Галерия

2

1

Почти цяла седмица Египет се разтърсва от масови протести срещу авторитарния режим на Хосни Мубарак. От GRReporter се свързахме с председателя на Мюсюлманския съюз в Гърция Наим Елгандур, който следи с притеснение, но и голям ентусиазъм събитията в своята родина.

Според него протестиращите няма да отстъпят. „В момента сме свидетели на една борба за надмощие между Хосни Мубарак и военните. Войниците не знаят на коя страна да застанат, но със сигурност ще бъдат до победителя. Ако хората продължат да са на улицата с тази решимост, военните ще бъдат с тях. Затова казвам, че никой не може да каже какво ще се случи след малко”.

Наим признава, че през последните дни научава от журналисти и активисти много и различни неща, чиято достоверност не може да бъде потвърдена. Например, че от Израел, „който подкрепя Мубарак по фанатичен начин” е бил изпратен самолет, пълен с химически газове, пластмасови патрони и други подобни боеприпаси”.  

Според Наим липсата на храна, горива, електричество и вода е част от „действията на системата на Мубарак, която цели да създаде хаос и разруха, за да може да бъде предизвикана интервенцията на военните и така отново да имаме диктатура".

"Пет от децата ми живеят в Александрия. Преди малко ми се обади голямата ми дъщеря. Обажда се, когато мрежата има обхват. Казва, че нямат храна. Фурните не работят, супер-маркетите отварят за малко и затварят бързо, за да не ги оберат. В момента хората сами охраняват държавните сгради и жилищата си, за да не им откраднат революцията. Защото някои се опитнаха да направят точно това, като създадоха този хаос. Отвориха затворите и пуснаха престъпниците на свобода. Полицията им е дала заповед „Отидете, чупете, крадете!”.

Наим Елгандур твърди, че на полицаи под покритие в цивилно облекло също е било наредено да вандалстват. „От техните редици са хората, които причиниха щетите в Египетския национален музей. Експонатите не принадлежат само на Египет, те са част от световното културно наследство. С нападението на музея целяха да предизвикат реакция от страна на международната общественост в полза на Мубарак. Не са откраднали нищо, просто са почупили. Гражданите са заловили много от тях и са ги предали на военните".

"Тук искам да отбележа, че момчетата, които са в танковете са моят брат, племенник, син. Ние не знаем как мислят генералите, които се намират в канцелариите заедно с Мубарак. Във всеки случай обаче нито те знаят как биха реагирали обикновените войници, ако им бъде дадена заповед за нападение срещу протестиращите. През всички тези дни хората прегръщат войниците по улиците, дават им цветя, качват се по танковете, радват се. Пишат със спрейове по танковете лозунги като „Долу Мубарак”, „Не на Мубарак”. Сега не е възможно да ги изтрият и се движат така по улиците”.

Кои са обаче хората, които продължават своите протести, въпреки жертвите, ранените и отпора на правителството? Наим Елгандур казва, че движението е започнало да се формира в социалната мрежа Фейсбук. „Това е движение, което не дължи нищо на никоя партия. В това е неговата сила, която въздейства толкова много на хората. В продължение на всичките тези години опозицията на успя да изкара на улицата толкова много хора. Успяха да го направят младежите чрез социалните мрежи, затова сега спират достъпа до интернет. Но тези умни младежи бяха вече успели да направят своя план и имат други начини на комуникация. Например остават цяла нощ на площада и чакат до сутринта да дойдат другите, които ще останат там докато те си почиват.

Те не принадлежат нито на „Мюсюлманското братство”, нито на Левицата, нито на Десницата. Това са млади хора на възраст 20-30 години. По-големите ги последваха, но в момента младежите са начело на протестите”.

Както разказа Наим през всичките 30 години на своето управление Хосни Мубарак е нямал никакъв допир с народа. „Заедно със сина си той беше събрал около себе си бизнесмени и наистина не мога да проумея какво ще правят с толкова много пари. Говорим за милиардни суми в долари, за които по-късно ще научим от чуждите банки и пресата. Дори ако искаше да харчи на ден по един милион долара нямаше да открадне толкова много”.

Той приведе едно от многото, както каза примери за корупцията, срещу която протестират днес египтяните. „Бизнесменът Хишам Талаат Мустафа, който имаше връзка с ливанската певица Сюзана Тамим е известен в цял свят. Когато тя го изостави той плати 2 милиона долари в брой на един член на египетската тайна полиция и му нареди да отиде в Дубай и да я убие. За щастие камерите за сигурност са го заснели и извършителят на убийството беше открит".

