Галерия

1

Димитрис Рухалас е издател на специализираното гръцко списание „Застрахователен живот” и говори пред GRReporter за проблемите на гръцкото частно застраховане. Не пропуска да отбележи, че от скорошното му посещение в София е особено впечатлен от дейността и ефективността на българската Комисия за надзор над частното застраховане.

Как навлязохте в застрахователния бизнес и кое ви накара да започнете издаването на Застрахователен пазар?

През 1970-те, когато започнах академичното си образование започнах успоредно да продавам застраховки. Така в началото само почасово, застрахователната професия ме привлече. Трябваха ми обаче седем години търсене, за да се реша да издам списание, свързано с новостите на застрахователния бизнес, като се опрях на знанията ми в областта на медиите и помощта на баща ми. С дързостта на новака през 1977 година издадох първия брой на „Застрахователен пазар”и от тогава се посветих на него. Надеждата ми е да предам щафетата на дъщеря ми един ден.

Kои застрахователни компании в страната са най-стабилни на местния пазар? На какво се дължи техният успех?

Трябва да кажа, че нито една компания не може да се нарече напълно стабилна, нито на местния, нито на международния пазар. Хората, които управляват една компания, определят характера й със своите решения и действия. На  гръцкия пазар в момента не могат да се намерят водещи фигури, което за съжаление се наблюдава и политиката, и в културния, и в спортния живот. В този контекст смятам, че гръцката реалност днес е нестабилна за всички.

Независимо от кризата и цялостното свиване на пазара, някои застрахователни компании отбелязват повишаване на печалбата в първото шестмесечие на 2010. Как обяснявате този феномен?

Според мен парадоксът е, че съществува търсене на гръцкия застрахователен пазар, но доверието на потребителите е крехко и не гласуват лесно доверие на застрахователните компании. Печалбите през съответния период могат да се определят като логични като имаме предвид, че компаниите игнорират контролираната среда, в която се развива днес нашата икономика и това, което я чака след края на 2012 година.

До каква степен състоянието държавното здравно осигуряване благоприятства за засилването на интереса към частното такова?

Теоретично кризата в държавното осигуряване насочва избора на финансово силните потребители към частното. Когато обаче се стигне до същността на въпроса и клиентите-потребители на услугата се сблъскват с липса на професионализъм и доверие, се връщат към държавното осигуряване, като единствено разрешение, а частното трупа страстни противници.

Очаквате ли след вълната от сливания в банките да има и такава сред застрахователните компании?

Не. Целта в Гърция днес в най-добрия случай е да се отложи във времето неизбежният проблем с жизнеспособността (финансовото оцеляване) на финансовите институции, но не чрез метода на сливанията.

Обяснете ни по-подробно какви са предимствата на частното пенсионно и здравно застраховане.

Теоретично когато са осигурени основните нужди за нормален живот, човек търси допълнителни услуги, така че да си подсигури още по-добър живот. Тогава вече идва ред и на частното застраховане, където според финансовите си възможности и желаещият избира качеството на живот, което може да закупи за себе си и своето семейство. В този избор вече не играе роля първичната нужда, защото тя е покрита от обществените права на всеки, а застрахованият приема със свои собствени разходи да плаща предлаганите услуги на нивото, което смята, че заслужава. Частното пенсионно застраховане заедно със здравно-фармацевтичното са продукти второ поколение на социалното-осигуряване, които са рожба на капиталистическата система.

Какви тенденции налага икономическата криза в застрахователните навици на гърците? Може ли да се говори за верижно изтегляне на застраховките „Живот” поради намалената ликвидност на пазара и има ли увеличение на имущественото застраховане?

Според мен се забелязва драматично отдръпване на спестяванията в последните три години в Гърция, като се усеща и неуспехът на настоящата застрахователна индустрия да предложи услуги, които да покриват възникналите обществени нужди. Прието е мнението, че частното застраховане е добра възможност, която за съжаление е неприложима в текущата икономическа криза. Официалните данни според Комисията за надзор на частното застраховане сочат, че в сравнение с първото шестмесечие на 2009 година спадът в обема на застраховките живот е 2,67%. ( 1,195 милиарда евро до края на юни 2010 в сравнение с 1,228 милиарда евро за същия период миналата година). Най-голям проблем за застраховките живот остава процедурата по предварително прекратяване на договора. За първите шест месеца застрахователните компании са изплатили приблизително 613 милиона евро по живото-застраховането, почти половината от които са били изплатени суми по предварително прекратени договори. Застраховките срещу щети пък отбелязват лек ръст от 2,31% в първото полугодие на 2010 в сравнение със същия период миналата година.

Как виждате бъдещето на частното застраховане в Гърция в средносрочен план? Смятате ли, че има опасност за оцеляването на други частни застрахователи, както се получи при Аспис и Комършал валю?

Някой определени лидери на международни застрахователни компании с малък процент в оборота на застрахователния пазар в Гърция биха искали „оздравителният процес” в страната да продължи, така че и други гръцки фирми от бранша да затворят врати. Лично аз смятам, че все още съществуват компании, които изпитват немалки проблеми с наличния си капитал и финансовите си запаси, но по никакъв начин не приемам и не подкрепям идеята за отнемане на лиценза на тези фирми. Пазарът ни задължава да търсим други алтернативни възможности, като основната цел остава запазването на надеждността и защитата на коректността. Спомагателната каса, Гаранционният фонд на частното застраховане, както и други подобни организации са инструментите, с които може да се предотвратят други подобни неприятни инциденти. Неблагоприятните условия на пазара в период на криза може да не помагат за икономическото развитие, но пък внасят определен ред.

Какви мерки според вас трябва да предприеме държавното управление, за да осигури един по-сигурен и конкурентен застрахователен пазар?

Да изиска като начало удвояване на капитала в сравнение този, нужен до момента за създаване и управление на една застрахователна фирма, като се опре на опита на европейските ззастрахователни компании, които са изпитвали и преодолели нашите трудности днес преди 10-20 години.

Как оценявате политиката на социалистическото правителство до момента и смятате ли, че някои мерки можеха да бъдат отложени или въобще да не бяха прилагани? Ако да, кои?

Нямаме социалистическо правителство. Имаме една партия, която в абревиатурата си съдържа думата „социализъм”, а лидерът на тази партия е председател на Социалистическия интернационал. Правителството ни се намира под контрола на експертната тройка (Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия) и се е отказало от своя идеологически характер.

Можете ли да предвидите какво ще е бъдещето на застрахованите в Аспис? Има ли опасност да загубят парите си завинаги?

Има голяма опасност, но ми се ще да не стане така.

Имате ли наблюдения над застрахователния пазар в България и как биха го сравнили с гръцкия?

Преминаването на България от строго програмирана икономика към принципите на свободния пазар и Европейския съюз съвпадна с настъпването на една много дълбока криза. Според наблюденията ми българският застрахователен пазар може да се похвали с добре изработената надзорна система.