Галерия

1

Антонис Заирис главен директор на Съюза на предприятията в продажбите и търговията на дребно. Той говори специално за GRReporter за проблемите на реалния бизнес, породени икономическата криза и посочи слабите места на оздравителната програма. Той е категоричен, че незабавно трябва да се оздрави и съкрати държавния сектор, да се намалят бюджетните разходи и в същото време да се намали данъчната тежест върху предприятията и физическите лица. По този начин ще се привлекат нови инвестиции и ще се отворят нови бизнес възможности. В противен случаи, Гърция ще потъне в още по-дълбока рецесия, висока безработица и неизбежен крах. Заирис призовава правителството да не отлага структурните реформи, защото силите на местните търговци и предприемачи са на изчерпване. Ако държавното управление иска да почерпи от някъде допълнителни приходи, то трябва да е от овладяването на укривателите на данъци, а не по-високите данъци и акцизи.

Как се отрази икономическата криза на вашия сектор?

Средното намаление на общия показател на оборота на гръцката търговия е около 22%. Търговията на дребно създава около 18% от общата заетост в страната или около 780 хиляди души си изкарват хляба от този сектор. В момента местната търговия преживява един от най-тежките моменти от последните десетилетия, независимо че е от изключително голяма важност за местната икономика. Това си проличава и от загубите на работни места в сектора, които в последните три години достигат около 150 хиляди. Само през периода 2010-2011 загубените работни места достигат 40 хиляди. Ако трябва да измерим кризата в затворени търговски обекти, то трябва да имаме предвид, че през 2009 година общия брой на регистрираните дружества в сектора бяха 320 хиляди. През август 2011 от тях са затворени около 70 хиляди. Това означава, че едно на всеки четири търговци са прекратили дейност, поради развитието на гръцката икономика.  

Проблемите в Гърция са изключително сериозни и перспективите, които се очертават в близко бъдеще не са обещаващо. Как оценявате развитието на търговията на дребно в тези условия?

Основните проблеми на гръцката икономика произхождат от неизпълнението на държавния бюджет и забавянията в събирането на приходите, поради новите по-високи данъци, които влязоха в последно време. Икономиката действа много по-различно и не е математика. В математиката две и две прави четири, в икономиката обаче има много други фактори, като обществени, психологически и други подобни, които съпътстват икономическите мерки. В този момент има много негативни настроения на пазара и около 50 на сто се дължат на отрицателната настройка на потребителите и предприятията. В този климат е много трудно да се работи и е задължение на общественото управление да го промени, да успее да смени курса му.

Съществуват и реални проблеми, като намалената покупателна способност на потребителите, поради липсата на ликвидност на пазара и високите данъчни задължения след последните промени. Това не остава възможност на търговските предприятия да извършат планираните продажби, в следствие на което и държавата да не може да събере планираните приходи от данъци от бизнеса. Освен това, има много предприятия, които не могат сами да съберат нужните средства, за да покрият новите по-високи данъци. Резултатът е, че има сериозен проблем с приходите в бюджета.

Какво трябва да се направи в този обстановка, за да се отбележи подобрени в бизнес средата?

Незабавно трябва да се вземат мерки за окастрянето на големия публичен сектор в Гърция, което е един от основните проблеми днес. В това отношение искаме промени от революционен тип, които до момента не са били популярни и успоредно да се даде предимство и на мерките, свързани с намаляването на бюджетния дефицит. Тази година той трябва да спадне до около 8,5% от БВП, вместо 7,5% от БВП, както предвиждаше планът за икономическото оздравяване от началото на годината. Мерките, които ще се приложат за намаляване на бюджетния дефицит трябва да имат справедлив характер и тежестта на реформите трябва да бъде разпределена правилно.

Кои според вас бяха най-несправедливите мерки, които утежниха в най-голяма степен оздравителния процес и смятате за погрешни?

