Галерия

3

2

1

 Янис Сволос е журналист, музикален критик във вестник "Елевтеротипия". Той също е архитект и археолог. Ето какво сподели той пред нас за себе си, за класическата музика и за съвременна Гърция.

Ако трябва да определя кога започна любовта ми към класическата музика ще кажа, че от детска възраст.  Класическа музика слушам още от прогимназията. Завърших обаче архитектура в Атинската политехника. След това взех степен мастър  по landscape design в Америка.

Бихме могли да споменем много от всички тези неща, които обикновено сме свикнали да изброяваме когато говорим за връзката между музиката и архитектурата. Наистина много...

Връзката обаче като цяло е, че и двете са част от културата. А културата винаги ме е вълнувала.

Голям интерес имах и към археологията. Рано-рано се свързах с нея. Сътрудничих с Атинския университет в редица археологически изследвания. Когато се отвори работа по  възстановяването на Епидавъра, взех участие в конкурса за вакантни места, който беше обявен  и го спечелих. Така  10 години работех по възстановяването на обекта. Не бях съгласен обаче с начина, по който там се работеше върху нещата.  Отказах се и се махнах. Аз бях този, който сложи края.

Досега съм се занимавал с много неща. От края на 1996 година сътруднича активно с вестник Елевтеротипия. Между другото правих и други неща. Имаше момент, в който се върнах отново към архитектурата. През 1995 година, когато се появи Центърът по гръцка култура работех там в някои проекти. И оттам си поддадох оставката обаче. Струваше ми се, че работата там е прекалено опростена. Моите възможности бяха едни, техните други.  0т 2000 година насам се движа главно в музикалните среди и само от време на време сътруднича с колегите архитекти.

Ето как бих определил себе си - смятам, че съм човек, който търси и се интересува от неща. Мился, че съм доста навътре в нещата. Фокусът ми е културата. Смятам, че съм човек, който не може да се примири с много неща. Винаги съм бил извън всякакви политически формирания, въпреки че имам  разбира се, своите политически убеждения. Никога не съм се опитвал да се възползвам от някакви привилегии.  Затова и много често съм влизал в конфликт  с хора и обстоятелства. Интересува ме културата.  И се опитвам да имам отворени хоризонти. Мисля, че съм го постигнал.

Жителите на тази страна и самата страна минават  през трудна фаза в момента.

За Гърция можем да говорим много. Ние сме нова държава. Освободихме се от Турция през 1821 година. Навлизането на класическата музика в културния живот на гръцката държава стана в рамките на процеса на европеизирането й. Появи се градското съсловие, буржоазия от западен тип и с това се създадоха и съответните идеологически нужди. Нужди да получим една музикална и литературна култура на европейско ниво.

Имала ли е Гърция нужда от това е един друг въпрос от чисто исторически и философски характер. Гърците винаги сме имали дилемата дали принадлежим към изтока или към запада. Ние сме държава,  която се намира на една граница. Имаме елементи и от западната, и от източната култура. На въпроса какви сме може да се отговори  най-ясно, ако се запитаме дали принадлежим към изтока. От Гърция надолу държавите са ислямски – значи не бихме могли да принадлежим към изтока. Това означава, че принадлежим към  запада, но имаме елементи от изтока.

Казват (историците), че когато една държава реши да се присъедини към запада като икономика и като тип устройство неминуемо се раждат такъв тип въпроси. Но всъщност става въпрос за един избор, който носи след себе си и съответните последствия. Ако искаш да принадлежиш към запада, трябва да пригодиш много неща към западния тип държавно устройство.

Лесно не може да стане това, разбира се.

