Галерия

1

Гръцката криза доведе със себе си много противоречия, съмнения и спорни твърдения на анализатори, икономисти и политици. Местното издание Капитал публикува мнението на Андонис Крустис, според който в гръцкото обществено пространство кръжат поне десет мита за гръцката финансова криза и той се опитва да ги обори един по един. GRReporter реши да влезе в задочен диалог с автора, като намери доказателства да подкрепи или да се противопостави на изложената теза:

1.     Мит първи: Международният валутен фонд потопява всяка страна, до която се докосне в дълбока рецесия. Това не се оказва съвсем вярно, защото 20 държави са опряли до помощта на МВФ, като тринайсет от тях отбелязват добро развитие, а две от тях са в групата на 20-те най-силни страни в света G20. Турският финансист и бивш служител на Световната банка Ерол Юсер е категоричен, че със стриктно прилагане на фискалната консолидация и ефективни структурни реформи на държавната администрация могат да се постигнат чудеса. Той дава за пример Турция, която след прилагане на програмата предоставена от Международния валутен фонд има 11% икономически ръст.

 2.     Мит втори: Финансиране за Гърция може да дойде от Русия. Това е една от страните, която се противопостави на финансовата помощ от Международният валутен фонд, защото приема спасяването на Гърция като губещ ход. Русия не е отпускала на кредит горива за гръцката индустрия, нито е закупувала гръцки държавни облигации на свободния пазар, когато проблемът все още не се бе разраснал. От тази гледна точка скептиците смятат, че е празна надежда да се чака финансова подкрепа и инвестиции от Русия. По-практичните обаче казват, че единствените страни в света със сериозен икономически ръст през 2012 ще са Русия, Индия и Китай. Какъв избор остава на малките страни, които имат нужда от инвестиции, освен да направят по-добри оферти на силните на деня?

 3.     Мит трети: Помощ от Китай. Тук подобна на горната ситуация Гърция се сблъска със затворена врата. Гръцко-китайските бизнес форуми в Атина, срещите и приятелските потупвания по гърба между гръцки и китайски политици и бизнесмени останаха без сериозен резултат за разлика от големите надежди на закъсалите средиземноморци. Подобно на руснаците, и китайците не се хвърлиха да купуват гръцки държавни облигации, въпреки гръмките обещания, които се дадоха на официални срещи в гръцката столица. Те също смятат, че няма смисъл да си рискуват парите с ненадежден платец и чудеса няма да се случат, докато Гърция не си върне положителния икономически ритъм.

 4.     Мит четвърти: Кредиторите на Гърция са безпощадни лихвари. Колкото и да е популярна тази мисъл главно в левите флангове на гръцката политика, истината е, че гръцката финансова помощ има доста добри условия за създалата се нестабилност в еврозоната. Разликата в риска от отпускане на кредит от Германия и Гърция се отразява в нивото на спред-показателя. Той в периода на кризата определя лихвата за кредитиране на Гърция на около 20%. От друга страната Гърция получи лихва от 4%-5% върху финансовата помощ с първия Меморандум и от 3,6% с втория Меморандум. Ако се вземе предвид, че Италия и Испания се кредитират на 6%-7% в момента се оказва, че Гърция е в доста по-изгодна позиция спрямо останалите страни.

 5.     Мит пети: Германия помага на Гърция, за да изкупи по-късно всички добри активи на страната за жълти стотинки. Това е най-честото твърдения, което можете да чуете от телевизионните коментатори, в автобуса, на съседната маса в кафенето в почти всеки край на Гърция. Тази теза обаче се самоизключва, защото няма как да не си зададем най-очевидния въпрос: “Защо Германия да налива стотици милиарди евро в Гърция, вместо просто да я остави да фалира и после с лекота да купи всичко на безценица?”. Това твърдение има и още една особеност. По принцип, когато става дума за нечисти помисли от страна на чужденците, които искат да се възползват от гръцките природни дарове винаги се набеждават германците. Останало като натрапливост от окупацията през втората световна война, те винаги влизат в ролята на лошия, но в помощната програма участват и още 15 страни.

6.     Мит шести: Германия дава финансова помощ на Гърция, за да поддържа износа си. Цифрите сочат, че Гърция поема само 0,7% от германския износ, а и в абсолютни стойности става напълно ясно, че един пазар, който се крепи на около 10 милиона души в Гърция не може да окаже решаващо значение върху експорта на страна от 80 милиона души.

7. Мит седми: Германия принуждава Гърция да купува военни съоръжения и програми от нея. Гърците харчат около два милиарда евро средно за въоръжение на година. От тях 20% отиват в германските военни предприятия или средно около 400 милиона евро. От друга страна паричните потоци от Германия към Гърция са много по-големи. Един пример за това са европейските субсидии за Гърция, които главно идват от джобовете на германските данъкоплатци и според данните на Eurobank EFG те достигат 203 милиарда евро за последните 30 години. Европейските средства не са дадени на Гърция по симпатия, а като част от по-високия интерес на страните в съюза. Как те обаче са били оползотворени е друг въпрос.

8.  Мит осми: Меморандумът съсипа Гърция. Също една от най-често повтаряните фрази, която няма нищо общо с истината. Докато се подпише Меморандума за финансова помощ през май месец 2010 Гърция вече беше съсипана, с огромен външен дълг, занулена конкурентоспособност и замряло производство в сравнение с нуждите и възможностите на страната. Меморандумът не бе нищо друго освен междудържавен договор за заем в условията, на който бе записано, че Гърция трябва да намали бюджетните си разходи, да започне да приватизира и да либерализира пазара, да преструктурира публичната администрация и да подобри дейността на организации като данъчната, съдебната система и други подобни. Нищо от това не се случи и страната се наложи да вземе и втори заем. Лесните решения за спестяване на средства като съкращение на пенсии и заплати дават временен резултат, защото с тях идва и по-дълбоката рецесия. Хората, които се бунтуваха срещу изпълнението на Меморандум-едно до голяма степен успяха в своята мисия, а сега твърдят, че финансовата помощ е забола Гърция на дъното.

9. Мит девети: Политиците и големите акули са “изяли” богатството на Гърция. Вярно е, но не до край. На всеки 100 евро разход на гръцката държава, 70% отиват за заплати и пенсии, 20% за погасяване на лихвите по външното кредитиране и само 10% за инвестиции в публичния сектор. Като се анализират данните излиза, че преразхода на гръцката държава от корупционни практики не надвишава 1,5% от общия брой на държавните разходи. Тези практики сами по себе си не могат да натрупат външен дълг от 360 милиарда евро. Изводът е, че просто страната е харчела средно по 30 милиарда евро повече, от колкото произвеждала за много дълъг период от време. С този темп на развитие, дори и днес гръцкият външен дълг да беше опростен на 100% след десет години страната ще се намира в същото окаяно положение, в което е днес.

10.  Мит десети:  Гърция да се върне към драхмата и независима от кредиторите си да си пробие своя път към икономически растеж. Тази перспектива е толкова наивна, колкото и да се смята, че Геогиос Папандреу е способен лидер. Докато Гърция доситгне до така бленувания икономически възход, драхмата ще е довела народа до просешка тояга. Депозитите на гражданите ще се обезценят и изчезнат за една нощ, страната няма да има възможност да внася основни суровини и продукти, а външният дълг ще се увеличил многократно.