Мерките свърза с данъчното облагане се оказаха в погрешна посока, защото в този момент ако очакваме нещо да се случи, то е от предприемачеството. Единственият шанс да се поемат безработните, които очакваме да дойдат от държавния сектор е чрез отварянето на нови работни места в частния. Това иска привличането на нови инвестиции и създаването стимули за нови предприятия. Затова трябва да се намали и корпоративното данъчно облагане. В момента то е изключително високо и общия сбор от данъчните задължения на една фирма надминава 40%, което е крайно непривлекателно за който и да е бизнесмен. По-ниските данъци ще направят Гърция по-привлекателна за бизнеса и по-конкурентна между страните в региона, между които е и България.

Оценявам, че от страна на правителството имаше известни закъснения в процеса на приватизация, в либерализирането на пазара и в освобождаването на средствата от Националната структурна рамка за развитие (ЕСПА). От забавянето в либерализацията на професиите и секторите с ограничения, Гърция губи приблизително четири милиарда евро на година. ЕСПА има средства, които остават неоползотворени, а могат незабавно да се пуснат в обръщение на пазара. Бързото задействане на всички тези мерки, заедно с съкращаването на обемистия държавен сектор са най-важни задачи.

Крайната цел на всички тези усилия е да се възвърне доверието на капиталовите пазари в гръцката икономика. Искам да подчертая, че е важно да не бъдем чак толкова мнителни за целите на международните пазари. Защото, когато мнителността надделява, не можеш да оцениш правилно информацията, която се предава.

Това означава ли, че правителството има погрешна политика спрямо капиталовите пазари?

Не съм казал, че има погрешна политика. Казвам, че не трябва да се демонизират капиталовите пазари, за да можем да оценяваме обективно информацията, която достига до нас и да оформяме стратегията си спрямо тази информация. Щом живеем с пазарите, означава, че не може да не ги вземаме предвид или да игнорираме техните настроения. Съществува проблем в оценката на гръцката икономика. Пазарите искат конкретни мерки, за да могат да ни сложат и съответната положителна оценка. Тези мерки са ясни и ги казахме по-рано: да се намали държавния сектор, разходите в него, промените в приходите да са свързани с борбата с данъчната некоректност. Това е пътят да си възстановим положителния имидж в чужбина. Всичко това ще доведе и до производството на първични бюджетни излишъци.

Днес много често се чуват различни сценарии за фалита на Гърция. Каква е вашата позиция по въпроса?

Фалитът е изключително лошо нещо. Трябва да сме много внимателни, когато говорим или за контролиран фалит, или за неконтролиран такъв. Смятам, че в настоящата ситуация най-важното в момента е да се приложат мерките договорени от 21 юли 2011 с много голямо внимание и решителност. Това е целта.

Може това да е целта, но както виждаме Гърция има проблем с достигането на предначертаните цели. Винаги се наблюдава известно закъснение или не пълно изпълнение на поставените задачи. Каква е готовността на гръцките търговци и предприятия, в случай, че не могат да се приложат мерките от 21 юли от срещата на върха на лидерите от Европейския съюз и  се стигне до някаква форма на фалит?

В  този случай, може да се приложи окастряне на външния дълг в рамките на около 50%, което ще се доведе до сериозни проблеми с ликвидността на банките, социално-осигурителните фондове и с разполагаемите пазарни възможности на потребителите. Кризата ще стане още по-сложна, ако фалитът се окаже неконтролиран и тогава финансовата система ще е в много трудна ситуация, ще се стигне до масово национализиране на банките и други трудности. В този случай, банковата система трябва неизбежна да се подкрепи, защото е единственият инструмент за предоставяне на финансиране на пазара.

За съжаление мога да кажа, че банките са жертви на държавата в случая на Гърция. Липсват свободни средства, няма ликвидност. Както за домакинствата, така и за предприятията. Каквито запаси имаше, вече са почти на свършване. Предприятията са на път да изчерпят всеки възможен източник на финансиране и натрупани в миналото спестявания, така че реформите не могат да се бавят повече.