Галерия

1

Те са интересни, авантюристи в добрия смисъл на думата и известни с постиженията си не само в Гърция, а и по света.

Алтернативният режисьор Ренос Хараламбидис със сюрреалистичния си филм „Четири черни костюми” спечели овациите на публиката. Той е известен и с по-старите си автиобиографични филми „Евтини цигари”, който показва една празна августовска Атина и „No budget story”. „Аз съм обзет от синдрома на Чарли Чаплин. И той е писал, режисирал, играл и правел дори музиката за филмите си.” Той казва, че за него всеки един филм е като да влизаш в луна парк и да те обзема жеанието да играеш, да лудуваш и да черпиш от извора на удоволствието. Но ако кажем, че той е успешен в това, което прави, според Хараламбидис успехът се крие в това да си платиш цената за това, която е най-вече в това да имаш здравите нерви да реализираш мечтата си.

От криейтив в сферата на рекламата, Тодорис Цекурас се превръща в най-познатото лице от телевизионните реклами заради култовата си реплика „Случайно ли е? Не мисля!”. Той измисля репликата и без да е актьор се снима в рекламната кампания за телефонни услуги 11888, а неговата фраза се превръща в летящи и тръгва да се върти от уста на уста. За тази фраза той е поканен да участва дори и на конгрес за медиите в атинския университет Пандио. Характерът на рекламата е ученият Питагорас Кокто, който е вманиачен в цифрите и във всички комбинации вижда числото 11888 – „Случайно ли е? Не мисля!”, казва. „Много хора, които гледат рекламата по телевизията си мислят, че аз наистина съм учен математик. Така ги е убедила. Но реалността е съвсем различна. Аз съм един обикновен човек от рекламата, който не залепен за цифрите, а за новородения си син.”

Дебютът в телевизията за готварския шеф Димитриос Скармуцос като член на журито в състезанието за готвачи „Master Chef” не остана незабелязано. Той е млад, само през последната година си е направил пет татуировки, облича се в широки панталони и стилни ризи или модерни тишърти. Най-готиният шеф на екрана казва, че за него стилът означава да бъдеш в хармония със себе си н- това, което показваш навън с вътрешното ти аз. „Не говорим само за дрехи – да бъдеш например организиран човек, да имаш някаква структура и да носиш изгладени, симетрични дрехи, които си подхождат една с друга – но и като цяло как се държиш с хората” казва.

Най-интересните телевизионни персони или момчетата от предаването „Радио Арвила” от години забавляват гърците с това, че осмиват други теле-звезди, политици или който друг им попадне на мушката. Те рядко имат табу в хумора и всъщност се харесват, защото пренасят от екрана атмосферата за една сплотена компания от четирима сладури, които постоянно мятат шеги. Самите те признават, че по цял ден са заедно, приятели са от години, но през лятото не искат да се видят един друг за три месеца.

Двамата приятели, които са обявени за хората допринесли най-много за опазването на природата, са Димитрис Ригопулос и Тасос Халкиопулос или основателите на известното гражданско движение Atenistas. Можете да видите членвете на движението, в което може да участва всеки един, да засаждат цветя на изоставен парцел земя в града, да организират музикално шествие из най-запуснатите квартали на Атина или да събират дрехи втора употреба, за да ги раздадат на скитниците. „Кризата подчерта нуждата на хората за действие. Истината е, че се срина мита за истинските възможности на държавата да направи всичко за гражданите и за града. Винаги сме оставяли отговорността на държавата и сме пренебрегвали нашия собствен дял” казват активистите за един по-приветлив град.

Най-разпознаваемият грък по света е може би Адам Бусдукос, който изигра главната роля във филма на Фатих Акин „Soul kitchen”, която взе голямата награда на 66-ия Фестивал във Венеция. Бусдукос разказва, че неговата майка е от Янена, а баща му е от област Илия в Пелопонес, н оса емигранти в Германия, а той е роден в Хамбург. Години наред се опитва да избяга от образа на гърка, за който го взимат да играе във филмите им продуцентите в Германия. Но признанието идва с филма на неговия приятел от детството Фатих Акин. „Когато бяхме на 13 години, ние учехме в един и същи клас само за една година – после ни разделиха. По-добре, защото иначе си мисля, че нямаше да завършим училище...” разказва Адам Бусдукос.

