Галерия

1

За нови банкови данъци говорят в Брюксел, чрез които ще се осигури участието на частниците в спасението на Гърция, съобщи германското издание Die Welt. Допълнителната такса ще се налага на всички европейски банки, дори и тези, които нямат връзка с гръцкия външен дълг и не притежават гръцки държавни облигации. През идния четвъртък на извънредната среща на върха в Брюксел ще стане ясно дали този сценарий ще влезе в сила. Чрез допълнителния данък ще могат да се акумулират около един милиард евро на година. Крайната цел е този спомагателен фонд да събере около 70 милиарда евро, които да се пуснат в действие като гаранция или под друга форма, когато една страна от съюза е заплашена от фалит. Очакванията от срещата на върха на европейските лидери са да се достигне до консенсус за крайния вариант на плана за справяне с гръцката криза.

Президентът на Европейския съюз Херман Ван Ромпой не би свикал извънредно събрание, ако крайният модел за излизане от кризата не е готов, коментират запознати. Въпреки това, параметрите, в които ще се движат новите условия за решение на гръцкия въпрос не са напълно известни. Опциите пред европейските лидери не са много, защото гръцкият външен дълг е неконтролируемо висок, а плащанията по него стават непосилни. Едновременно, решението, което ще се вземе за Гърция ще предреши бъдещите действия за овладяването на подобни кризи в други европейски страни, които имат по-голямо значение за европейската финансова стабилност, като Испания и Италия.

Засега на масата на преговори остава идеята за повторното закупуване на гръцките държавни облигации в падеж на 70% от номиналната им стойност. Размяната на гръцките държавни облигации в падеж с други с 25%-30% по-ниска стойност и по-дълъг период на изплащане е решение, което подкрепя и германския застрахователен гигант Алианц. „Това ще доведе де факто едновременно до увеличаване на срок на дълга, но и намаляването на неговата стойност с 30 на сто, казва икономическият директор на дружеството Пол Атслидер пред германското издание на Файненшъл Таймс.

Размяната на облигациите с такива с по-ниска стойност и по-дълъг период на матуритет се отчита като един вид окастряне (haircut) на външния дълг и има своите противници. Подобно действие се смята от пазарите и финансистите за преструктуриране на дълга и може да предизвика крединто събитие и дори да задейства пазара на застраховките външното кредитиране CDS.

Президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише предупреди, че ако се стигне до частично или напълно отлагане на плащанията по външния дълг на Гърция, банката ще престане да приема гръцки държавни облигации. „Правителствата са напълно отговорни за последствията”, подчерта той и добави, че държавното управление трябва да намери друг тип гаранции, които да са приемливи за банката. В момента европейската финансова институция е единствената, която приема гръцките облигации на местните банки и единственият им източник на финансиране.

Трише е категоричен, че не иска да рискува позицията на Европейската централна банка на „котва на финансовата стабилност” в съюза и продължи да приема държавни ценни книжа на страна в категория фалит - контролиран или не. Гърция е на един дъх от тази оценка, след като и трите световни агенции за кредитен рейтинг предупредиха, че ще смъкнат рейтинг на страната до контролиран фалит, ако се включат „доброволно” частните инвеститори в разсрочване на взиманията по облигации в падеж в следващите няколко години.

Против преструктурирането на гръцкия външен дълг и против издаването на еврооблигации, които да се ползват за евтино финансиране на страните от съюза се обяви и германският банкер Иенс Ватман. Според него, дълговото преструктуриране няма да реши проблемите на страната. „Гърция харчи значително повече, отколкото произвежда, поради което поддържа и този очевидно висок бюджетен дефицит”, заяви банкерът пред списание Билд. Той е категоричен, че докато тези дисбаланси не се променят, никакво окастряне на дълга (haircut) няма да донесе подобрение в ситуацията.

Германският канцлер Ангела Меркел се движи в сивата зона по въпроса за гръцкия контролиран фалит. Тя се изказва против евентуалното преструктуриране на външния дълг на Гърция, въпреки че не го изключва. „Ще пътувам за Брюксел, само ако има крайно решение по въпроса за Гърция. Има спешна нужда от окончателно разрешение”, заяви Ангела Меркел пред телевизия ARD, цитиран от Нафтемботики. В същото време, германското правителство взе решение да намали от есента данъците върху печалбата на банките. Така ще осигури средства за съставянето на вътрешен помощен фонд, който да служи за спасението на местните финансови институции в бъдещи кризи. Очевидно Меркел предвижда по-мрачни времена за европейските финанси и иска да осигури допълнителни средства, за да не се окаже, че една по-сериозна общоевропейска криза ще я остави неподготвена.

Самата Меркел предложи преди няколко месеца доброволното участие на частниците в спасителния план за средиземноморците. „Не работим по плана за преструктуриране. Правим всичко възможно да предотвратим нещо, което ще бъде още по-тежко от досегашните мерки. Ясно е, че идеята за участието на частните инвеститори разкри, че в Гърция имаме специфичен проблем, поради високия външен дълг”.

Последен пристан на надежда се оказва Европейския финансов фонд за стабилност (EFSF), който да закупува гръцките държавни облигации на по-ниска от номиналната стойност от вторичните финансови пазари. Това най-вероятно няма да спаси страната от така наречения контролиран фалит (selective default), но няма да пълни джобовете на Европейската централна банка с обезценени държавни книжа. Икономистката Беатрис Ведер ди Мауро и съветник на германското правителство поддържа тази идея. Тя предлага Европейския финансов фонд за стабилност да закупи гръцките книжа от пазара с 50 на сто по-ниска от първоначалната цена, като след това ги размени с нов пакет гръцки облигации, които ще са приемани от Европейската централна банка.

Липсата на консенсус по гръцкия въпрос, разногласията в Европа за решението на проблема и очевидната неспосбност на правителството на Георгиос Папандреу да се справи с вътрешните реформи водят до постоянното повишение на цената на външното кредитиране на страната, въпреки че тя е извън капиталовите пазари вече повече от година. Разликата между лихвата на гръцките държавни облигации с тази на германските (spread показател) вече надмина 1500 базисни пункта, а застраховките по кредитирането CDS са вече почти 3000 базисни пункта.