Галерия

1

Мария Спасова
    Морският туризъм е най-бързо развиващият се туризъм в света. За Гърция той е особено важен. Както показва изследване на консултантската фирма MacKenzy & Co, извършено по поръчка на надзорната тройка от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд и което предстои да бъде представено в близките седмици, туризмът е в състояние да допринесе за увеличаването на гръцкия БВП толкова, колкото всички останали индустрии, взети заедно.
    “Няма съмнение кой щеше да е световният лидер в круизния туризъм, ако всичко в Гърция се правеше така, както трябва. След много години бездействие най-после правителството осъзна, че трябва да премахне каботажа. Но както всичко в Гърция и това бе направено половинчато и не както трябва”, заявява Андреас Андреадис, президент на Асоциацията на туристическите предприятия в Гърция. В нея членуват над 50 хиляди туристически предприятия от всички видове.  Според Андреас Андреадис закриването на Министерството на търговския флот не е било стъпка в правилната посока. “Ако гръцките пристанища имаха по-добра инфраструктура, щяхме да печелим по половин милиард евро повече годишно. Приватизацията на пристанищата и частният им мениджмънт могат да допринесат много”, предлага той.
    На друго мнение обаче е Георгиос Аномеритис, изпълнителен директор на пристанището в Пирея. “Преди години круазиерата беше индустрия за избрани, защото беше много скъпа. Сега корабите станаха големи, а цените на круизите - достъпни за много. Перспективата е голяма. Но новите размери на корабната индустрия искат и нова инфраструктура. Тя трябва да се направи от всички, не само от държавата. Ние увеличаваме пристанището с места за 6 нови круазиери, създаваме нов пункт за преминаване на туристи”, твърди той. Директорът на петият най-важен круизен порт в Европа припомни, че Пирея има най-ниската цена в Средиземно море и ще я задържи. “Ако няма хъб Пирея, няма да има гръцки кроазиери. Всички услуги могат да се предложат само от голямо пристанище”, заяви още Георгиос Аномеритис. Той обяви, че всеки момент започват строителните работи на Конгресния център в пристанището и се надява там да се състои провеждащото се на всеки две години корабно изложение Посейдония 2014.
    “Климатичните промени направиха зимното средиземноморие по-приятно от лятото в северните морета. Можем целогодишно да привличаме туристи от цял свят. В същото време не бива да забравяме потенциала на бившите социалистически страни, които приеха един нов модел на икономическо развитие и много скоро ще имат и едни нови доходи”, е неговата прогноза. И президентът на Louis Group, най-голямата кипърска круизна компания Костакис Луизу се съгласи за предимствата, които предоставя източното Средиземноморие и потвърди, че всички страни от региона разбират значението на круизната индустрия за местните икономики.
    “Наред с предимствата, има и много предизвикателства от политически, икономически и законодателен харакер. Морският бизнес има огромен потенциал в Гърция и затова от 56 години работим тук. Но правенето на бизнес в Гърция е объркано понятие”. Костакис Луизу припомни, че компанията му преди години се опитала да регистрира 7 кораба с гръцки флаг, но гръцкото правителство ги е дало под съд. Съдебните процедури не могат да завършат, защото законодателството е прекалено объркано. В момента компанията има само два кораба, които плават под гръцки флаг. “Друг пример е премахването на каботажа. не може да го премахнеш и на следващия ден пристанището да увеличи таксите за транзитни пътници от 87 цента на три евро. Т.е. повече от 300 на сто”, възмути се Костакис Луизу. Друг проблем според него е липсата на пристанищна инфраструктура в толкова популярни дестинации като Миконос и Санторини.
    “Ако Гърция иска да печели от круизния туризъм трябва да се промени манталитетът на всички - на правителството, на съда, на бизнесмените, на туроператорите. Дали гръцките круазиери ще станат номер едно в Средиземноморието, зависи само от тях”, заключи президентът на най-голямата кипърска круазиерна компания.
    Джани Онорато, президент на италианския корабен гигант Costa Crosiere говори за разликата в манталитетите на гърците и турците. Той даде за пример пристанището в Измир, което в последните годиние претърпяло огромен прогрес най-вече заради местните предприемачи, които са много активни и не изпускат възможността да се възползват от всякакви бизнес инициативи. “Ние имаме 100 кораби и 2,2 милиона гости, които посещават годишно Гърция. Ние сме част от бъдещтот развитие на тазистрана”, настоя Джани Онорато. Според него Гърция и Турция могат да изиграят огромна роля в бъдещото планиране на круизите, защото са богати на туристически забележителности, които не са разположени далече една от друга.
    “Круизите стават все по-големи, за да спестяват разходите по оперирането. Необходима е нова инфраструктура не само на пристанищата, а за това как да стигнеш до музеите, до археологическите обекти, до забележителностите. Приватизацията е част от решението на проблема, който е намаляването на оперативните разходи”, заключи представителят на Costa Crosiere. ”Не се страхувайте от круизите - 50 на сто от туристите, които идват в една страна на круизно пътуване, след това се връщат за цяла ваканция”, призова друг италианец - Пиерфранческо Ваго, изпълнителен директор на MSC Cruises, вицепрезидент на Европейския круизен съвет. Той припомни, че круизите създават 11 000 работни места в Гърция и са много важни за развитието на нейната икономика. Но за да продължи Гърция да е добро място за правене на бизнес тя трябва да е стабилна, сигурна, да премахне каботажа и ограниченията пред неевропейските кораби. “Не позволявайте на протекционизма да убие круазиерната и туристическата индустрия”, призова Пиерфранческо Ваго.
    Миналата година по това време гръцкият туризъм беше достигнал дъното поради продължителните размирици в центъра на Атина и поради вълната негативни публикации за страната. “Тогава за първи път в Гърция се случи нещо невиждано за нашите условия. Събрахме се около масата за преговори всички - правителство, бизнес, синдикати и неправителствени организации в бранша, за да набележим мерки как гръцкият туризъм да излезе от кризата. Като резултат - тази година очакваме рпистигането на круазиерни кораби да се увеличи с 10 на сто, а на туристи с 20 на сто”, заяви министърът на туризма Павлос Геруланос. Той припомни, че се е подобрило обслужването в музеите и археологическите обекти, рчзко се е намалила работната ръка на черно в отрасъла и не случайно Гърция започва да си връща туристи от конкурентните Турция и Израел.
        “Най-добрите плажове са в източното средиземноморие, тук е историята, Гърция само има брегова ивица по-дълга от тази на континентална европа. Но все още не сме достигнали пълния си потенциал. Ние имаме едва половината от пристанищата, от които имаме нужда. Нямаме достатъчно морски шоута”, призна си той.