Галерия

1

Мария Спасова
    Андреа Лийдсъм е депутат в Британския парламент от Консервативната партия. В биографията си има 25 годишен опит във финансовите пазари. Завършила е университета в Уорик. Била е  директор "Финансови институции" в най-голямата английска банка Barclays, след което е била и управляващ директор на свой собствен hedge fund в Лондон. Андреа Лийдсъм е горещ привърженик на британския премиер Дейвид Камерън, член е на парламентарната комисия по финанси. Тя е един от представителите на групата консервативни депутати, обединени под името Fresh Start Project.

    Каква идея се крие зад името  Fresh Start Project?

    Избрахме това име, защото през годините Консервативната партия е имала много вътрешни проблеми, свързани с Европейския съюз и особено през 90-те години, когато партията реално се  рацепи. Някои трябваше да напуснат, някои трябваше да предоговорят, някои трябваше да останат и да продължат с интеграцията при присъединяването към еврото. Така че, историята, свързана с еврото не е положителна. Затова причината да изберем името Fresh Start Project е свързана със желанието ни да имаме един напълно различен поглед върху нещата и да продължаваме напред. И това, което всъщност искаме да направим е да анализираме какво точно от всяка област на политиката дава на Великобритания Европейският съюз. Вредата, която нанся, ползите, които ни предоставя, за да преценим начина, по който бихме могли да подобрим тези отношения, а след това - да разгледаме най-прецизния метод, по който бихме могли да репатрираме правомощията, ако искаме да направим това. 