Много гърци пътували на запад през 18-ти и 19-ти век станаха ядрото на новата буржоазна класа тук. Те бяха потопени в двете култури и именно в тези условия се роди и класическата музика в Гърция. Когато се образува буржоазната класа тук, тя имаше родствени връзки с буржоазната класа на запад. Но държавата е малка, а и на фона на историята ни липсваше дълбочина в традицията на класическата музика. Такава беше ситуацията и с театъра и с изобразителните изкуства. Имаше винаги една разлика във фазите. Първо нещата се случваха на запад, а след 10, 20 години идваха и тук. Тук те приемаха една малко по-различна форма, с което се получаваше и един интересен диалог  между двете култури.

Направих около 200 предавания за класическа музика през 90-те години. По трета програма на гръцкото радио.

Опера и класическа музика имаме от 19-ти век на Йонийските острови. Тези острови не са били никога турски. Някога  са били притежание на италианците, за малко и на англичаните. Класическата музика започна да се заражда в Гърция след освобождението от турско робство. Към края на 19-ти век и по време на целия междувоенен период  в Атина се заражда силен музикален живот. Творят композитори, следвали зад граница. Това е един музикален живот, здравословен и добър като се има предвид размерите на държавата. Тогава хората, които създаваха тази музика бяха в постоянен диалог с хората от останалите сфери на културата. Както става на запад. Симфонична музика, опера, театър, литература, изобразителни изкуства – всички са една компания. Нещата се развалят в Гърция след Втората световна война и след гражданската война. С поляризацията на буржоазната класа на десница и левица. Елитът от  междувоенния период  е принуден да определи позицията си спрямо диктаторството на Метаксас. След войната се появиха и популистичните тенденции.

Получи се една странна ситуация, която дори и учените още не са изследвали. Гръцката музикална школа  губи влиянието си, а вместо това голяма популярност получава обикновената, проста песен. Музиката, която подкрепя по-голямата част от левицата.

Работата е там, че гръцката музика имаше лошия късмет прекалено рано да починат двама много големи творци на модернизма. Единият е Никос Скалкотас,  който почина  през 1941 година, а вторият е Янис Христос, който почина през 1970 година. Още една личност от онзи период -  Ксенакис, заминава за Франция и се приспособява към международния модернизъм.  Ако тези трима души бяха останали в Гърция, сега нещата щяха да са по съвсем друг начин. През 70-години за жалост всичко свършва. 

С хунтата се сложи и окончателен край на всичко.

Това, което в момента изживяваме в областта на културата е една странна ситуация. Имаме оркестри , имаме опера, имаме хорове и т.н. но търпим последствията, от това което се случи от 70-те години насам. Резултатът е голямо объркване и безизходица. В момента популистичната култура е паднала много. Нещата са кълбо от проблеми. Но това е мое  мнение. Други може да кажат друго.

Успехите и приносът на гърците за света днес са повече в чужбина отколкото тук.  Този принос  винаги е започвал от две различни места.  От хората, които живеят и творят в Гърция и тези, които  живеят и творят зад граница. Имаме  хора на много голяма висота в чужбина. В Гърция научното, музикалното, творческото и културното пространство са малки.  Каквато ни е и държавата. С малко хора, тесни граници, но със страст и ентусиазъм. Обикновено когато гърците заминават за чужбина, реализират силното си желание за напредък, успех и развитие. Когато им се дадат необходимите условия,  могат да сътворят прекрасни неща. Имаме много добри специалисти по цял свят, независимо дали говорим  за компютри, физика или изкуство.

Факт е, че вътре в държавата нещата са по-трудни. По-добра връзка имаме сякаш с личностите от гръцката историята, отколкото със ситуацията в момента. В момента Гърция е осиротяла  от духовна гледна точка.  Един голям период  от време се задоволявахме да се възхищаваме и да се гордеем с хора, които са се родили в междувоенния период. Теодоракис, Елитис, Сеферис, Мелина, Хадзидакис, Ксенакис... Това бяха хора или допринесли  за развитието на определени идеологии и културни течения, както беше  случаят на Елитис например,  или хора, чиито имена по-късно бяха развявани като знамена в различните области на културата. Тези хора се свършиха обаче и нещата  сега са много по- трудни.  Те са трудни и по целия свят. Изчезнаха  всякакви традиционни рамки, върху които човек може да се опре за да твори и гради.

