Янис Сволос е журналист, музикален критик във вестник "Елевтеротипия". Той също е архитект и археолог. Ето какво сподели той пред нас за себе си, за класическата музика и за съвременна Гърция.
Ако трябва да определя кога започна любовта ми към класическата музика ще кажа, че от детска възраст. Класическа музика слушам още от прогимназията. Завърших обаче архитектура в Атинската политехника. След това взех степен мастър по landscape design в Америка.
Бихме могли да споменем много от всички тези неща, които обикновено сме свикнали да изброяваме когато говорим за връзката между музиката и архитектурата. Наистина много...
Връзката обаче като цяло е, че и двете са част от културата. А културата винаги ме е вълнувала.
Голям интерес имах и към археологията. Рано-рано се свързах с нея. Сътрудничих с Атинския университет в редица археологически изследвания. Когато се отвори работа по възстановяването на Епидавъра, взех участие в конкурса за вакантни места, който беше обявен и го спечелих. Така 10 години работех по възстановяването на обекта. Не бях съгласен обаче с начина, по който там се работеше върху нещата. Отказах се и се махнах. Аз бях този, който сложи края.
Досега съм се занимавал с много неща. От края на 1996 година сътруднича активно с вестник Елевтеротипия. Между другото правих и други неща. Имаше момент, в който се върнах отново към архитектурата. През 1995 година, когато се появи Центърът по гръцка култура работех там в някои проекти. И оттам си поддадох оставката обаче. Струваше ми се, че работата там е прекалено опростена. Моите възможности бяха едни, техните други. 0т 2000 година насам се движа главно в музикалните среди и само от време на време сътруднича с колегите архитекти.
Ето как бих определил себе си - смятам, че съм човек, който търси и се интересува от неща. Мился, че съм доста навътре в нещата. Фокусът ми е културата. Смятам, че съм човек, който не може да се примири с много неща. Винаги съм бил извън всякакви политически формирания, въпреки че имам разбира се, своите политически убеждения. Никога не съм се опитвал да се възползвам от някакви привилегии. Затова и много често съм влизал в конфликт с хора и обстоятелства. Интересува ме културата. И се опитвам да имам отворени хоризонти. Мисля, че съм го постигнал.
Жителите на тази страна и самата страна минават през трудна фаза в момента.
За Гърция можем да говорим много. Ние сме нова държава. Освободихме се от Турция през 1821 година. Навлизането на класическата музика в културния живот на гръцката държава стана в рамките на процеса на европеизирането й. Появи се градското съсловие, буржоазия от западен тип и с това се създадоха и съответните идеологически нужди. Нужди да получим една музикална и литературна култура на европейско ниво.
Имала ли е Гърция нужда от това е един друг въпрос от чисто исторически и философски характер. Гърците винаги сме имали дилемата дали принадлежим към изтока или към запада. Ние сме държава, която се намира на една граница. Имаме елементи и от западната, и от източната култура. На въпроса какви сме може да се отговори най-ясно, ако се запитаме дали принадлежим към изтока. От Гърция надолу държавите са ислямски – значи не бихме могли да принадлежим към изтока. Това означава, че принадлежим към запада, но имаме елементи от изтока.
Казват (историците), че когато една държава реши да се присъедини към запада като икономика и като тип устройство неминуемо се раждат такъв тип въпроси. Но всъщност става въпрос за един избор, който носи след себе си и съответните последствия. Ако искаш да принадлежиш към запада, трябва да пригодиш много неща към западния тип държавно устройство.
Лесно не може да стане това, разбира се.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
