Името Мери Катрантзу е световно известна марка за дизайнерски дрехи. Между почитателите на този лейбъл са Клаудия Шифър, Сара Джесика Паркър, Бионсе, Кийра Найтли, Гуен Стефани, Риана и цяла поредица от други кино звезди и популярни личности. Същото това име принадлежи на младо момиче от Гърция, което с помощта на много упорит труд е превърнало своята фантазия в модна сензация. По всичко личи, че успехът, който е достигнала досега ще я следва и в бъдеще.
Според английския Vouge Катрандзу е “Леонардо на Photoshop-a”. Още с първата си колекция през 2008 тя завладява вниманието на критиците със смелите си дигитални щампи, които тя сама създава. Дигиталният принт се оказва рисково решение във време, когато все още преобладават минималистичните настроения в модата. Структурата на дрехите, прецизното изпълнение и индивидуалността на колекцията й се оказват тайната на успеха.
GRReporter имаше шанса да се срещне лично с Мери Катрандзу, в едно от кратките й посещения в Атина. Поискахме да разберем повече за нея, нейната работа и как едно обикновено момиче може да покори световните модни подиуми не като модел, а като дизайнер преди да е навършило 30 години. Нейната идея за кариера в началото е била съвсем различна. Мери започва образованието си с архитектура.
Любовта й към цветовете я кара да проведе тримесечен курс в световно известния институт за мода Central Saint Martins College of Art and Design. Там осъзнава, че иска да се занимава с мода 
професионално, иска да има собствена марка и е готова да вложи всичките си усилия и усърдие, за да го постигне. Подготовката й като архитект и дава възможност много бързо да вникне в същността на създаването на една дреха като триизмерно творение.
Прави смели експерименти, които се оказват достатъчно успешни не само, за да впечатли критиците, но и за да набере реални клиенти. Тя е обявена за млад талант и тази година е номинирана за дизайнер на годината на Британските модни награди. В момента моделите й от оригиналните колекции се продават в над 260 магазина в различни точки на света. Катрантзу си сътрудничи с търговската верига Topshop, за която преработва колекцията си от висша мода за high street и изработва аксесори за френската Longchamp.
Нейните вдъхновения идват от най-обикновени неща. В предишни сезони сме виждали рокли, вдъхновени от жълтите моливи с розови гумички или щампа на стара пишеща машина да играе централна роля в колекцията. Пролет 2013 ни представя как марките и банкнотите могат да се превърнат в елегантни щампи на ефирни рокли, които носят романтизма и лекотата на Средиземноморието, но с изискаността на френската Ривиера.
Оказа се, че семейството на Мери има пряка връзка с България. Корените им идват от стар гръцки род
живял в Пловдив, а по-късно и в София. Окончателното завръщане в Гърция на семейство Катрантзу е през 20-те години на 20-ти век.
Мери Катрантзу ни омая със своята непринуденост, искреност и приятна личност. В почти всичките си публични изяви тя винаги е облечена в черно, което влиза в остър контраст с изградената от нея модна естетика. В колекциите й преобладават наситени цветове, дръзки щампи и прецизна асиметрия, която се запечатват в съзнанието. Ето нейната история:
За колебанията
Успехът е относително понятие. Не смятам, че ме направи по-уверена. Може би ме направи малко по-безстрашна. С други думи вярвам в това, което правя. Ако имам идея и съм повярвала в нея, ще направя каквото мога, за да я осъществя. Все още не вярвам, че съм готова за следващата голяма стъпка, но понеже в миналото съм доказвала на себе си, че мога да се справям, продължавам да правя усилия.
Лондон
В Лондон имаш възможност да започнеш работа в момента, в който си вземеш дипломата. Платформата, която ти предоставят, за да покажеш работата си (London Fashion Week) и финансовата помощ, която можеш да получиш е от изключителна важност. Британският съвет за мода (British Fashion Council - BFC) помага за разпространението на работата ни. Реални клиенти идват и виждат на какво си способен.
Някои неща, които можеше да ми отнемат пет години, за да ги достигна, сега ми отнеха само една година. Това, което ми помогна бе, че започнах да продавам много бързо. По този начин и екипът ми нарасна. Отговорността ми е много по-голяма, защото от мен зависи работата на 25 души.
Подкрепата на организации като Лондонската седмица на модата (London Fashion Week) е решаваща за един млад дизайнер. Фактът, че си част от подобно събитие, от новата генерация дизайнери и имаш одобрението да участваш в него, само по себе си ти помага. Дори и да не се хареса на публиката твоята колекция, тя ще й обърне внимание. Първата ми колекция беше трудна, защото заложих най-много на десените, когато те все още не бяха актуални. Ако бях излязла със същата колекция от Гърция, може би никой нямаше да ми обърне внимание.
