Кризата в Гърция е първо морална и после икономическа

26 Май 2010 / 18:05:37 Виктория Миндова

2888 прочитания

Не мога да кажа, че съм вярваща, нито праведна, но срещата ми с отец Александрос ме накара да погледна с друго око на християнската Църква. До момента Църквата за мен, както и за много други предполагам бе просто още една обществена институция, без особено значение за личния ми път в живота. Сигурно такава ще остане и за бъдеще, но не мога да не разкажа за доброто, когато го срещна.

Това е историята на отец Александрос, който е само на 29 години, мъж в разцвета на силите си (както би казал Каролсон, който живее на покрива) и се е заел с нелеката задача да построи храм в малката столична община Неа Халкидона, заедно с хората от неговата енория. Озовах се в малката му църква случайно. Това, което ме порази не бяха нито пищните иконостаси, нито високите куполи на храма, защото там нямаше нищо подобно. Напротив. Църквата на Неа Халкидона се помещава в една скромна временна постройка от ламарина и тухли. Това, което ме впечатли най-много бе пионерският ентусиазъм на свещеника и неговата енория, които са решени да издигнат свои храм в малкия квартал на Атина. За първи път почувствах, че християнството наистина може да даде чувство за принадлежност и значимост, чрез правенето на добро или просто с построяването на един храм, който обединява хората, а не ги разделя.

Присъствието на отец Александрос в Уличните истории на GRReporter не е случайно. Той казва, че може би издигането на храм е до някъде користно дело, но моето мнение е, че ако всички користни дела в света бяха като неговото, днес проблемите на Земята щяха да са много по-малко и много по-праведни. Той се съгласи да ни разкаже за делото си и за размислите си за живота, религията и днешна Гърция. Това е неговата история:

Как реши да станеш поп

Харесваше ми от ранна възраст идеята да бъдеш свещеник, независимо, че бях едно живо и дори непослушно дете. Като младеж излизах с приятели, забавлявах се, имахме различни компании, но вътре в себе си имах нужда и още нещо. Идеята, че си полезен и можеш да помагаш на хората, а и си в постоянна връзка със света около себе си. Като свещеник имам възможност постоянно да съм в контакт с хората от енорията, говорим по различни въпроси, обсъждаме проблеми от ежедневието и помагам с каквото мога. Това са нещата, които ми харесват и предопределиха решението ми да стана свещеник. Никой не ми е повлиял в решението, просто знаех какво искам. Влязох да следвам теология в Атина, завърших и поех по избрания от мен път.

Теология

Теологията като наука е доста неразбрана … Забелязал съм, че множеството смята, че теологията се занимава само с Бог, но това не е вярно. Всъщност се занимава в дълбочина с философията, душевния живот и историята на човека, настоящето и природата на нещата, които ни заобикалят като цяло. Евангелията разкриват не само историята на християнството, но и животът и бита на хората от старото време. Теологията в същността си е наука. Тя не противоречи на научния подход за възприятие на света, просто теологичните разбирания спират до едно ниво, от което нататък следва Бог. Науката от своя страна се опитва да разгадае тайните на божественото. Това е единствената разлика между теологичното и научното. Няма друга разлика.

Нова енория

Когато приключих образованието си и отбих военната си служба, бях ръкоположен за свещеник и ме разпределиха една църква за три години. След това дойдох в Неа Халкидона. Когато започнах тук преди четири години, нямаше нито църква, нито енория. Първо намерих само около десет души от общината, но нуждата на вярващите да имат свои храм и свещеник при нас е голяма. Дава чувството за принадлежност. Много години преди аз да се появя, гражданите на Неа Халкидона са правили опит да вдигнат квартална църква. Разбира се познатите проблеми с държавните институции са направили невъзможно това, особено когато самият район не е бил разпределен от Църквата като отделна енория. За да запалят една свещичка, да се помолят или просто да присъстват на една литургия е трябвало да ходят в съседни или по-далечни квартали. Хората принципно имат нужда от собствен храм, в който могат да посещават и изпълняват традиционните християнски обреди. Когато обаче си далеч от църквата е трудно да установиш дълготраен контакт с останалите членове на енорията или да станеш член на общността. Когато се разчу, че в квартала е дошъл нов свещеник, хората започнаха да прииждат.

От както дойдох построихме бавно и полека малката църквичка, която виждаш заедно с хора от енорията само за три месеца. Малка, чиста и подредена в църквата момента работи нормално и започна да развива собствена общност. Следващата стъпка бе да започнем да действаме издигането на новата църква, която ще е нашият нов храм. В момента сме направили най-тежкото, но имаме още работа. Проблемът както винаги е, че липсват пари. Това разбира се, няма да ни спре, просто малко ще ни забави от началния план.

В Гърция като цяло се строят по-малки църкви. Това дава на гражданите чувството за общност и принадлежност. От стари времена в Гърция църквата е място за срещи и комуникация. След литургия в селата, а дори и градовете хората излизат от църквата, отиват на местния площад, където всички се познават. Ще изпият по едно кафе в съседната кафетерия, ще обсъдят проблемите от ежедневието и въобще църквата се превръща в един вид втори дом за гражданите. Смисълът на думата „църква” носи значението на събирам доброта и обединявам в едно.

Кризата в Гърция е първо духовна и морална, после икономическа