебната система, но се вижда подобрение в дейността на публичната администрация и областните й организации.