"Това беше единствената причина, поради която правителството на Мубарак не успя да прикрие скандала и той бе оповестен от медиите. Така бизнесменът беше заловен принудително и сега е в затвора. Малко по-късно научихме, че парцелите, на които бизнесменът строеше луксозни жилищни комплекси са били закупени от държавата за жълти стотинки. После е продавал жилищата на богати хора и е делял печалбата си с децата на Мубарак. Закупувал е всеки квадратен метър срещу 0,05 евро, докато килограм месо в Египет струва осем евро. Разбирате за каква корупция говорим".

"С правната система нещата стоят по подобен начин. Дори и да спечелиш едно дело полицията е тази, която изпълнява съдебното решение. Тя обаче не ти обръща внимание. Лично аз имам решения в моя полза, според които държавата трябва да ми изплати обезщетение. Така си и стоят неизпълнени от 1997-1998”. 

Според Наим външната политика на Хосни Мубарак нерядко е била в пълен разрез с позицията на народа. „Чрез отношенията си с Израел, с предателството спрямо палестинския народ и блокадата на ивицата Газа той постави страната на колене. Лично смятам, че ако ние, които живеем в Гърция нямахме добро име и уважението на хората, те щяха да се насочат срещу нас по време на войната в Газа. Срамувахме се за това, че сме египтяни, заради политиката на Мубарак по този въпрос”.

Европа и САЩ имат немалка вина за продължителността на режима на Мубарак е мнението на Наим, който искрено се учудва „какво още трябва да направим за Израел и защо всички трябва да сме поставени на колене пред тази държава. Защо да не е една страна като всички останали в района? Да уважава своите съседи и те също да я уважават”.

Според Наим аргументът на Запада, че „Мубарак пази Египет от ислямистите” е безпочвен, защото ислямофобията е нещо, което се налага по изкуствен начин. „Ако се проведат свободни избори, което в един ден ще се случи и спечелят ислямистите, те няма ли да бъдат избрани от народа? Ислямските партии в Египет са умерени и са против насилието, нито пък имат намерение да превърнат страната в теократична държава като Иран”.

Наим споделя мнението на своите сънародници, че Мохамед ел Барадей е единствената личност, която може да обедини около себе си всички египтяни и да доведе до така желаните промени в страната. „Мохамед ел Барадей е една чиста личност. Образован е и отношенията му с Европа и САЩ са добри. Освен това неговата цел не е завземането на властта, а помощта към родината".

"Ел Барадей предлага да поеме управлението за период от шест месеца до една година заедно с юристи и представители на всички партии, да се проведат честни президентски и парламентарни избори и от там нататък каквото народът повели. Това е най-доброто решение за Египет в момента”.

В антипод „Мубарак е един предател. Децата и съпругата му не се намират в Египет. Той също се приготвя да замине, но не иска да повтори историята на Бен Али от Тунис. Иска да замине за чужбина за едно пътуване и след това да заяви, че е болен и не може да продължи да управлява. И така властта да премине в ръцете на Омар Сюлейман. А кой е той? Началникът на разузнаването, който също подкрепя Израел”.

Наим не смята, че ситуацията в Египет би могла да се промени веднага. Според него не би било сериозно Мохамед ел Барадей просто да заяви, че се оттегля от споразумението в Кемп Дейвид, където Египет призна израелската държава.

„Мохамед Ел Барадей е уважаван политик, познат в цял свят. Не е човек, който ще се отдаде на популизъм. В същото време обаче ще трябва да се вслуша в думите на народа, че блокадата на Газа на палестинския народ е нещо нечовешко. Не е достатъчно да отваряме границата на Египет с Газа само, за да превозим лекарства. Не всички хора там са болни. На хората там са нужни и други неща, за да изградят своите градове и села”.

Наим смята, че „египтяните едва ли ще тръгнат да емигрират в Гърция, за която знаят, че е в по-лошо състояние от Египет". Затова той не очаква голяма имигрантска вълна, от която толкова се страхуват гръцките власти.

"През последните години трафикантите на хора не казват на имигрантите, че ще ги доведат в Гърция. Лъжат ги, че ще пътуват за Италия, водят ги тук и им казват „след няколко дни ще ви отведем в Италия”. Никой имигрант вече не тръгва за Гърция. И това е нещо, което знам от самите имигранти, с които разговарям”.