Галерия

3

2

1

    Гръцкият финансов министър не пропусна да отбележи, че Гърция не е най-големият проблем в еврозоната и че въпреки рецесията, тя продължава да е сред 30-те най-развити икономики в света. “Ако Европа не успее да се справи с нейния проблем, трябва да помисли за категорично реформиране на институциите й. Вярваме в участието на частния сектор с подкрепата на Института за международни финанси. Европейската централна банка може да гарантира обслужването на гръцкия дълг. Непрекъснато имаме нови проблеми. В ЕС има страни, които имат годишни кредити, които са равни на целия гръцки дълг. Има страни с много уязвима банкова система. Решенията от 21 юли дават едно не евтино, но балансирано разпределение на товара за обслужването на гръцкия дълг. И тези решения трябва да се изпълнят изцяло от всички страни”, не пропусна да се оплаче Евангелос Венизелос.
    Той призна, че тази година рецесията в страната ще е около 5,5 на сто и че БВП на Гърция ще продължи да се свива и през 2012. “Можем да успеем, ако се трудим всички, ако се откажем от някои самоубийствени нагласи в нашата страна. Но трябва възможно най-скоро да създадем бюджетни излишъци, за да престанем да бъдем унижавани и да можем да гледаме партньорите си с достойнство. Никой не казва, че е лесно”, заключи той.

    Далеч по-спокойни и прагматични бяха представителите на деловите среди в Гърция, които призоваха правителството да сложи ножа докрай в кокала на клиентелистката държава. “Истинската промяна ще дойде от решителните структурни реформи. Те са национална необходимост, която случайно съвпада с Меморандума и тройката. Не посмяхме да освободим пазара на труда, не посмяхме да приватизираме. Остана всичко само на думи. Това са новите мерки, които трябва да се приложат, а не увеличаването на данъците. Вече не можем да заблуждаваме кредиторите ни, разбраха ни. И така се сблъскахме с недоверието не само на кредиторите, но и на общественото мнение и гражданите по света, които виждат, че нито политическата ни система, нито обществото ни е готово да се променят”, бе призивът, отправен от Димитрис Даскалопулос, президент на Съюза на гръцките индустриалци.  

    Президентът на Националната банка на Гърция Василис Рапанос, който говори пред форума на списание Economist в качеството си и на президент на Асоциацията на гръцките банкери очерта общата картина на гръцкия банков сектор, който е първата жертва на дълговата криза в страната. Банките не предизвикаха кризата, но състоянието им много пострада в следствие на кризата. “Европейската централна банка трябва да ни осигури ликвидност в момента, като изкупува държавните обликации, но и нашите собствени банкови обликации. Но всеки ден тя обезценява облигациите ни в съответствие с ръста на гръцкия spread-показател. Искаме по-голяма гъвкавост от нея. Банките са от малкото многонационални компании, с които Гърция разполага и трябва да бъдат спасени”, призова Василис Рапанос. Според Боб Тра обаче проблемът е изцяло технически и не е въпрос на гъвкавост от страна на Франкфурт.  Увеличаването на spread-показателя автоматично води до обезценяването на банковите облигации.