    Каква е равносметката до момента? Казахте, че трябва да се вземат предвид ползите и вредите.
    До момента една част от работата ни е да преразгледаме социалната политика на Европейския съюз, включително трудовото законодателство, здравеопазването и безопасността, и социалната политика. И това, което открихме е, че има някои големи недостатъци за Великобритания, по-специално с директивата за работното време. И може би, когато приключим проекта, ще заключим, че Великобритания трябва да предоговори тази части от социалната политика на Европейския съюз. От друга страна, преценихме, че част от законодателството за здравеопазването и безопасността е много добра за Великобритания, защото ние вече имаме много високи стандарти в областта на здравеопазването и безопасността. Така че, относно въведеното законодателство, ние вече отговаряме на стандарта и ще бъде добре, ако останалата част от Европа постигне този стандарт. Като обърнем внимание на детайлите, можем да преценим къде са реалните ползи и къде са реалните недостатъци. И вместо да водим общи разговори за репатрирането на правомощия, можем да бъдем много конкретни по отношение на това какво е добро за Великобритания и това, което не е толкова добро.
    Какви правомощия искате да се върнат в Лондон?
    Не можем да знаем това до завършването на проекта през следващото лято. Това, което правим в момента е да организираме срещи приблизително на всеки три седмици, на които разглеждаме различна области от политиката на Европейския съюз. В понеделник следващата седмица ще се спрем на финансовите услуги, законодателство на Европейския съюз за финансовите услуги, и след това, три седмици по-късно, ще разгледаме структурните фондове, а през новата година ще обсъдим селскостопанската политика, политика в областта на рибарството , човешките права и сферата на правосъдието и така нататък. Така че на всеки няколко седмици ние разглеждаме различна област. И докато вървим напред, правим някои изводи за конкретни политики, но окончателните ни заключения за това върху какво трябва да съсредоточим усилията си няма да бъдат готови преди следващото лято. Наистина не можем да вземем окончателни решения преди да приключим всичко.
    Колко силни са антиевропейски сили на Великобритания и Какъв е техният социален профил?
    Има голямо малцинство сред избирателите във Великобритания, които биха искали да напуснем Европейския съюз главно защото смятат, че не съществува възможност за предоговаряне за създаването на търговска организация, която може просто да създаде зона за свободна търговия в рамките на Европа. Те чувстват, че нещата са отишли твърде далеч и че е невъзможно да се направи опит за преструктуриране на Европейския съюз, за да стане по-отзивчив към нуждите на търговията. Затова тези хора твърдят, че ние просто трябва да напуснем. Има и една група, наречена "better off out" (по-добре навън), която има значителна подкрепа от страна на избирателите.
    В парламента, обаче, има огромен брой хора, които се интересуват от нашия проект, защото го възприемат като възможност за създаването на среда за преструктуриране на Европейския съюз, особено предвид кризата в еврозоната. Ние смятаме, че това ще бъде потенциалът за преразглеждане на проблемите на Европейския съюз с цел да се опитаме да го направим по-годен за 21-ви век. И това, което мисля, че е много важно е, че имаме законодателство, което е във Великобритания от 1975 година и все още нищо не се е променило. Вие знаете, винаги е имало повече и повече законодателни текстове.
    Ние, като отделни държави-членки, никога не сме били в състояние да кажем всъщност, че това, което е било полезно за нас преди 35 години вече не е добро за Великобритания. Сега искаме да премахнем тази част от законодателството. Всяко правителство в България, във Великобритания, във всяка страна-членка на Европейския съюз, когато има смяна на правителство, правителството преразглежда това, което работи за тази страна и това, което е в интерес на хората. И те са в състояние да променят нещата, да реформират нещата, но не такъв е случаят с Европейския съюз и това е просто глупаво. Европейският съюз не може да оцелее, освен ако не е готов да се променя с времето. Не може да има подобна ситуация на тази, която е в момента и при която след 50 години имаме законодателство, което е било изпълнявано и през 1965. Това е просто нелепо. Ние трябва да сме в състояние да се реформираме.
    Британският премиер Дейвид Kамерън много ясно заяви, че Европейският съюз е организация в опасност, представляваща континент в беда. Колко сериозна е тази опасност и колко голяма е тази беда?
    Мисля, че еврозоната е изправена пред екзистенциална криза. И моето лично мнение е, че сега е невъзможно еврозоната да излезе от тази ситуация без трайни вреди. Това е пазарът. Часовникът не може да бъде върнат назад, поради провала на еврозоната да гласува доверие на пазарите и поради невъзможността на държавите да гарантират фискалните си проблеми. Затова пазарите сега възприемат всяка отделна страна като кредитен риск. И за еврозоната ще бъде почти невъзможно да обърне тази тенденция. Затова мисля, че е почти сигурно, че една или повече държави ще напуснат еврозоната. Те могат да бъдат група държави, които „пътуват” сами със собствената си валута. В противен случай, страхувам се, ще има хаотичен пробив, при който ще има тежка банкова криза и държавите в Европа няма да са в състояние да си позволят да ги спасят втори път.
    Великобритания трябва да бъде много горда с решението си да не използва единната европейска валута.
    Ние не говорим твърде много за това, но, разбира се, сме облекчени. Великобритания е една от страните с най-високо съотношение между БВП и дълга в Западна Европа и ако не разполагахме със стерлинга, щяхме да бъдем в ситуация подобна на тази в Гърция и Италия. И защото разполагаме със стерлинга, нашата валута беше в състояние да се обезцени с до 25% от началото на финансовата криза. Това направи нашата икономика платежоспособна. И ми е много тъжно, че страни като Гърция и Италия и потенциално Испания и Португалия не са в състояние да използват един от основните инструменти, с който повечето страни разполагат и са в състояние да разрешат проблемите си, а именно собствена валута . Така че, както казах, ще бъде невъзможно да се излезе от тази криза без трайни вреди за еврозоната.
    Казахте, че е почти сигурно, че една или повече държави ще напуснат еврозоната и най-вероятно смятате, че Гърция е една от тях. Имате ли обяснение защо Гърция и други южни страни не са способни да осъществят реформите, необходими за стабилизирането на финансовата система?
    Да, разбира се. Искам да кажа, че те имат огромни дългове. Те не разполагат с  институционални структури, за да могат, както е в случая с Гърция, да повишат данъците. Така че, те буквално не могат да съберат данъците си. Тяхната система за събиране на данъците не е достатъчно добра. Те имат големи проблеми с корупцията, с неплащането на данъци. Те имат огромни проблеми с публичния сектор, ранното пенсиониране – в някои страни възрастта за пенсиониране е едва 55 години, докато в Германия тя вече е 66 години. Затова е изключително трудно да се стигне там, където сте днес - до пакет от такива строги  икономически мерки. И освен това, мисля, че много от гласоподавателите в Гърция си мислят „нека просто да излезем (от еврозоната - б.а.), не може да стане по-лошо”. А аз всъщност мисля, че те не са прави. Мисля, че ще бъде по-лошо, ако те изоставят еврото. Въпреки това, на тях им е много трудно да приложат реформите, защото те нямат физическа възможност да осъществят изпълнението на тези пакети от строги икономии.
    Ако направим паралел между Ирландия и Гърция, въпреки че кризите са различни, защо Ирландия е по-успешна в прилагането на реформите? Гърците също направиха много, но нямат  никакъв напредък.
    Това е един наистина интересен въпрос. По всяка вероятност, във всичко това има причина, свързана с културата. Фискалното положение на Ирландия е много различно и все пак хората изглеждат решени да се справят с проблема, както и Великобритания. И те като че ли са решени на това, независимо какво ще им струва преминаването през болката, за да излязат от другата страна. И действително, въпреки че Великобритания не използва еврото, все още стои въпросът за доверието  колко сме решени да изпълним нашите строги икономии. И аз мисля, че Ирландия се намира в позиция, подобна на нашата. И тя е, че ние заявихме още първия ден "ние ще направим това", защото нашите институции за събиране на данъците, за налагане на органичения върху плащанията са силни и пазарите имат увереността, че ние действително ще бъдем в състояние да го направим. Мисля, че това е голямата разлика между нас и страните от Южна Европа - ние всъщност можем да правим тези неща и сме били много убедителни към пазарите, че това е, което възнамеряваме да направим. А в южната част на Европа просто няма такова ниво на доверие.
    Смятате ли, че е възможно нова страна се присъедини към еврозоната?
    Напълно, но в бъдещ период. Предполагам, че никоя страна не би искала да се присъедини към еврозоната точно сега, защото това би било огромна потенциална отговорност за тази страна. Но, да, мисля че в бъдеще е много възможно това да стане. Винаги съм мислила - тъй като бях във финансовите пазари и пазарите за инвестиционно банкиране, когато Великобритания излезе от валутно-курсовия обеменен механизъм (ERM), а бях там и когато се формира единната валута – че в момента е невъзможно да има пари в един съюз, без да има фискален съюз. Според мен това ще бъде основното предизвикателство пред еврозоната. Ще трябва да се премине към фискален съюз, защото е невъзможно да има една държава-членка със силна икономика, производство и износ, каквато е Германия, както и с късна пенсионна възраст на 66 години, с много голяма възможност за повишаване на данъците и  да има и страна в Южна Европа, в която възрастта за пенсиониране  е ниска, в която фискалната политика е много слаба и събирнето на данъци е невъзможно. Не може да съществуват такива разлики в гражданските структури. Така че е необходима много по-тясна интеграция, за да се превърне еврото в успешна валута.
    Решенията обсъждани сега, издаването на еврооблигации, въвеждането на данък върху банковите транзакции, преминаването към обща данъчна политика, създаването на административна институция като министерство на финансите на Европейския съюз, колко ефективни могат да бъдат те в решаването на всички тези проблеми?
    В крайна сметка това, което прави един суверенен риск несъмнен е кредиторът от последна инстанция. А в еврозоната, Европейската централна банка не е кредитор от последна инстанция. И германците изглежда решени да не позволят на Европейската централна банка да бъде кредитор от последна инстанция. И когато нямате такъв кредитор, кредиторите на страните, които са членове на еврозоната, просто не са уверени, че каквото и да се случи, те ще си получат парите обратно. Така че всъщност ако това пилеене на времето е от полза за доверието на пазарите, то няма да реши основния проблем. А той е, че ако имате суверен, какъвто еврото се опитва да бъде, тогава ще трябва да имате възможност да разполагате с кредитор от последна инстанция, който да гарантира, че вие винаги ще си погасявате задълженията. И този проблем няма да бъде решен, докато няма такъв кредитор.
    Емитирането на еврооблигации може ли да бъде решение на кризата?
    Би могло да бъде, ако тези еврооблигации са неограничен и гарантирани от всички държави-членки. Това ще бъде ефектът на кредитор от последна инстанция, но няма как да се случи. Всяка страна, която емитира еврооблигации ще има таван и разбира се, за най-задлъжнелите страни този таван няма да бъде достатъчен. Така че, това само отлага проблема без да го решава.