Започнах в един период на минимализъм, когато никой не искаше да носи силни ярки десени. За да вникне човек в тази естетика, имаш нуждата от подкрепа на световно известни авторитети в модата.
Ключов момент в кариерата
Когато Кийра Найтли се появи на кинофестивала във Венеция с моя рокля. Не го очаквах. Работата ми не беше толкова популярна и все още не беше широко разпространена за събития на червения килим. По това време съществуваше табу около щампите. Когато видях роклята на червения килим разбрах, че работата ми има силата да окаже влияние върху хората и десените отново да станат модни. Помислих си “Отива й на Кийра Найтли, стои й много добре и сигурно ще накара хората да погледнат с друго око на щампите”.
Вдъхновенията за всеки сезон
Понякога има последователност, понякога имам вътрешната нужда да направя нещо абсолютно 
различно. Случвало ми се е да кажа, че няма повече да се съсредоточавам върху предмети. Минах през шивашка машина, книга, моливи, полилеи и какво ли още не. Никога не е достатъчно. Например имах за вдъхновение стаите. Следващият сезон ми дойде идея да се съсредоточа върху предметите на изкуството. Те бяха доста декоративни, с азиатски дъх и можеше да се разчетат като по-скоро като символи отколкото като обикновени предмети.
Следващият сезон
Оставаме далеч от идеята за предметите или нещо, което може да бъде свързано с тях. Важно е от една страна да има приемственост в работата ми като дизайнер, но не искам да започна да се повтарям.
Пролет 2013
Банкнотите (драхми) и марките в десените и щампите на последната колекция не са някакво 
обществено-политическо послание. Исках да създам нещо, което да отрази световната история теоретично.
Започнах да мисля какво е това, което може да те накара да обиколиш света във всичките му краища и да го изразя в една щампа. Така дойде идеята за марките като основен десен в колекцията. След това реших, че пощенските марки не са достатъчни. Исках да добавя и други елементи към посланието ми. Друг символичен елемент на глобализацията бяха банкнотите.
Тази колекция исках жената де се чувства много по-свободна. Няма корсети, които да стягат талията. Моделите са много по-модерни, линиите са много по-освободени. Освен това имаме и костюми, защото в предишните колекции залагахме главно на роклите, но жените не носят само рокли.
Висшата мода и магазините за конфекция
Беше голямо решение да пуснем част от колекцията ни от предишния сезон в Topshop. То беше абсолютно съзнателно взето. Магазините и малките марки в търговската мрежа (high street) започнаха да копират съвсем очевидно моделите. Лошите имитации започнаха да се появяват навсякъде. Хора, закупили имитация на моя дреха мислеха, че носят оригиналната марка и дори ми изпращаха снимки с тях. Тогава разбрах, че ако мога да влияя на масовите модни тенденции до такава степен, че да ме копират, то по-добре е този процес да стане по-контролиран – сама да определя как ще стане производството за масово потребление и как ще бъдат ушити моделите. Затова пуснахме опростена и по-близка до ежедневието версия на миналогодишната ми колекция. Структурата на дрехата е по-опростена в тези колекции.
Имахме сериозен спор с приятеля ми за това решение. Според него дрехите с моят почерк в Topshop са като фотокопия на творба на изкуството. Не мога да се съглася с това мнение. Така както работи пазарът в момента имитациите да неизбежни. Ако не можем да ги премахнем, е по-добре да направим колекциите по достъпни, така че и широката публика да може да се има достъп до тях. Този тип колекции влизат на рафтовете един сезон по-късно, но имат името на дизайнера върху тях, което е гаранция за качество.
Пътуванията
Да обикаляш различни страни и да се запознаваш с различни култури, те обогатява. Нямам възможност да го правя често, но когато се случва е много вдъхновяващо – не пряко за работата ми, но помага за промяна на начина на мислене, отваря съзнанието и дава някакво отражение.
Гърция
Гръцкото в мен ми помогна до голяма степен, за да се справя с препятствията пред мен. Начинът, по който сме възпитани. Идеята, че можем да се справяме с повече неща. Не е нужно да сме тясно специализирани. Всичко това помага.
Кризата
Творчески според мен кризата само увеличава нуждата вътре в теб да усъвършенстваш работата си или изкуството си. Конкретно за модата смятам, че ако идваш от Гърция е по-трудно да стъпиш на световния пазар. Първо трябва да се установиш на местния пазар много добре, преди да започнеш разширение в чужбина. Ако си млад дизайнер не е лесно да станеш бързо разпознаваем, поради липсата на достъп до широка световна публика.
... след 10 години
Надявам се да правя все още това, което обичам, да има още какво да дам в областта, в която се развивам. Намирам за много тъжно, ако след 10 години се окаже, че вече нямам какво ново да представя в модата и да се наложи да направя някаква драматична смяна в кариерата си.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