Хаосът днес е навсякъде. Ако някой следи какво се говори през последните два месеца по телевизията, какво се пише в пресата и какво се говори в чужбина за нас става ясно, че това което сега ни дойде до главата не е защото някой „лош” ни завижда, че сме гърци и иска да ни  мъчи и урочасва. Икономическото сриване и цялата тази паника е процес, който е започнал преди 10, 20 години. Политиците си играеха техните си политически игри,  народът също  „участваше в играта”, всеки с партийните си и класови  интереси. И ето, че днес ни идва сметката за всичко. Обратът, който нещата взеха със силната полулистична тенденция , с търсенето на лесните пари и със зависимостта от тях успя да убие  съвсем сплотеността на гръцкото общество.  Друго нещо, което се случи с Гърция е, че по исторически причини никога не си затворихме сметките с историята.  Никога не казахме „Добре де, каквото станало, станало в междувоенния период, каквото станало, станало по време на Втората световна война”. Мисля си, че българите, румънците и сърбите имат вече една установена позиция, която са приели и са се примирили с нея. Ние живеем с една постоянна идея, че сме първите, но са ни наказали, че сме народ на победители , че сме това, че сме онова... А важното е човек да има една по-земна, по-здрава връзка с реалността.

Целенасочено бих променил едно качество в днешния грък – повърхността. Ако можех бих я изкоренил. Бих задържал будността, бодростта, остроумието му. Но всичките тези качества са резултат от обстоятелствата, в които живеем. Докато обстоятелствата са такива ще ги има и  тези качества. Както когато живееш в джунгла. Трябва да си винаги буден и нащрек  за да оцелееш. От друга страна това означава сериозна загуба на енергия. А когато енергията не се концентрира на едно място, тя се разпилява. При други народи, при които нещата са по-уравновесени от историческа гледна точка, тази енергия се оползотворява по-правилно. Тя минава в развитие, градеж и т.н.

Шоковете, които Гърция изживява са много. Смятам, че днес нещата са много трудни за нас. Защото минахме през целия следвоенен период, когато имаше пари, развитие и много други неща. В момента обаче сме съвсем безсилни пред това, което глобализацията носи със себе си от гледна точка на технология, промишленост, социология, култура и т.н.  Смятам, че човек трябва не само да може да се гмурне в супата на глобализацията, но и да може да плува в нея. Както когато вода залее къщата ти, трябва да можеш да плуваш, а не да се качиш на един стол и да гледаш  водата отгоре...  Никой не може да изолира нито имигрантите, нито идеите, нито интернет, нито Международния валутен фонд, нищо... Нещата са вече факт. Това да говорим, че ние сме такива или онакива са вече глупости... Трябва човек да разбере какво се случва за да знае  и какво да направи.

Ще  ми се вече де се пенсионирам. Ако преди една година ме беше попитала каква ми е мечтата, щях да ти отговоря, че мечтата ми е да допринасям повече в областта на културата. Но сега започвам да търся повече спокойствие.  Мечтите ми минават повече в областта на личния план. Сега мълча.

Ъгъл, за да се скрие търси днес гъркът. Мисля, че в момента гърците наистина не знаят къде да се скрият и как да избягат. Като общество съвсем не търсим равновесието си в момента. Времето за това беше преди години. Сега отново сме принудени да се борим за оцеляване. Икономическо и културно.

Юрна ни тази криза да търсим начини да се справяме с нещата. Дали това, което се случва с хората  днес ще се отрази добре в бъдеще не знам. Ще говорим пак след една година и ще видим. В момента точната дума за нещата е „неизвестно”.

Ясно е обаче едно. Кризата може да ни приземи в една реалност с по-здравословни основи. Да трябва да се справим с един по-здравословен закон на джунглата. И това е позитивното от цялата ситуация.