Звездата на актьора Стелиос Майнас изгря тази година с гръцкия сериал „Острова” направен по романа на Виктория Хислоп. Начинът, по кйто той изгради своя герой и изпълни ролята си, направи така, че тя се превърна в ролята на живота му. „Когато си млад има много неща, за които имаш усета, но не можеш да ги изпълниш. Младият има усета, но старият има опита. Когато си млад ти е достатъчно да участваш, но когато порастнеш нещата се променят. Трябва да заемеш позиция, да си избереш на коя страна си, да придобиеш идентичност, не за да откриеш фенове, а за да откриеш спътници.”

Най-добрият мениджър може да се каже, че е Ангелос Деливоряс или директорът на Музея Бенаки. Тази година музеят отпразнува своята 80 годишнина, а г-н Деливоряс го управлява от 1973 година като в момента подготвя най-новия клон: Пинакотеката на Николаос Хазикириакос-Гикас. „Музеят Бенаки ме хвърли в дълбоките води на идентичностите, на това какво означава да бъдеш грък. И затова като ме питат с какво се занимавам, казвам: „Директор съм на Музея Бенаки”. Лично аз на тази си специалност дължа запознанството си със страната. Във всички музеи съм имал сътрудници – и в централния, и в този на Ислямското изкуство, и в новия, но Музеят е мой. Изборът, естетиката, логиката, структурата, приемствеността на едната изложба с другата... духът е мой.”

Христофорос Писаридис спечели Нобелова награда за икономика заедносъс своите колеги от САЩ Питър Дайъмонд и Дейл Морте и стана първият грък спечелил Нобел в научната сфера. Той се завърна за постоянно в Кипър, но в рамките на шегата оплакването му е, че не може вече да мисли на глас, защото дори да направи едно предположение, то се превръща в заглавие! „Безработицата е икономически проблем, значи решенията трябва да бъдат икономически. Но последствията върху хората са социални и там са необходими политически решения... Гърция ще излезе от кризата по-мъдра, по-модерна, по-готова да се справи с бъдещето. Предишните поколения я извадиха от правия път, н однешното поколение, което засега плаща цената, ще успее да поживее много по-добре.”

Преподавателят в Харвардския университет Николаос Христакис е всеизвестен с теорията си за мрежите и е сред 100 личности с най-голямо влияние на планетата според списание Time. „Трябва да ние грижа какво се случва с човека до нас... Нашето проучване е шамар за свободната воля: според него неща, за които смятаме, че са по наша преценка или вкус, са повлияни от мнението на нашите приятели и от онези, които са приятели на приятелите на нашите приятели. Но в същото време извежда на преден план свободната воля, защото ако ти направиш нещо добро –спреш пушенето например, или извършиш добра постъпка, това влияе на хората около теб и показва, че имаш силна воля и това покълва.” Според ученият Гърция се движи в правилната посока, защото политиците са решени да се псравят и да изведат страната от кризата.

Луи Психойос е човекът, който направи историята за делфините, които биват унщожавани от японските рибари, всеизвестна в цял свят с документалния си филм „The Cove”. С първия си филм той спечели Оскар, което е помогнало на документалния филм да бъде пуснат по кината в Япония. Там е имало силна реакция от група, която не е искала да бъде чута истината, казва Психойос. Той на 23 години става част от екипа на National Geographic и казва, че това е било найвеликото нещо, което му се е случвало. „Тогава не исках нищо повече в живота си... Търсенето на съвършенството за мен е вроденост, натрапчива идея. Дори когато работех като фотограф, исках да разбера всичко за човека или за темата, по която отивах да снимам, чувствах необходимост да съм направил проучване в детайли.”

По материали на списание Status. Снимки от вестниците Вима, Angelioforos, Archeologia, сайта in2life