Хора, които страдат от Алцхаймер, както и техните близки могат да направят всекидневието си по-леко с помощта на иновативната система Symbiosis. Тя беше представена на международния форум TEDMED Live Athens, който се проведе за първа година в гръцката столица и събра местни и чуждестранни светила в областта на медицината. Symbiosis използва най-съвременните технологии, за да създаде нова среда, улесняваща разбирането и нуждите на засегнатите от болестта.
“Чувствам, че нямам ум” са думите, с които възрастна жена, диагностицирана с Алцхаймер, се опитва да обясни на мъжа си как се чувства. Усещане за постоянна обърканост и неяснота са двете най-чести определения на симптомите, които тези хора изпитват.
Без да искат, хората засегнати от болестта остават напълно безразлични към снимки, лица и истории, които трябва да им звучат познати. Забравят как да извършват обикновени действия, а близките им хора живеят в постоянни опити да им припомнят кои са, какво са изживели заедно и какво трябва да направят, за да задоволят основни нужди.
Статистиката сочи, че всеки 68 секунди в света се появява нов заболял с Алцхаймер. До 2050 заболелите с Алцхаймер ще достигнат 110 милиона души. Това са само част от данните, които професора по електронно инженерство Леонидас Хадзилеонидас представи на международната конференция TedMed, която се проведе за първи път в Атина.
Symbiosis е разработка на група студенти по електроника и компютърно инженерство към Аристотеловия университет в Солун, Гърция. Те са създали специална дигитална платформа за подпомагане и упражнение на мозъка при хора диагностицирани с болестта на Алцхаймер. С помощта на визуализации и кратки упражнения, пациентите се съсредоточават върху възвръщането на част от спомените си и получават по-добро разбиране на реалността около тях.
Упражненията включени в дигиталната платформа тренират спомените, съсредоточаването, визуално разбиране и ориентацията на заболелия, като се дава възможност той да се приспособи към средата, която болестта е изтрила от паметта му. Упражненията включват игри за концентрация, в които с постигане на поставени цели се оформят снимки на семейни членове или на самите тях, които будят позитивни асоциации.
Същата научна група е разработила специално приложение за smart телефони, с които възрастните хора с по-лека форма на болестта могат да бъдат следени от разстояние. Устройството работи на принципа на GPS апаратите и е свързан с компютър или таблет, на който се изписва всяко движение на носителя на апарата. В програмата е интегрирана и система, която да алармира наставника или роднината, ако заболелия падне или се удари по пътя извън домашна среда.
В допълнение, учените са изработили дигитални очила, които подпомагат изпълнението на всекидневни, не лесни действия за болните от Алцхаймер възрастни хора.
Музиката също предлага подобряване на качеството на живота на болните от Алцхаймер. В по-голямата част от деня те се чувстват объркани и притеснени. Изследванията показват, че ако пациентите слушат любима музика, това ги успокоява, носи им приятни асоциации и ги кара да се чустват щастливи.
Учените от солунския университет са направили специално приложение, в което музиката играе важна роля. Включени са визуални упражнения, които стимулират асоциативното мислене и координацията, и едновременно с това предлагат на пациентите приятни емоции с помощта на любими мелодии.
“В момента правим отделни изследвания на 240 пациенти за 4 месеца. Опитваме се да установим точната характеристика на създадената от нас система. Само 5% от участниците в изследването са работили с компютър и 15% са играли видео игри. Въпреки това системата се посреща много добре и всички пациенти имат желание да повторят упражненията, които се приемат като игра”.
Друг сериозен здравен проблем на хората в последните десетилетия е наднорменото тегло и възникващите от него физически проблеми. Седем на всеки десет мъже, 50% от жените и две на всеки пет деца в света са с наднормено тегло. Това заяви в речта си диетоложката Аимилия Папаконстантиниу, която в по-малко от 18 минути анализира проблема “Раждаме ли се пълни или напълняваме в последствие”.
Седем на всеки десет мъже, 50% от жените и две на всеки пет деца в света са с наднормено тегло.
Данните представени от Папаконстантиниу сочат, че ако един от родителите ни е с наднормено тегло, вероятността да натрупаме излишни кила скача със 162%. Тази вероятност нараства на 300% е ако и двамата ни родители са с наднормено тегло.
“Организмът ни е като кантар. Ако ядем повече отколкото горим, ще напълнеем. Ако поемаме толкова, колко изразходваме, то тогава няма да имаме промяна в теглото. Ако ядем по-малко, отколкото имаме нужда, то тогава губим килограми. Звучи просто, но нещата никога не са толкова прости както изглеждат”, отбеляза специалистката. Тя подчерта, че за наднорменото тегло допринасят различни фактори, между които социални, хормонални, икономически, психологически.
Въпреки това семейната среда се оказва решаваща за хранителните навици, които ще си изградим. Бабите се оказва, че играят най-голяма роля в създаването на деца с наднормено тегло, отбелязва Папаконстантиниу. Друг важен фактор, който влияе на теглото на малките членове на семейството е колко време родителите прекарват с децата си.
Проуването сочи, че децата на майките, които работят в държавния сектор са по-здрави и теглото им е по-често в нормите, отколкото на децата с родители работещи е частния сектор или заети на свободна практика. Причината е, че майките заети в държавната администрация работят по-малко часове на ден и прекарват повече време с децата си вкъщи.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
