Галерия

2

1

Кризата изисква нова идеология, която да помогне на хората да преминат през трудните времена, които ги очакват. „Няма лесни решения, въпросът е да не са фатални”, казват в един глас интелектуалният елит на Гърция, който осъзнава, че финансовите неволи на страната досега са само върха на айсберга.

Хората в Гърция и дори в Европа, която също започва да усеща трусовете на общественото недоволство имат нужда от нов тип платформа, която да им даде перспектива за бъдещето и причина, защо да приемат лишенията на настоящето. Тя не може да се вмести в остарелите политически рамки и трябва да се намери бързо, защото недоволството от несъответствията между различните обществено-социални слоеве може да се превърне в огромна разрушителна сила. През последните две години дойде краят на изкуствено поддържания икономически растеж, който се крепеше на евтиното кредитиране и хипер консумацията, заяви журналистът Ставрос Лигерос на представянето на книгата си „От грабежа към фалита”. Той и негови съмишленици дадоха своя поглед за развитието и патогенните на гръцкото общество и икономика, които доведоха до днешната криза.  

За драматичните грешки на миналото говори бившият финансов министър от ПАСОК Алекос Пападопулос, който посочи, че лихвите по външното кредитиране до 1998 са се движили до 21,5%, а след влизането на Гърция в еврозоната до десети януари 2010 са били средно 2,5%. „Подобни лихвени проценти Гърция няма да види в следващите най-малко 50 години. Това означава, че ниските лихвени проценти по публичното кредитиране трябваше да са придружени от фокусирани усилия на държавната власт да реформира икономиката, за да можем да издържим на високата конкурентост на останалите страни-членки. Вместо това страната се втурна към хипер консумацията и който се противопоставяше на тази тенденция бе обявяван за крайно консервативен десничар”.

В основата на проблема се крие неизказаният обществен договор важил десетилетия в Гърция между тези, които са отговорни за водената политика и тези, които са я приемали раболепно, въпреки погрешната й посока, казва Ставрос Лигерос. Мотивът, под който се е развивала гръцката икономика от осемдесетте години на 20-ти век до днес е определена от политическата система: „Не се занимавайте с нашия начин на забогатяване, а ние от своя страна ще си затворим до голяма степен очите пред  данъчната некоректност, корупцията в публичния сектор, незаконното строене и връзкарството”. Според Ставрос Лигерос това е базата, на която е построена кривата постройка на гръцката икономика и причината тя рано или късно да доведе до срив на системата.

„Големите лъжи винаги са базирани на половинчати истини”, коментира писателят изказването на сегашния вицепремиер от ПАСОК Теодорос Пангалос , че няма защо гърците да протестират, защото „заедно с политиците са изяли парите”. Лигерос не отрече, че някои обществени слоеве и професионални групи са се облагодетелствали от системата, но подчерта, че не може да се приравнява углавното престъпление на политическия елит и тясно свързания с тях бизнес със злободневните нарушения на обикновените хора. Може обществото да не е абсолютно невинно и то главно, защото е свело глава пред политическата безнаказаност, но рибата се вмирисва от главата, казва авторът на „От грабежа към фалита”.

Меморандумът за финансова помощ и мерките включени в него е трябвало да бъде национална програма за оздравяване много преди май месец 2010. Проблемът идва от това, че най-важните мерки в него не бяха изпълнени - намаляване на публичните разходи чрез орязване на губещите държавни предприятия, улесняването на административните процеси, подобряването на съдебната система. Политиците са избрали лесния път на мерките, които са най-лесни и с най-малък ефект, за да замажат очите на надзорниците. „Тройката и държавното управление наложи на Гърция един протокол за действие, който не е съобразен с характеристиките и нуждите на страната”. Политическата система се криеше зад гърба на тройката за решенията, които не бяха удобни, но и тройката от своя страна не си е изпълнила задълженията и не е коригирала навреме очевидно погрешната рецепта, която се прилагана в последните две години. Това е довело до резултата днес, който е почти 7% рецесия, нарастващ вместо намаляващ бюджетен дефицит и все по-намаляващи перспективи за оздравяване.