    Цяла Европа е залята от стачки, дори и Великобритания, най-вече срещу пенсионната реформа. В Гърция, Испания, Португалия стачките са насочени срещу реформите за финансова стабилност като цяло. Колко силни са европейските правителства да осъществят реформите, независимо от обществената съпротива?
    В края на краищата, ако те не осъществят реформите, тогава времето на Европа изтича. Знаем за упадъка на Римската империя, за упадъка на Китайската империя и това ще бъде упадъка на Западната империя, освен ако не приложим тези реформи. Няма съмнение за това. БВП на Китай, Бразилия, Русия, Индия расте с бързи темпове, икономиките им растат бързо. Имаме пасивни търговски баланси, огромни нетни услуги, огромен търговски дефицит. И ако не сме готови да решим всички тези проблеми сега, тогава нашето време е към края си и ние унищожаваме бъдещето на децата си. Така че, според мен, нямаме абсолютно никакъв друг избор освен да вървим напред и да гарантираме, че създаваме устойчиво бъдеще за нашите деца.
    Великобритания винаги е подкрепяла разширяването на Европейския съюз. Сега разширяването като че ли спря. Как виждате бъдещето на този процес?
    Всъщност, миналата седмица гласувахме Хърватия да се присъедини към Европейския съюз. Знаете че, Великобритания при сегашното правителство силно подкрепя  разширяването на Европейския съюз. Вярваме, че възможностите за търговия са много добри и че трябва да продължаваме да увеличаваме тази група от търгуващи нации. Очевидно е, че там са необходими равносметки и особено по отношение на свободното движение на труда, въпросите с човешките права и правосъдието. И всъщност следващата седмица в британския парламент ще се обсъжда европейската заповед за арест, защото във Великобритания имаме някои сериозни опасения, че арестът на британски граждани в някои страни от еврозоната е бил несправедлив и че те са подлагани на много лошо отношение, несправедливо при това,тъй като впоследствие са намирани за невинни. Така че страната има някои опасения за някои от тези закони. Въпреки това като търговска нация вярваме, че колкото е по-голяма търговската зона на Европейския съюз, толкова по-добре за всички страни, които са в него. Така че, ние продължаваме да подкрепяме разширяването. 
    Разбира се иима определени стандарти, които всяка страна, която желае да се присъедини към Европейския съюз трябва да спазва. А за Балканите, мисля, че това е огромна възможност за тях да оставят ужасното си минало зад гърба и да поемат напред в крак с Европейския съюз, като приемат принципите на свободата и демокрацията, на свободата на словото и човешките права. Но за да се окажат в това положение, те трябва да направят някои реформи.